Решение № 15863 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1784/2018 г.

Решение № 15863 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1784/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството по делото е по реда на чл. 237 - 249 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Р. К. от [населено място]. Искането е за отмяна на влязло в сила решение № 288 от 09.05.2017 г., постановено по гр. дело № 1791/2016 г. на Районен съд К.. Искането е обосновано с наличие на основанията по чл. 239, т. 5 АПК във вр. с чл. 246 АПК. Твърди се, че Р. К. не е знаела, че съпругът й Ю. Крумов е водил дело с правно основание чл. 36, ал. 3 от Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ), касаещо придобит по време на брака им недвижим поземлен имот с номер 012058, местност "Крушата", землище на с. Ж., обл. К., ЕКАТТЕ 29026. Според искането участието на Р. К. е било задължително като необходим другар при разглеждане на делото пред Районен съд К.. Иска се отмяна на влязлото в сила решение на Районен съд К.. Ответната страна – кметът на с. Ж., обл. К., не се явява, не се представлява и не изразява становище по искането. Заинтересованите страни - К. П., Й. П., Б. М., Й. А., И. М., М. А., Т. М., В. Л., И. Д., Г. Г., редовно призовани, не се явяват, представляват и не изразяват становище. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на искането за отмяна съобрази следното: Искането е предявено в изискуемата се съгласно чл. 241 АПК форма, в рамките на сроковете по чл. 240 АПК и касае влязло в сила съдебно решение, с оглед на което е допустимо и подлежи на разглеждане по същество. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Отмяната на влезли в сила съдебни актове е регламентирана в глава четиринадесета от АПК. Раздел I (чл. 237 - 244) се отнася за отмяна по искане на страна по делото, а раздел II се отнася за отмяна по искане на трето лице (чл. 245 - 249). Основанията за отмяна по искане на страна по делото са изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК от т. 1 до т. 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 от АПК - по искане на трето лице. Съгласно тази разпоредба, право да иска отмяна има всяко лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Според разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично по причина на препятствие, което не е могла да отстрани, т. е. при нарушени процесуални права на конституирана по делото страна. Основанието за отмяна по т. 5 на чл. 239 АПК не се отнася за случаите, по които лицето изобщо не е било конституирано като страна по делото, а такова, което е било страна в съдебното производство, но правото му на участие по делото е било нарушено поради някоя от причините, посочени в хипотезите на разпоредбата. В случая искането е подадено от Р. К., която не е била страна в производството по гр. дело № 1791/2016 г. на Районен съд К., по което е постановено съдебното решение, чиято отмяна се иска. Затова за нея не е приложимо основанието по чл. 239, т. 5 АПК. Като неучаствала в производството по гр. дело № 1791/2016 г. на Районен съд К., за Р. К. са приложими правилата по раздел II от глава четиринадесета на АПК (чл. 245 - 249). Уважаване на подаденото от нея искане е обусловено от наличие на предпоставките, визирани в чл. 246, ал. 1 АПК - решението да има сила и да е неблагоприятно спрямо нея, макар и да не е била страна по делото. Преценката за регламентираното в чл. 246, ал. 1 АПК право на искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение е обусловена от субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо на атакуваното решение и неговият неблагоприятен ефект спрямо правната сфера на трето лице, което не е било страна по делото. По аргумент от чл. 177, ал. 1, изр. първо от АПК, решенията, с които се отхвърля жалбата срещу административния акт, са установителни по своето правно действие и освен за страните по делото, техните наследници и правоприемници, те не обвързват заинтересованите от акта трети лица, които нямат интерес и право да искат неговата отмяна. Изключение от това правило е налице само в хипотезите, при които неделимостта на спорното административно правоотношение обуславя разпростирането на силата на пресъдено нещо спрямо трети лица и това е изрично уточнено в ТР № 1/2001 г. по адм. дело № ТР-1/2000 г. на ОСС на ВАС. В случая с постановеното по гр. дело № 1791/2016 г. на Районен съд К. решение № 288 от 09.05.2017 г. касае решаване по същество на спор за законосъобразност на заповед № 1/26.09.2016 г. на кмета на с. Ж.. С нея на основание чл. 46, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация във вр. с чл. 36 Закона за опазване на селскостопанското имущество по заявление вх. № 43/27.04.2016 г. на Ю. Крумов, е учредено право на преминаване на Ю. Крумов през съседни поземлени имоти с №№ 012041, 01242, 01259 /ниви/ със засегната площ 354, 00 кв. м. и е определено обезщетение като окончателна пазарна стойност за вредите, които се причиняват от предоставеното право на преминаване общо в размер на 2 340 /две хиляди триста и четиридесет/ лева. Страни по спорното административно правоотношение за законосъобразност на заповед № 1/26.09.2016 г. на кмета на с. Ж. са посочени в чл. 153, ал. 1 от АПК. Тава са били жалбоподателят Ю. Крумов, административният орган - кметът на с. Ж. и заинтересованите лица – засегнатите от учреденото право на преминаване /К. П., Й. П., Б. М., Й. А., И. М., М. А., Т. М., В. Л., И. Д. и Г. Г./. Искателят Р. К. не е сред засегнатите от учреденото право на преминаване с оспорваната по гр. дело № 1791/2016 г. на Районен съд К. заповед № 1/26.09.2016 г. на кмета на с. Ж.. Затова искателят Р. К. не е сред лицата, които имат признато и гарантирано право на участие в производството по гр. дело № 1791/2016 г. на Районен съд К., тъй като не е сред носителите на спорното административно право. Освен това с решението е отхвърлена жалбата, поради което то не обвързва заинтересована от акта страна. С оглед изложеното искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора разноски не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,