Решение № 4043 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6494/2024 г.

Образувано е по молба на Прешъс хоумООД със седалище в гр. Варна, чрез адв. Руйков, за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото съдебно решение 807 от 03.02.2025г., в частта, с която е посочено, че се отменя Решение 2153-03-67 от 28.04.2023г. на Ръководител на ТП на НОИ Варна, с което е било потвърдено разпореждане [номер]-03-46 от 14.03.2023г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО в същото поделение на НОИ, с което е била призната, станалата на 27.12.2022г. с В. Е. Л. в землището на [населено място], обл. Монтана злополука, за трудова, като се поправи с .и потвърденото с него разпореждане [номер]-03-46 от 14.03.2023г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО в същото поделение на НОИ. Сочи се в тази връзка, че в мотивите на съдебното решение ясно е посочено, че като незаконосъобразен следва да се отмени и първоначалният административен акт. Ответникът по молбата Директор ТП на НОИ Варна, чрез ст. юриск. Кръстев, намира така подадената молба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Ответниците Е. Л. Ф. и С. Р. Ф. и двамата от [населено място], обл. Видин не вземат становище по молбата. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира молбата за неоснователна. Действително в мотивите към съдебното си решение от 03.02.2025г. настоящият състав е посочил, че касационната жалба на Прешъс хоумООД следва да се уважи, а оспореното Решение 2153-03-67 от 28.04.2023г. на Ръководител на ТП на НОИ Варна и потвърденото с него разпореждане [номер]-03-46 от 14.03.2023г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО в същото поделение на НОИ, се отменят като незаконосъобразни, докато в диспозитива е посочено, че се отменя Решение 2153-03-67 от 28.04.2023г. на Ръководител на ТП на НОИ Варна, скоето е било потвърдено разпореждане [номер]-03-46 от 14.03.2023г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО в същото поделение на НОИ. Независимо от констатираното разминаване, то не е основание за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт, тъй като съгласно новелата на чл.118 ал.1 КСО на обжалване пред съда подлежи именно актът(решението) на Ръководителя на съответното ТП на НОИ, който е и страна в съдебното производство и то независимо какъв е бил акта на долустоящия административен орган. В мотивите на съдебното решение е ясно посочено, че и обжалваният акт, а и актът потвърден с решението на Ръководителя на ТП на НОИ, са постановени при неправилно приложение на материалния закон, но тъй като актът на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО не подлежи на пряк, самостоятелен съдебен контрол, а само се обхваща от този контрол, когато то се инкорпорира в решението по чл.117 ал.3 КСО(както е в случая в този смисъл напр. Определение 6450 от 28.05.2024 г. на ВАС по адм. д. 4102/2024 г., VI-то отд.), то съдът няма задължение да постанови и неговата изрична отмяна, а съдбата му се детерминира от тази на акта на Ръководителя на ТП на НОИ. Т.е. в търсения от молителя смисъл няма допусната очевидна фактическа грешка и то в диспозитива на постановеното от настоящата съдебна инстанция решение. Консеквентно това обосновава и извод за неоснователност на молбата. По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение