Решение № 4887 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12552/2011 г.

Решение № 4887 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12552/2011 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Уайндинг Уол" ООД гр. Велико Търново, против Решение № 329/20.07.2011 г., постановено от Административния съд Велико Търново по адм. д. № 886/2010 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Уайндинг Уол" ООД от гр. В. Търново срещу ревизионен акт № 041000691/5.08.2010 г. на ТД на НАП - В. Търново, в обжалваната и потвърдена с Решение № 399/4.10.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново част. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. По делото е постъпил отговор от Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Георгиева, в която излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Съдът преценява като неоснователна касационната жалба. Административен съд В. Търново е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните норми. От доказателствата по делото съдът е установил, че процесните фактури са издадени във връзка със сключения договор от 15.12.2006 г. между "Уайндинг Уол" ООД, в качеството му на възложител и "Балкан Пропърти Мениджмънт" ЕООД в качеството на изпълнител, по силата на който изпълнителят се задължава да поеме контрола и управлението по изпълнението на строителните дейности за изграждане на обект "Ваканционно селище Уайндинг Уол - с. Поповци, общ. Габрово", като общата стойност на договорените за изпълнение услуги възлиза на 60 000 евро. Впоследствие, между страните по договора е бил сключен анекс от 29.06.2009 г., като се увеличава стойността на договорените услуги на 63 175 евро. В конкретния случай съдът е намерил, че по отношение на процесните фактури, от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че документират реално възникнала доставка на услуга. Приел е, че в хода на ревизията са събрани доказателства за проектирането, реализацията на проекта и извършването на строителния процес, но от тях по никакъв начин не може да се докаже в какво се изразява участието на "Балкан Пропърти мениджмънт" ЕООД в този процес. Установил е, че при ревизията са били представени документи, наименовани "протоколи за приемане на свършена работа" с дати 28.03.2009 г., 17.07.2009 г. и 27.11.2009 г., в които не е посочено за кой обект се отнасят, като на тях са положени подписи само от страна на "Балкан Пропърти мениджмънт" ЕООД, но не и на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е представил по делото убедителни и безспорни доказателства за извършени и измерими разходи от страна на "Балкан Пропърти мениджмънт" ЕООД във връзка с поетите задължения в процеса на изграждане на ваканционното селище. При гореизложените съображения Административен съд В. Търново отхвърлил жалбата на "Уайндинг Уол" ООД от гр. В. Търново срещу ревизионен акт № 041000691/5.08.2010 г. на ТД на НАП - В. Търново, в обжалваната и потвърдена с Решение № 399/4.10.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново част. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция не следва да преповтаря. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, че обжалваният ревизионен акт, издаден от органа по приходите, е валиден акт, издаден от орган с материална компетентност и при спазване на материалноправните норми. Този извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложеното в касационната жалба, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Правилно Административен съд В. Търново е установил, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че документират реално възникнала доставка на услуга. По делото няма доказателства в какви конкретни дейности се изразява управлението и контрола на строителството. На първо място, представените "протоколи за приемане на свършена работа" с дати 28.03.2009 г., 17.07.2009 г. и 27.11.2009 г. са съвсем бланкетни, в тях не е посочено за кой обект се отнасят, а също така на тях са положени подписи само от страна на касатора, но не и от страна на "Балкан Пропърти мениджмънт" ЕООД, който е изпълнител по договора. На второ място правилен се явява изводът за липса на кадрови и технически потенциал на дружеството - изпълнител. В хода на ревизията са били изискани и събрани доказателства, че дружеството доставчик е имало наети лица - градинар, камериерка и администратор, за които обаче не може да се твърди че са фактическите изпълнители на договорените услуги. Неоснователно се явява възражението на касатора, че най - голямото доказателство за изпълнението на договора е обстоятелството, че обектът е завършен, реално съществува и функционира. Този факт не е спорен и доказва единствено реалността на извършените строително-монтажни работи от страна на изпълнителя по договора за строителство "Фаворит 96" ООД, но не и относно изпълнението на задълженията от страна на изпълнителя по процесния договор. Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на ЗДДС е един от елементите по определението за данъчен кредит, поради което е презумптивно включено в предпоставките за признаване право на данъчен кредит. При тяхното изследване винаги се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка и едва след положителен отговор на този въпрос се проверява изпълнението на останалите предпоставки по посочената правна норма за признаване правото на данъчен кредит. Такова право възниква само за получателя на реална доставка по смисъла на ЗДДС. Липсата на реална доставка е достатъчно основание да не се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Тежестта на доказване относно наличието на всички условия за упражняването на правото е изцяло върху лицето, което претендира правото - т. е. върху жалбоподателя. Представянето на фактури и доказателства за тяхното плащане, както и относно начисляването на данъка само по себе си не доказва доставката по тях. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Административния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и в тази част следва да бъде оставено в сила. С отговора на касационната жалба на процесуалния представител на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Търново е изразена претенция за заплащане на разноски по делото в размер на 601,40 лева. Същата обаче следва да бъде оставена без уважение на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК, тъй като юрисконсултско възнаграждение е присъдено от Административен съд В. Търново. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,