Решение № 6889 от 5.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12315/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Унисърфейс ЕООД, ЕИК 101642845, със седалище и адрес на управление в гр. Търговище, [улица], представлявано от управителя И. П. У., подадена чрез адв. И. Янев, срещу Решение 6214/ 23.10.2023г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. дело 11257 по описа за 2022 г., с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) на дружеството срещу Национална агенция за приходите (НАП) за претърпени имуществени вреди в размер на 23 000 лв., лихва за забава за периода 08.06.2017 г. до 04.07.2022 г. в размер на 11 788.44 лв., както и законната лихва върху сумата от 23 000 лв. от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. Янев, който поддържа касационната жалба и претендира разноски, като представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. Национална агенция за приходите, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Евтимов, който оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. На 27.05.2024 г. представя Писмени бележки, с които излага подробни доводи по оспорване на касационната жалба. Настоява да бъде оставена без уважение и поддържа възражението за изтекла погасителна давност за предявената претенция, като сочи, че тази давност е изтекла на 18.08.2022 г. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава заключение, че касационната жалба е основателна и първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като бъдат уважени предявените искове. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, както и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която решението на АССГ е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Съображенията за това са следните: Производството пред Административен съд - София-град е започнало по искова молба на дружеството за осъждане на НАП да заплати обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди в размер на 23 000 лв. от частично отменен по административен ред ревизионен акт, представляващи разноски по договор за процесуално представителство и съдействие, заедно със законната лихва за забава върху главницата в размер на 11 788.44 лв., считано от датата на сключване на договора за правна защита и съдействие по отношение обжалването на РА по административен ред 08.06.2017 г. до 04.07.2022 г., както и законната лихва върху сумата от 23 000 лв. от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата. Административен съд - София-град е установил, че по отношение на дружеството е издаден Ревизионен акт Р-22002216005452-091-001/ 06.06.2017 г., с който са определени данъчни задължения на същото, като с Решение 1337/ 18.08.2017 г. Директорът на Дирекция ОДОП - София РА е отменен частично. Като доказателство е приел договор за предоставяне на правни услуги от 08.06.2017 г., сключен между ищеца и адв. Янев, за уговорено възнаграждение в размер на 23 000 лв. за правна защита и съдействие, което да бъде заплатено по банковата сметка на адв. Янев, изрично посочена в договора. От административната преписка съдът е направил извод, че по издадения РА адв. Янев е осъществил възложената му дейност чрез подаване на молба по чл. 25 от ДОПК до Директора на ТД на НАП - София от дата 12.05.2017 г., възражение на 26.05.2017 г. срещу РД, жалба на 14.06.2017 г. срещу РА, подписана от двамата представляващи и управляващи към онзи момент дружеството с посочен адрес за кореспонденция и имейл на адв. Янев. Чрез извлечение от банковата сметка на адв. Янев за периода 01.01.2023 г. - 02.10.2023 г. и платежно нареждане от 04.10.2023 г. за сумата от 10 000 лева с наредител Унисърфейс" ЕООД, съдът е установил, че е била заплатена на съответната дата сумата от 10 000 лв. Обсъдил е наличието на представеното извлечение от разплащателната сметка на адвокат Янев за периода от 01.01.2023 г. до 02.10.2023 г. за дата 02.05.2023 г., в което е посочено, че на каса в брой е внесена сумата от 13 000 лв. от дружеството по договора от 2017 г. В резултат съдът е приел, че договореното през 2017 г. адвокатско възнаграждение от 23 000 лв. е заплатено на два пъти - 13 000 лева и 10 000 лева, като е счел, че дори съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и подадените жалби срещу РД и РА адв. Янев да е оказал правна помощ пред административния орган, то не са налице доказателства за плащането им към онзи момент, т.е. не са налице разходи в тежест на ищеца на твърдяното основание, които да подлежат на възстановяване. При този извод съдът е отхвърлил исковете изцяло. Решението е частично неправилно. Съдът е установил, че е налице заплатена сума за адвокатско възнаграждение, но поради обстоятелството, че сумата е заплатена едва през 2023 г., т.е. след образуване на делото, е счел, че не е налице намаление на имуществото на ищеца. В тази връзка съдът съобрази следното: На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него. Следва да е налице намаляване на имуществото на ищеца, което да бъде безспорно доказано. В случая съдът е счел за установена първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ предвид отмяната с Решение 1337/ 18.08.2017 г. на Директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП в по голямата част на административния акт - Ревизионен акт Р-22002216005452-091-001/ 06.06.2017 г., с който на дружеството са били установени задължения за ДДС в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 678 677.01 лв., както и са определени допълнителни задължения по ЗКПО за периода 2010-2014 година. По повод възникването на вреди съдът е счел обаче, че не е налице намаляване на имуществото на ищеца с претендираната сума, тъй като същата, в размер на 23 000 лв., е заплатена след образуване на делото (в решението е посочено, че едната част от сумата е преди образуване на съдебното производство, а другата част след това), по което исковата молба е подадена на 06.07.2022 г. (л. 3 от адм. дело 6232/ 22 г. на АССГ, по което делото е изпратено по подсъдност на АдмС Търговище, а след спор, е върнато отново на АССГ за произнасяне), т.е. че към сключване на договора за правна защита и съдействие не са направени разходи от ищеца и респ. няма произтекла за него вреда. Изводите на съда в тази насока са неправилни, доколкото на основание чл. 142, ал. 2 от АПК същият е следвало да отчете всички факти и обстоятелства до приключване на съдебното производство пред него. В случая съдът е събрал относимите факти, изяснил е фактическата обстановка, но е сторил грешни изводи въз основа на тази фактическа обстановка. Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, което той, видно от събраните по делото доказателства, е сторил. Обстоятелството, че сумите са заплатени по късно, не променя факта, че тези суми са излезли от патримониума на дружеството и са заплатени на процесуалния му представител за оказаната правна помощ. Направените от дружеството разноски за адвокатски хонорар за обжалване по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП - София на ревизионния акт не подлежат на възстановяване в рамките на проведеното по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) производство, като такава възможност не е налице и по реда на АПК. Предвид законодателната празнота, липсата на специален ред за търсене и присъждане на обезщетение, то единствената възможност за репариране на вредите, съставляващи сторени разноски в това производство, е редът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, към който препраща и разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), цитирана по - горе. В този смисъл е налице и пряка причинна връзка между вредата и отменения акт, като именно в резултат на оказаното съдействие от страна на адв. Янев е бил отменен частично РА. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора и е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. Видно от изложеното в отменителното/изменителното Решение на Директора на Дирекция ОДОП София, за да се стигне до отмяна, изменение на РА, са били подавани жалби от името на дружеството от 14.06.2017 г., 27.06.2017 г., 07.07.2017 г., 21.07.2017 г.03.08.2017 г., 09.08.2017 г. и 15.08.2017 г. Доказателствата установяват, че издаденият ревизионен акт и договорът за правна защита се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - ако не бе издаден ревизионният акт, нямаше да бъде ангажирана правна защита. По тази причина претендираните вреди се явяват пряка и непосредствена последица от издадения, частично отменен и изменен като незаконосъобразен акт. С Решението от 18.08.2022 г. ревизионният акт (РА) е отменен в частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 473 475.39 лв. за данъчни периоди от м.01.2010 г. до м.08.2013 г., м.09,10.2013 г., от м.01.2014 г. до м.02.2015 г., м. май 2015 г., ведно с начислените лихви за забава; отменен в частта на установения резултат за корпоративен данък по ЗКПО за 2010 г., 2011 г. и 2014 г., ведно със съответните лихви за забава; изменен е в частта на ДДС за внасяне за данъчен период м.09.2013 г. в размер от 12 651.19 лв. на 3 671.47 лв., ведно със съответните лихви; за данъчен период м.10.2013 г. от 42 097.76 лв. на 15 439.54 лв., ведно със съответните лихви; за данъчен период м.11.2014 г. от 13 964.74 лв. на 10 504.74 лв.; за данъчен период м.12.2014 г. от 37 273.59 лв. на 34 813.59 лв.; за данъчен период м.01.2015 г. от 23 850.38 лв. на 21 440.38 лв.; за данъчен период м.03.2015 г. от 3 589.02 лв. за внасяне е определен размер от 172.98 лв. за възстановяване; изменен е РА и по отношение установения резултат по ЗКПО, като за 2012 г. от корпоративен данък за внасяне в размер на 83 280.53 лв. е определен такъв в размер на 11 464.44 лв., ведно със съответните лихви и за 2013 г. от корпоративен данък за внасяне в размер на 74 215.31 лв. е определен такъв от 2 610.69 лв., ведно със съответните лихви. РА е потвърден в частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит за сумата от 156.142.56 лв. за съответно посочените в Решението периоди, ведно със съответните лихви за забава и в частта на определените лихви за невнесени в срок авансови вноски по ЗКПО за данъчни периоди от 2010 г. до 2014 г. Като се съпоставят сумите на отмяна и изменение с тези на потвърждение на РА и предвидените по Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения такива съобразно съответния материален интерес, то претенцията се явява основателна и не са налице предпоставки за намалението ѝ поради прекомерност, тъй като е значително по ниска от минималния размер на предвидените по Наредбата по чл. 8, ал. 4, във връзка с чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от същата възнаграждения, поради което следва да бъде уважена. Що се отнася до претенцията за лихва за забава за периода от 08.06.2017 г. до 04.07.2022 г. в размер на 11 788.44 лв., изчислена върху сумата от 23 000 лв., то в тази част решението следва да бъде оставено в сила, като се съобрази, че в този период не е налице намаляване имуществото на ищеца, а актът пък е отменен/изменен с влязло в сила на 27.09.2017 г. Решение. Намалението на имуществото е настъпило едва с първото плащане на 02.05.2023 г., но исковата молба е подадена на 06.07.2022 г., поради което в тази част претенцията е напълно неоснователна и като резултат правилно е била отхвърлена. Неоснователно е възражението на ответника по касация, че РА е следвало да бъде отменен изцяло, за да е налице основание за претендиране на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая, ако не беше издаден РА, чието обжалване поради неблагоприятния му за дружеството резултат се е наложило, то нямаше да се стигне до ангажиране на адвокатска защита. Последната като резултат е довела до отмяна на голяма част от РА и именно поради това е налице вреда за дружеството. Независимо от цитираното от ответника решение на ВАС, то са налице други такива, които еднопосочно са в обратния смисъл, а именно Р 8273 ОТ 07.07.2021 Г. по адм. д. 9445/2020 г., ІІІ отд. НА ВАС; Р 1013 от 03.02.2022 г. по адм. д. 7274/2021 г., ІІІ отд. НА ВАС и др. Възражението на ответника за изтекла давност се явява също неоснователно. Първоинстанционният съд е изложил съображения за това, като следва да се има предвид, че самият ответник претендира като дата на изтичане на срока на погасителна давност 18.08.2022 г., но исковата молба е подадена на 06.07.2022 г. С оглед изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени предявените искове от Унисърфейс" ЕООД за претърпени имуществени вреди в размер на 23 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважат исковете в тази им част. В останалата част решението като резултат е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на касатора се дължат разноски съгласно представения списък за разноските и договор за правна защита и съдействие (л. 17 18) в размер на 278.30 лв. за заплатена държавна такса и 661.00 лв. за адвокатско възнаграждение, заплатено в брой, съразмерно с уважената част от иска. Също с оглед изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ на ответника по касация се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска в размер на 34.00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,