Решение № 12149 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4685/2013 г.

Решение № 12149 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4685/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", чрез юрисконсулт Росица Палазова, срещу решение № 197 от 21.02.2013 г., постановено по адм. дело № 417/2012 г. по описа на Административния съд София-област, с което е отхвърлена жалбата на Агенцията против Акт за установяване на задължения по декларация № АУ000406/30.03.2012 г., издадено от орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси (МДТ)" при Община Ботевград, потвърден с Решение № 023/27.04.2012 г. на началник отдел "МДТ" при Община Ботевград. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли се решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - началник отдел "МДТ" при Община Ботевград, чрез своя процесуален представител взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК (съобщение за оспореното решение е връчено на 25.02.2013 г., а жалбата е подадена по пощата - пощенско клеймо от 06.03.2013 г.) и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София-област е отхвърлена жалбата на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" срещу против Акт за установяване на задължения по декларация № АУ000406/30.03.2012 г., издадено от орган по приходите в отдел "МДТ" при Община Ботевград, потвърден с Решение № 023/27.04.2012 г. на началник отдел "МДТ" при Община Ботевград, с който са установени допълнителни задължения за такса битови отпадъци за 2010 г. за недвижим имот по декларации по чл. 17, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) № 0807000254/08.06.2010, в размер на 10435,76 лв. и лихва за периода 21.03.2012 г. - 30.03.2012 г. Решаващият съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган на основание чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) при спазване на изискването за форма и съобразно нормата на чл. 62 ЗМДТ. Обосновал е извода, че е установено по безспорен начин предоставянето на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, поради което за процесния имот таксата за тази услуга действително се дължи. Въз основа на съображения в посочения смисъл съдът е формирал краен извод за законосъобразност на оспорения акт, вкл. и относно размера на допълнителното задължение - 10435,76 лв., който е определен съобразно отчетната стойност на имота и предписанието на чл. 21 ЗМДТ. Решение е валидно, допустимо и правилно. По делото не съществува спор, че ТД"Държавен резерв" - гр. София при Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Ботевград, в. з. Зелин, имот 322, м. Бабаелена, представляващ земя и сгради, с отчетна стойност 2 319 059,21 лв. (считано от 01.04.2010 г.), за който имот са подадени данъчни декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ и по чл. 17 ЗМДТ. Не се спори, че имотът попада в районите, в които се предоставят услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Безспорно е, че за имота е била закрита данъчна партида № М0044/10.03.2003 г. към 31.03.2010 г., а при въвеждането на данните за подадените декларации неправилно е отбелязано в информационните данни заплащането само на такса за услугите поддържане на депо за битови отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. С оспорения пред първоинстанционния съд акт е установен допълнителен размер на задължението за такса битови отпадъци, като не са начислени лихви за минал период, тъй като неправилно въведения код в информационната система не е по вина на задълженото лице. Спорът по делото е свързан с отговора на въпроса, дали за имота се дължи такса битови отпадъци за представените услуги по сметосъбиране и сметоизвозване в пълен размер, като основните доводи на касатора за намаляване на таксата (наполовина) са свързани с твърденията му за липса на извършените услуги в цялост. Доводите в касационната жалба са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора и е приел за доказано, че за 2010 г. имотът на ТД "Държавен резерв" - гр. София при Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" е включен в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване и за тези периоди му е определена ТБО за тези дейности, както и за останалите компоненти на таксата. За да изгради изводите си в тази насока административният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства - писмени и гласни такива, в който смисъл е спазена разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК. Обстоятелството, че същият е възприел доводите на административния орган, който носи тежестта на доказване съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, респективно че не е възприел възраженията на жалбоподателя за неизвършване на услугите, не може да бъде квалифицирано като необоснованост, тъй като изводите му в тази насока са логически издържани на фактите по делото. Съгласно чл. 62 ЗМДТ, такса битови отпадъци се дължи за три отделни услуги: по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Таксата като вид публично задължение се заплаща за реално предоставени услуги, а разпоредбата на чл. 71 ЗМДТ регламентира хипотезите, при които не се дължат такси за трите услуги. Това е хипотезата, при която услугите не се предоставят от общината, а за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържането на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци таксата не се дължи, когато няма такива. Обосновано Административен съд София-област от събраните по делото доказателства - писмени и гласни (вкл. показанията на свидетелите на жалбопдателя) е приел, че услугите сметосъбиране и сметоизвозване са предоставяни. По отношение на твърденията за нерегулярно изпълнение на услугите по чл. 62 ЗМДТ (повтарящи доводите в жалбата пред първоинстанционния съд), решаващият съд е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Както вече беше посочено, недължимост на услугата може да произтече единствено в хипотезата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, която в случая не е налице. По изложените съображения първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че касаторът дължи такса за представените услуги по събирането и извозването на битови отпадъци, в размера, в който са определени по Акт за установяване на задължения по декларация № АУ000406/30.03.2012 г., издадено от орган по приходите в отдел "МДТ" при Община Ботевград. Ето защо обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,