Решение № 3006 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13286/2013 г.

Решение № 3006 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13286/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационните жалби на Валентина Стоянова Иванова, гр. Банкя, и Мая Петкова Тодорова, гр. София, чрез проц. представител адв. Христо Трандев, против Решение № 3158/13.05.2013 г., постановено по адм. д. № 3515/2012 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска тяхната отмяна. Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на обжалваното решение в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Юли Георгиев Лазаров против заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с която е одобрена Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) за землището на гр. Банкя, район Банкя - СО (обн. В ДВ, бр. 11 от 7.02.2012 г.), в частта относно границите на поземлен имот с идентификатор 02659.2195.839. Оспорва се отразяването на имота. Съдът е уважил жалбата като основателна и е отменил заповедта в оспорената й част. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. Заключенията по назначените и приети, неоспорени СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. В съответствие със закона и с данните по делото съдът е приел, че при нанасянето на границите на процесния имот в обжалваната кадастрална карта не е съобразен редът за определяне на границите на поземлените имоти, установен в чл. 43, ал. 1 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (в приложимата й редакция, действаща към момента на издаването на процесната заповед), а именно: тъй като не е налице означаване с регламентирани трайни знаци по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, е следвало да бъдат приложени следващите установени в закона критерии, съобразно фактическото положение за процесния имот, а именно - предвижданията на кадастралния план от 1954 г., с изключение на границата с имота от югоизток - с регулационния план от 1977 г. Оспорената заповед е следвало да бъде издадена в съответствие с материално-правните норми и при спазване на изискванията на чл. 43, ал. 1 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Кадастралната карта, която се одобрява със заповед на изпълнителния директор на АГКК по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР, отразява фактическото състояние на имотите към момента на заснемането им с оглед поставените на място трайни знаци за материализиране на границите им, както и данните от предходните кадастрални и други планове и документите за собственост, представени при откриване на производството пред административния орган. Този административен акт няма конститутивно действие, а констативно, т. е. не създава права на собственост, а отразява актуални такива, поради което е предвидена в чл. 53 ЗКИР възможност за последващо изменение на КК и КР при евентуална промяна в обема на собствеността. С други думи - не може по пътя на одобрението на КК и КР да се изменят границите на имоти, без преди това да са проведени съответните процедури по изменение на регулацията, по отчуждаване, сключване на договор по реда на чл. 15 и чл. 17 ЗУТ и пр. По своята същност КК представлява геодезична снимка на съществуващите на място граници на имотите. Относно оплакванията на касатора Мая Тодорова. Безспорно е по делото, че единственият одобрен кадастрален план е този от 1954 г. Безспорно е и, че между процесния имот 02659.2195.839 и съседния му 02659.2195.838 граница по този КП липсва тъй като имотът е бил нанесен като един поземлен имот. Правилно е прието от решаващия съд, че досежно тази граница, при липса на предходен по приоритетност критерий, е приложим този по т. 4 от чл. 14, ал. 1 от наредба № 3/2005 г., а именно регулационният план от 1977 г. Наведените в касационната жалба биха били уместни друго производство във връзка с разрешаване на имуществен спор, но не и в производството по чл. 49 ЗКИР по съображения, изложени по-горе в настоящия съдебен акт. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка - в съдебно заседание на 28.01.2014 г. от процесуалния му представител - на ответника Юли Георгиев Лазаров следва да се присъдят направените по делото разноски за един адвокат в размер на 600 лв. видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие № 487246 от 25.01.2014 г. - сумата е изплатена реално и в брой. Възражения за прекомерност липсват. Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав