Решение № 15040 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2488/2012 г.

Решение № 15040 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2488/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ против решение № 5954/22.12.2011 г., постановено по адм. д. № 7156/2010 г. по описа на Административен съд - София - град. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отхвърлена жалбата срещу РА. Подробни съображения в подкрепа на становището и исканията са изложени в допълнение към касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът - "Феромагнит" АД ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 5954/22.12.2011 г., постановено по адм. д. № 7156/2010 г. по описа на Административен съд - София - град е обявена нищожността на ревизионен акт (РА) № 140800235/20.08.2008 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с решение № 121/23.01.2009 г. на ДД "ОУИ" - София относно установените задължения по ЗДДС (отм.) за периоди м. 12.2004 г., м. 02.2005 г., м. 04.2005 г., м. 06 - м. 08.2005 г., м. 11.2005 г., м. 03.2006 г., м. 04.2006 г., м. 08 - м. 11.2006 г.; ревизионния акт е изменен в частта, с която са установени задължения по ЗДДС (отм.), по периоди, както следва: за периода м. 01.2005 г., като вместо допълнително начислен ДДС в размер на 266, 29 лв., е определен ДДС в размер на 163, 28 лв.; за периода м. 09.2005 г. вместо допълнително начислен ДДС на основани чл. 29, ал. 5 ЗДДС (отм.) в размер на 163, 28 лв., е определен ДДС в размер на 145, 41 лв.; за периода м. 01.2006 г. вместо допълнително начислен ДДС в размер на 4 386, 29 лв., е определен ДДС в размер на 637, 23 лв.; за периода м. 05.2006 г. вместо допълнително начисления ДДС в размер на 5 660, 68 лв., е определен ДДС в размер на 1132, 14 лв.; за периода м. 06.2006 г. вместо допълнително начисления ДДС в размер на 1 466, 36 лв., е определен ДДС в размер на 386, 85 лв.; ревизионния акт е отменен в частта му, касаеща допълнително начислен ДДС в размер на 933, 01 лв. за периода м. 09.2004 г.; за допълнително начислен ДДС в размер на 453, 98 лв. за периода м. 11.2004 г.; за задължения за корпоративен данък за 2003 г. в размер на 22 501, 38 лв., ведно с начислените лихви за забава; жалбата на "Феромагнит" АД в останалата й част е отхвърлена. За да обяви нищожността на оспорения РА в съответните му части, съдът е установил, че за част от ревизираните периоди по ЗДДС на оспорващото дружество са издадени ДАПВ и АПВ, подробно описани по периоди в съдебното решение, влезли в сила, с които на ревизирания субект е определен данък за възстановяване. В тази връзка съдът е приел, че актът за прихващане или възстановяване представлява индивидуален административен акт, който създава права и задължения или засяга права и интереси на адресата. Съдът е изложил, че по отношение на съответните данъчни периоди, за които има влезли в сила ДАПВ и АПВ, съществува процедура за изменение на установени задължения с влязъл в сила акт - чл. 133 и сл. ДОПК, като съгласно чл. 134 ДОПК в този случай единственият компетентен да възложи ревизията орган, е териториалния данъчен директор. Процесната ревизия е възложена със ЗВР, издадено от лице, заемащо длъжност началник отдел "Контрол" при ТД на НАП - Перник, като ЗОКО също е издадена от некомпетентен орган. При това положение е прието, че оправомощеният орган да издаде РА е материално некомпетентен, поради което и РА е нищожен по отношение на периодите, за които има стабилни АПВ. Изложено е, че изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК в сила от 19.12.2007 г. ограничава правните последици на издадените след тази дата АПВ, но не променя правния характер на издадените преди това влезли в сила АПВ. По отношение на допълнително начисления с ревизионния акт ДДС на основание чл. 29, ал. 5 и чл. 82, ал. 1 ЗДДС (отм.), съдът позовавайки се на допълнителната счетоводна експертиза, неоспорена от страните, е изложил за всеки конкретен ревизиран данъчен период, налице ли е продажба на процесните стоки (магнити) под себестойността по смисъла на ЗСч на произведените стоки, доколкото експертизата е посочила конкретния размер на данъчната основа на продадените магнити и тяхната себестойност. В зависимост от отговора на този въпрос, даден с експертизата, оспореният ревизионен акт е изменен, отменен или оставен в сила за съответните данъчни периоди. По отношение на установените с ревизионния акт данъчни задължения по ЗКПО за 2003 г., в следствие на увеличение на финансовия резултат на дружеството по реда на чл. 23, ал. 2, т. 4 и т. 24 ЗКПО (отм.), съдът е приел, че същото е незаконосъобразно извършено и е отменил ревизионния акт в тази му част. Този извод съдът е обосновал с изслушаната и неоспорена от страните съдебно - счетоводна експертиза, която е дала отговор на въпросите, свързани с осчетоводяването на разходи на дружеството, във връзка с извършеното от него изписване на готова продукция от склада и връщането й в цех за извършване на преработка. Съдът е кредитирал съдебната експертиза и в частта, касаеща осчетоводяването на разходите за ремонт на активите на дружеството, с които разходи е увеличен финансовия резултат на дружеството. Решение е правилно и законосъобразно. Атакуваното решение е постановено в съответствие с указанията, дадени с решение № 10326/02.08.2010 г. по адм. дело № 1798/2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е отменено решение № 116/03.12.2009 г. по адм. дело № 1570/2009 г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. След изясняване на спорните обстоятелства, обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, включително новоприетите две съдебно - счетоводни експертизи, съдът е формирал правилни и обосновани правни изводи. Решението в частта, с която е обявена нищожността на РА, е правилно и законосъобразно. По делото е безспорно установено, че за тези периоди на дружеството са издадени ДАПВ и АПВ (приложени по делото), влезли в сила, с които на ревизирания субект е определен данък за възстановяване. Видно е, че тези ДАПВ и АПВ са издадени преди изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК, в сила от 19.12.2007 г. Изводите на административния съд относно правния характер и последици на ДАПВ и АПВ, процедурата по изменение на установени задължения с влязъл в сила акт, компетентния в тази хипотеза орган да възложи ревизията, съответно възлагането на процесната ревизия от некомпетентен орган и следващата от това нищожност на РА, са правилни. Същите са в пълно съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 25.06.2012 г. на ВАС по т. д. № 1/2011 г., ОСГК, докладчик съдията Мирослав Мирчев. Правилни и законосъобразни са изводите на административния съд, касаещи определените с ревизионния акт данъчни задължения на основание чл. 29, ал. 5 ЗДДС (отм.). В мотивите на отменителното решение на ВАС се съдържат указания в смисъл, че при новото разглеждане на делото, на вещото лице следва да се даде възможност да посочи през спорните месечни периоди от 2004 г., 2005 г. и 2006 г., какви продажби на собствена продукция са извършвани от дружеството, каква част от тях и на каква стойност са продажбите на магнити, според предприетата от дружеството счетоводна политика за съответните години, какъв е начинът на формиране на себестойността на произвежданата продукция, каква е себестойността за единица продукция - магнит за въпросните години. Отговорът на тези въпроси е от съществено значение за един от спорните моменти по делото - продавало ли е дружеството през ревизираните периоди произведените от него магнити под себестойността им. Отговор на тези въпроси е даден в ССЕ, изготвена от вещото лице Юлия Янкова, допусната по искане на дружеството и изслушана от съда при новото разглеждане на делото. Експертизата е кредитирана от съда като компетентно и безпристрастно изготвена, същата не е оспорена от страните. Вещото лице е дало пълни, подробни и компетентни отговори на поставените задачи, които съдът подробно е анализирал в решението си и с които е обосновали изводите си. Въз основа на подробните изчисления, съдържащи се в заключението, относно данъчната основа при продажбите и фактическата себестойност на всеки един от видовете произвеждани от дружеството магнити, съдът за всеки един от отделните ревизирани периоди е формирал извод налице ли е продажба на стоката под нейната себестойност, като в зависимост от това е изменил, отменил или потвърдил РА. Възприемането на експертното заключение е в преценката на съда, предвид разпоредбата на чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, като експертиза съдържа пълни, подробни и компетентни отговори на поставените задачи и не е оспорена от страните. Тези обстоятелства са относими и по отношение на установените с ревизионния акт данъчни задължения по ЗКПО за 2003 г., в следствие на увеличение на финансовия резултат на дружеството по реда на чл. 23, ал. 2, т. 4 и т. 24 ЗКПО (отм.). В мотивите на отменителното решение на ВАС е посочено, че за да се установи спазен ли е принципът за съпоставимост на приходи и разходи при осчетоводяване на изписаната продукция, следва да се извърши преценка на записванията по съответните счетоводни сметки на дружеството. Изложено е, че въпросът за относимите счетоводни сметки и начина на заверяването им с въпросната стопанска операция изисква специални счетоводни знания, с които съдът не разполага, и на които въпроси не е даден отговор в експертизата, изготвена при първоначалното разглеждане на делото. В заключението на вещото лице Юлия Янкова, изслушано при новото разглеждане на делото, са дадени пълни, подробни и компетентни отговори на тези въпроси, кредитирани и подробно анализирани в съдебното решение. Съдът правилно е приел, че заключенията на експерта опровергават изводите на органа по приходите, че извършеното изтегляне на готова продукция от склада и връщането и в цех за извършване на преработка не е осчетоводено със съответната счетоводна операция. Видно от заключението на вещото лице, с извършените от дружеството счетоводни операции, са спазени принципите за съпоставимост между приходите и разходите и за предимство на съдържанието пред формата. По отношение на разходите за ремонт на активите на дружеството, с които разходи е увеличен финансовия резултат на дружеството, експертизата също е дала изчерпателен отговор, който опровергава изводите на приходния орган, че разходите за ремонт, в размер на 85 384 лв., са осчетоводени като текущи, в нарушение на счетоводното законодателство, защото видно от счетоводните записвания, проследени от експерта, разходът е отчетен като амортизируем, а не като текущ. С оглед на изложеното, оспореното решение е постановено при пълно изясняване на относимите към спора факти, в следствие на правилно приложение на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и при спазване на задължителните указания, дадени в отменителното решение № 10326/02.08.2010 г. по адм. дело № 1798/2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение. С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски в доказания размер - 4 000 лв., представляващи адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита пред настоящата съдебна инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение