Решение № 6490 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11914/2009 г.

Решение № 6490 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11914/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Калинка Атанасова Кюппер от гр. Варна, против Решение № 174/12.03.2009 г., постановено от Варненския окръжен съд, административно отделение, втори състав, по адм. д. № 423/2005 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС (отм.) вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение ВОС е отменил Заповед № 494/22.10.2004 г. на Кмета на Община Варна, с която на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, във връзка с § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и молба вх. № ЗАО-2374/09.08.2004 г. е одобрена оценката на част от имот № 584 по плана на новообразуваните имоти на м."Ален мак", землище кв. Виница, за площ от 243 кв. м. в размер на 1020.60 лв. с присъждане на разноски. За да постанови решението си съдът е приел, че искането за определяне на оценката е направено след изтичането на срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, който е преклузивен и с изтичането му правото на правоимащите да придобият собствеността върху имота е преклудирано. От доказателствата по делото е установено, че искането за определяне на оценката е направено с молба вх. № ЗАО-2374/09.08.2004 г., а ПНИ на землището, в което се намира имота е одобрен със Заповед № РД-I-7706/410 от 15.11.2003 г. на зам.- областния управител на област - Варна и заповед за заместване № РД-1-7706/378 от 3.11.2003 г., публикувана в ДВ, бр. 9/03.02.2004 г. По делото не са представени доказателства, че ПНИ за имот № 584 е обжалван, поради което същият е влязъл в сила на 17.02.2004 г. В касационната жалба се правят доводи за недопустимост и неправилност на съдебното решение като постановено при допуснати нарушения на закона. Твърди се, че от признанието на жалбоподателя е установено, че молбата за закупуване не е подадена сред срока по § 31, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, тъй като жалбоподателите в самата си жалба заявяват, че ПНИ е обжалван и по тази жалба е образувано адм. д. № 2120/2004 г. на ВОС и следователно към момента на подаване на молбата този срок не е пропуснат. Освен това по делото не са събрани доказателства за размера на оценката към момента на издаването на оспорената заповед. Ответната страна-Кметът на община Варна, редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба, заинтересованите страни - също. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е основателна. Решението на Окръжния съд е неправилно. Съдът е направил извод, че § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС 243/1999 г. регламентира 30-дневен срок за подаване на молба за оценка, който е преклузивен. От доказателствата е установено, че молбата е подадена от бивш ползвател, чието право е трансформирано в право на собственост и за разликата над 600 кв. м. следва заплати цена съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Срокът не е преклузивен, а инструктивен и пропускането му не води до загуба на възможността да се упражни право за изкупуване на имота. С влизането в сила на ПНИ, когато имотите са определени и са възникнали субективни права, те не могат да се погасят в последващото оценително производство. Пропускането не променя материалните права на собственост върху придадена /придобита/ част от имота или до погасяване на правото на вземане на обезщетението. Посоченият характер на срока следва от това, че искането може да се направи от бившия ползвател /§ 31, ал. 1/ или от правоимащите /§ 31, ал. 5/, тъй като правото е възникнало с влизането в сила на ПНИ. Изтичането на 30-дневния срок не погасява правото да се иска оценка от тези лица, съответно не води до погасяване на вземанията на правоимащите. С приемането, че срокът е преклузивен съдът е нарушил материалния закон. Поради това решението следва да се отмени, а тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество. Правилно е прието, че ПНИ е влязъл в сила, доколкото твърдението, че същият е обжалван, не е доказано. Видно от заключението на експертизата спорната оценка е определена съгласно механизма, предвиден в § 31, ал. 1, т. 1 от ПЗР ППЗСПЗЗ, тъй като става дума за разлики по § 4з и земите са в селищно образувание. Приложим е редът по гл. VII, раздел I на ППЗДС, действащ към момента на постановяване на заповедта. По тези съображения следва да се приеме, че при издаване на заповедта са спазени процедурните правила, както и материално правните норми относно механизма на оценката. Заповедта е законосъобразна и не са налице основания за отмяната й. Ето защо решението на ОС следва да се отмени като неправилно и да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта на кмета. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът не е приложил правилно материалният закон. Приел е, че заявлението за изготвянето на оценка е подадено от ползувателите след изтичането на 30-дневният срок по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като жалбоподателите не са доказали, че са обжалвали заповедта на Областният управител за одобряване на ПНИ относно процесния имот. Приел е, че ПНИ е влязъл в сила на 17.02.2004 г., тъй като заповедта на областния управител е публикувана в ДВ, бр. 9/03.02.2004 г. Искането за определяне на оценката на 243 кв. м. за имот № 584 е направено с молба вх. № ЗАО-2374/09.08.2004 г., след изтичането на нормативноопределения срок, който е преклузивен и с изтичането му се преклудира правото на ползувателите да придобият собствеността върху имота. Този извод е неправилен и противоречи на нормативните разпоредби и преобладаващата практика на ВАС. Срокът не е преклузивен, а инструктивен и пропускането му не води до загуба на възможността да се изкупи имота. С влизане в сила на ПНИ, когато имотите са определени и са възникнали субективни права, те не могат да се погасят в последващото оценително производство. Пропускането не променя материалните права на собственост върху придадената /придобита/част от имота или до погасяване на правото на вземане на обезщетението. Посоченият характер на срока следва от разпоредбите на § 31, ал. 1 и ал. 5, тъй като правото е възникнало с влизането в сила на ПНИ. Изтичането на 30-дневният срок не погасява правото да се иска оценка от тези лица, съответно-не води до погасяване на вземанията на правоимащите. Съдът е приел недопустимост на адм. производство и е отменил оспорената заповед на кмета на общината без да разглежда спора по същество относно размера на оценката, поради което решението следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере и доказателства за влизане в сила на ПНИ и отреждането по него по отношение на процесния имот/жалбоподателите са твърдели, че по жалба срещу ПНИ и е било образувано адм. д. № 2124/2004 г. по описа на ВОС, като се произнесе и по размера на оценката. Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗВАС (отм.), вр. § 4, ал. 1 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,