Решение № 156 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9140/2020 г.

Решение № 156 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9140/2020 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на Националната агенция за приходите /НАП/, подадена чрез юрк. Филипова против решение № 1050/22.06.2020 г., постановено по адм. дело № 191/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което НАП е осъдена да заплати на А. Ненова обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 100 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. НАП е осъдена да заплати на ищеца и сторените в исковото производство деловодни разноски в размер на 310 лв. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и необосновано, постановено при липса на мотиви; не е изследван въпросът относно наличието на кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на НАП по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Касаторът оспорва и факта на плащане на договореното адвокатско възнаграждение, като твърди, че липсват доказателства в тази насока. Претендира разноски. Ответникът - А. Ненова, в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалния й представител адв. Ж. Петрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура излага подробно становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното съдебно решение. Намира, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е уважил като основателен и доказан предявения от А. Ненова иск срещу Националната агенция за приходите за обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 лв., причинени от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 398358-F458324 от 16.01.2019 г., издадено от началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП, с което на А. Ненова е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС, ведно със законната лихва. Съдът е намерил за основателна и претенцията касателно законната лихва, считано от датата на влизане в сила на отменителното решение на Pайонен съд - Пловдив до окончателното изплащане на сумата. Съдът е съобразил, че искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца във връзка с процесуално представителство и защита пред Районен съд - Пловдив, по повод жалба срещу Наказателно постановление № 398358-F458324 от 16.01.2019 г., издадено от началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП. Съдът е установил, че наказателното постановление е отменено с решение на Районен съд - Пловдив, потвърдено с решение на Административен съд - Пловдив и влязло в сила на 20.12.2019 г. Намерил е, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в производството по обжалване на наказателното постановление ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат, като на последния е изплатен адвокатски хонорар в размер на 100 лв., видно от договор за правна защита и съдействие, представен по делото. Така мотивиран и при съобразяване на доказателствата в тяхната съвкупност, решаващият състав правилно е приел, че вредите, които се претендират са в резултат от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, поради което е счел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон. Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт /действие/ бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. По делото е безспорно установено наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт - Наказателно постановление № 398958-F458324 от 16.01.2019 г., издадено от началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Безспорно от събраните доказателства в производството по оспорване на наказателното постановление се установява, че ищецът е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство осъществено от адв. Петрова в производството пред РС – Пловдив. В делото на РС – Пловдив /л. 21 е приложен Договор за правна защита и съдействие от 27.06.2019 г., сключен между А. Ненова и адв. Ж. Петрова, с предмет – изготвяне на жалба срещу Наказателно постановление № 398358-F458324 от 16.01.2019 г. и договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размера на 100 лв. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на колегиите на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че не е доказано реалното заплащане на адвокатското възнаграждение, доколкото не са представени доказателства за това. В Договора за правна защита и съдействие изрично е отбелязано, че адвокатския хонорар е заплатен в брой, което е достатъчно доказателство за плащането и не са необходими други доказателства в тази насока. Не се касае за плащане на възнаграждението по банков път, поради което не са необходими платежни документи, като в случая договорът за правна защита и съдействие има характер и на разписка за изплатената сума. С оглед изхода на спора, правилно съдът е присъдил в полза на ищеца и сторените разноски в исковото производство по реда на ЗОДОВ, като адвокатския хонорар правилно е редуциран до минималния размер от 300 лв. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което така атакуваното решение е правилно - не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. От страна на ответника по касация е представен Договор за правна защита и съдействие за касационното производство, с договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. Предвид направеното в касационната жалба възражение за прекомерност и невисоката фактическа и правна сложност на делото, същото следва да бъде редуцирано до размер на 300 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение