Решение № 1019 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11017/2009 г.

Решение № 1019 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11017/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП касационна жалба срещу Решение № 52 от 16.06.09 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. д. № 5447/07 г., с което е прогласена нищожността на РА № 2900475/10.04.07 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци", потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП с Решение № 1489 от 04.09.07 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, за периодите, за които са определени данъчни задължения с РА, действително има издадени данъчни актове за прихващане и възстановяване по реда на чл. 129 от ДОПК, но същите не са ревизионни актове и с тях не се установяват задължения на проверяваното лице. Разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от ДОПК има предвид изменение на задължение, определено с влязъл в сила ревизионен акт. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Харвист" ООД - гр. Бургас оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Кръстанов по съображения, изложени в писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна поради следните съображения: За да прогласи нищожността на РА, съдът е приел, че след като за ревизираните периоди има издадени АПВ, то изменението на вече определените данъчни задължения следва да се извърши по реда на чл. 133 - чл. 134 от ДОПК, което не е направено в случая. Ревизията не е възложена от Териториалния директор при условията на чл. 134 от ДОПК. Решението е правилно. В сегашната редакция на чл. 133 от ДОПК, уреждаща изменение на установени данъчни задължения, изрично в ал. 1 е вписано, че такива следва да се считат само тези установени с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред. В тази връзка отново подлежи на тълкуване характера на АПВ и доколко установените с такъв влязъл в сила акт права могат да бъдат отново предмет на ревизия. И при действието на ДОПК (до изменението в чл. 129, ал. 3 от ДОПК, обн. в ДВ, бр. 108 от 19.12.07 г.) при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Според чл. 134, ал. 1 от ДОПК, единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като в случая заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган, който следва да издаде РА, са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА е нищожен. В този смисъл са постановените вече съдебни решения на ВАС, Първо отд. за такива случаи. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение