Решение № 3807 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 570/2011 г.

Решение № 3807 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 570/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Валентин Любенов Маринов от гр. София срещу решение № 4008 от 3.12.2010 г., постановено по адм. дело № 5112/2010 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК - неправилно приложение на материалния закон, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, чрез процесуалния си представител юрк. Николова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалбата на Валентин Любенов Маринов против Решение № 145 от 22. 06.2010 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията). С него, по повод извършена проверка на лица по чл. 3, ал. 1, т. 12 и т. 26 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА) е установена и обявена принадлежност на Маринов, в качеството му на началник отдел в Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, към органите по чл. 1 от Закона. Първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването като е приел, че постановеното решение е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на административно-производствени правила, в съответствие с материално-правните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът е заключил, че по отношение на жалбоподателя се установява наличието на принадлежност към Държавна сигурност под формата на дейност като съдържател на явочна квартира, поради което обявяването й от комисията сочи на правилно прилагане на закона. Решението е правилно. По делото са представени доказателства за изясняване на релевантните за спора факти. Първостепенният съд ги е обсъдил подробно и във връзка с възраженията на страните, извършил е служебна проверка на законосъобразността на оспорения пред него административен акт, предвид задължението по чл. 168 от АПК. Изложени са обосновани съображения относно кредитирането на приложената документация. Фактическите констатации и правните изводи в съдебното решение сочат на обективна преценка на относимите доказателства по главните за спора факти. В тази връзка следва да се подчертае, че възраженията на г-н Маринов са неотносими към предмета на доказване. Тези възражения биха били относими към евентуално оспорване на официалните документи, въз основа на които Комисията е постановила своето решение, но такова оспорване не е извършено. Съгласно чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежността към органите по чл. 1 от Закона се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, вкл. наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки) - документи, които са примерно изброени. По този начин законодателят с действащия закон не отдава значение дали има или няма безспорни доказателства за съзнателно доставяна информация на органите на бившата Държавна сигурност. Правомощието на Комисията по чл. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, съгласно разпоредбата на чл. 24 от същия закон е ограничено до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от закона. Липсва законова вменено задължение на органа да изследва обстоятелството дали лицето е имало реална (активна) агентурна дейност или същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово знание, без негово съгласие и без да е извършвало дейност по доставяне на информация на бившата ДС. С други думи, при сега действащия закон Комисията, действайки при обвързана компетентност, е длъжна при установена единствено регистрация, какъвто е и настоящия случай, да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от Закона. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение