Решение № 5048 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10185/2020 г.

ВАСVI отделение20.04.2021 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 384/01.07.2020 г. по адм. дело № 1126/2019 г. на Административен съд – П., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на С. С., от [населено място], област Л. срещу решение № 1040-10-32/25.07.2019 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Л. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] / 31.05.2019 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. ОСЪЖДА С. С., от [населено място], област Л. да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Л. сумата от 400, 00 (четиристотин) лева, разноски по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5048 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10185/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Л. против решение № 384/01.07.2020 г. по адм. дело № 1126/2019 г. на Административен съд – П.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 70, ал. 1 и чл. 102, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – С. С., от [населено място], област Л. изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи, постановявайки правилно съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 384/01.07.2020 г. по адм. дело № 1126/2019 г. Административен съд – П. е отменил решение № 1040-10-32/25.07.2019 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Л. (ТП на НОИ) и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] / 31.05.2019 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" (ПО) при ТП на НОИ. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че актовете на пенсионните орган са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона – основания за отмяната им по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Съдът е приел, че пенсията е следвало да бъде преизчислена по реда на чл. 70, ал. 1 КСО в приложимата редакция към момента на подаване на заявлението /11.04.2019 г. /. Посочил е, че неправилно в оспореното разпореждане на ръководител "ПО" при ТП на НОИ доходът за изчисляване размера на пенсията е получен при използването на процент, който е приложим за 2018 година, след като част от заявения осигурителен стаж е придобит през 2019 г. Приел е, че е неясно защо се цитира в актовете на пенсионните органи и се прилага процентът, действащ по отменената редакция за 2018 г. - 1, 169 вместо 1, 2. Отбелязал е, че разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от КСО се явява специална по отношение на разпоредбите на §§ 7 б и 7 в от ПЗР на КСО и същата дава възможност процентът 1, 2 да се приложи по-рано, а именно преди 01.07.2019 г., както предвиждат тези разпоредби. Решението е неправилно – постановено при неточно прилагане на материалния закон. По делото е установено, че със заявление вх. № 2122 – 10 – 1183/11.04.2019 г. С. С. е поискала от ТП на НОИ – Л. на основание чл. 102, ал. 1 КСО да й бъде зачетен допълнително придобития след пенсионирането осигурителен стаж, като е посочила, че желае преизчисляването да се извърши въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. С разпореждане № [ЕГН] / 31.05.2019 г. ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ е зачел допълнително придобития осигурителен стаж и е определил нов размер на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането е потвърдено с решение № 1040 – 10 – 32/25.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Л.. Спорът между страните е в коя приложима редакция на чл. 70 КСО е следвало да бъде преизчислена ЛПОСВ. Административният съд е приел, че пенсията на С. С. е следвало да бъде преизчислена като се съобрази редакцията на чл. 70 КСО (ДВ, бр. 102, 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) към датата на подаване на заявлението – 11.04.2019 г. съгласно която размерът се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент 1, 2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. Този извод е неточен. Съгласно чл. 102, ал. 1 КСО (ДВ, бр. 102, 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, могат да поискат не повече от веднъж в една календарна година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е по-благоприятно за тях. При преизчисляването на пенсията се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първо отпускане на пенсия, след което полученият размер се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията. При преизчисляване на пенсията осигурителният стаж, положен след 31 декември 2010 г., не се превръща по категории труд, т. е. първа и втора категория труд не се превръщат към трета категория, а целият осигурителен стаж се зачита само от трета категория труд. Процентът за годините осигурителен стаж, съгласно посочената редакция на чл. 70, ал. 1 КСО нараства, както следва: за 2016 г. - 1, 1; за 2017 г. – 1, 126; за 2018 г. – 1, 169; за 2019 г. – 1, 2. Разпоредбата на чл. 70 КСО касае методологията за изчисляване на първоначално отпускани пенсии, т. е. считано от 01.01.2019 г., но по силата на чл. 102, ал. 5 КСО намира приложение и за преизчисляване на вече отпуснатите със специфичните за това особености. Съгласно чл. 100, ал. 1 КСО пенсиите отпуснати до 31 декември на предходната година се осъвременяват ежегодно до първи юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. В § 7 б от ПЗР на КСО (нов обн. в ДВ, бр. 102, 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) е посочено, че през 2019 г. пенсиите не се осъвременяват по чл. 100 КСО, а размерът към 30.06.2019 г. на тези от тях отпуснати с начална дата до 31.12.2018 г., се увеличава от 01.07.2019 г. с процент 5, 7. Съгласно § 7 в от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (нов - ДВ, бр. 102, 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) пенсиите, отпуснати с начална дата до 31.12.2018 г., се преизчисляват от 01.07.2019 г. с процент 1, 2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж, което за С. С. е извършено с отделно разпореждане на пенсионните органи, което не е предмет на настоящия правен спор. При издирването и прилагането на материалния закон, административният съд не е разграничил правните норми, извличани от чл. 70 КСО за хипотезите по първоначално отпускане на пенсии и тези по силата на субсидиарното прилагане на чл. 70 КСО вр. с чл. 102, ал. 5 КСО при преизчисляване на вече отпуснати пенсии, което е довело до неточно прилагане на материалния закон. Актовете на пенсионните органи, с които на С. С. е бил зачетен допълнително придобит осигурителен стаж съгласно чл. 102, ал. 1 КСО, въз основа на който е определен нов размер на отпуснатата й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по определения в чл. 70, ал. 1 КСО ред са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, при точно спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Допълнително положеният осигурителен стаж след пенсионирането за времето от 14.03.2018 г. до 31.03.2019 г. е правилно зачетен и законосъобразно пенсията е определена в нов размер считано от 01.05.2019 г. – първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението. Размерът на ЛПОСВ е определен при зачетен осигурителен стаж от първа категория труд 02 г., 02 м. и 26 д.; от втора категория труд 20 г., 00 м. и 22 д.; от трета категория труд 16 г., 05 м. и 02 д., или общ осигурителен стаж превърнат по реда на чл. 104 КСО към трета категория труд 45 г., 02 м. и 25 д.. Съгласно чл. 70, ал. 1 КСО, дохода от който се изчислява пенсията 919, 85 лева (индивидуален коефициент 1. 497 х 614, 46) се умножава по 52, 80 % (45 г., 06 м. х1, 169%), получава се размера по чл. 70, ал. 1 КСО – 485, 68 лева. Същият е осъвременен по реда на чл. 100 КСО с коеф. 1, 022, 1. 027, 1. 019 и 1, 026 до получаване на определения с оспореното разпореждане размер на ЛПОСВ – 532, 96 лева. Този технологичен ред за изчисляване размера на пенсията е потвърден като точно реализиран и от приетите по делото съдебно-икономически експертизи. Възраженията на С. С. във връзка с размера на индивидуалния коефициент са били разгледани в предходни съдебни производства и не могат да бъдат пререшавани в настоящото. Индивидуалният коефициент е точно определен. Достигайки до различни изводи, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна. Оспорването срещу актовете на пенсионните органи е неоснователно по изложените по-горе съображения и следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора в тежест на С. С. следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски в размер на 200, 00 лева, платена ДТ за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на по 100, 00 лева за всяка инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1