Решение № 16484 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5698/2019 г.

Решение № 16484 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5698/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по чл. 208 и сл. във връзка с чл. 227 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Бюро по труда" гр. Велико Търново срещу решение № 68 от 27.02.2019 г. постановено по адм. д. № 854/2018 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново. В касационната жалба се релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът М. Ничовски от [населено място] оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 дневен преклузивен срок, от лице с правен интерес, за което съдебният акт е неблагоприятен, поради което касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 68 от 27.02.2019 г. постановено по адм. д. № 854/2018 г. Административен съд Велико Търново е отменил по жалба на М. Ничовски решение от 26.06.2017 г. на Директора на Дирекция "Бюро по труда" Велико Търново, с което е прекратена регистрацията му в бюрото по труда като безработно лице на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ЗНЗ, поради неизпълнение на предписанията на трудовия посредник. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и е направил верен прочит на събраните по делото доказателства разгледани в тяхната съвкупност с оглед релевантността им към спорните правоотношения. Делото се разглежда за втори път пред настоящата инстанция. Оспореният административен акт е бил предмет на разглеждане по адм. д. № 595/2017 г. по описа на Административен съд Велико Търново. С решение № 41/23.02.2018 г. по това дело съдът е отхвърлил жалбата на Ничовски срещу решение от 26.06.2017 г. на Директора на Дирекция "Бюро по труда" Велико Търново. Това решение е обжалвано пред ВАС, където е образувано адм. д. № 5464/2018 г. С решение постановено по адм. д. № 5464/2018 г. състав на ВАС е отменил решението на административния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. За да постанови това решение ВАС е приел, че са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяна на решението. След връщането на делото в Административен съд Велико Търново е образувано адм. д. № 854/2018 г. решението, по което е предмет на разглеждане в настоящото произовдство. Безспорно установено е по делото, че М. Ничовски е регистриран като безработен по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта. Във връзка с подадена заявка вх. № 854/08.06.2017 г. от НВУ "Васил Левски" е издадено насочващо писмо изх. № 1418/15.06.2017 г. до М. Ничовски. В същото е посочено, че лицето се насочва за заемане на работно място към заявка вх. № 854/8.06.2017 г. от НВУ "Васил Левски" за длъжността "главен специалист". В графата "интервюто/подборът ще се проведе на........ от....... " не е посочено нищо. Празна е оставена и графата "адрес на работодателя или местопровеждане на интервюто/подбора: гр. Велико Търново". Видно от самата заявка срокът за изпълнение на същата е 20.06.2017 г. В частта от насочващото писмо, която е следвало да се върне в Дирекция Бюро по труда е изписано, че лицето не е успяло да се придвижи до 16 часа на 20.06.2017 г. до работодателя. В плана за действие на безработно търсещо работа лице е отбелязано, че на 15.06.2017 г. лицето е насочено за заемане на свободно работно място "главен специалист" със срок на изпълнение 26.06.2017 г. Отбелязано е също така в графа "резултат" – немотивиран отказ. Налице е и подпис на безработното лице. По делото са представени карта за предварителен медицински преглед от 19.06.2017 г., както и свидетелство за съдимост. На 26.06.2017 г. е издадено решение, с което на лицето е прекратена регистрацията в Бюро по труда Велико Търново. Като фактическо основание за постановяване на отказа административният орган е приел, че лицето не е изпълнило препоръките на трудовия посредник или действията и сроковете в плана за действие. В определения срок лицето не се е явило пред работодателя, не е представило медицински документи за заболяването си и към 26.06.2017 г. не е представило документи за наличие на уважителни причини за неявяване при работодател. Това решение е обжалвано от лицето пред Административен съд Велико Търново. С процесното решение съдът е отменил решението като е приел, че е налице неяснота по отношение на сроковете за изпълнение на препоръките на трудовия посредник, която неяснота съществено е засегнала правата на лицето и която следва да се тълкува в полза на същото. Настоящият състав на ВАС напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. Видно от доказателствата по делото лицето е било въведено в заблуждение относно действителния срок за изпълнение на препоръките на трудовия посредник. В заявката въз основа, на която е издадено насочващото писмо като краен срок за изпълнение на същата е посочена датата 20.06.2017 г. Видно обаче от плана за действие като дата за изпълнение е посочена 26.06.2017 г. Лицето е запознато с тази дата и същото е положило подписа си удостоверявайки, че към тази дата следва да изпълни препоръката на трудовия посредник. Неправилно и в противоречие с доказателствата по преписката административният орган е издал решението си, с което е прекратил регистрацията на лицето в Бюрото по труда приемайки, че Ничовски не е изпълнил препоръките на трудовия посредник и сроковете в плана за действие. Както бе посочено тези срокове са различни и лицето е поставено в невъзможност да установи точно кой е крайния срок за изпълнение на препоръката. От друга страна срокът посочен в плана за действие е 26.06.2017 г. и именно на тази дата е издадено решението на директора на Бюрото по труда. Може да се каже дори, че същото е издадено преждевременно, тъй като според органа крайният срок за изпълнение на препоръката е бил до 26 юни включително. Издавайки решението си в последния ден от срока административният орган е постановил едно неправилно решение, което правилно първоинстанционният съд е отменил. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,