Решение № 2346 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8087/2009 г.

Решение № 2346 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8087/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Костадин Николов Нейков от град Кюстендил против решение от 29.04.2009 г., постановено по адм. дело № 132/2009 г. на Административен съд град Кюстендил. Оплакванията в касационната жалба са за необоснованост и незаконосъобразност на оспореното решение, които следва да бъдат квалифицирани като отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Общински съвет град Кюстендил не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Костадин Николов Нейков срещу Наредба за реда за създаването, дейността, преобразуването и закриването на общинските предприятия на територията на община Кюстендил, приета с решение № 74/27.03.2008 г. по протокол № 8/27.03.2008 г. на Общински съвет - Кюстендил. В жалбата си КАС жалбоподателят Нейков е направил оплакване, че както Наредбата, така и решението на ОбС, с което тя е приета са нищожни, като противоречащи на чл. 52, ал. 2 във връзка с чл. 54, ал. 2 от ЗОбС. Твърди се, че чл. 33, ал. 1 е в противоречие с чл. 28, ал. 1, т. 5 от Наредбата, както и че двете разпоредби противоречат на чл. 21 - 23 от ТЗ. Жалбоподателят е твърдял, че Наредбата не е изпълнила условията на чл. 54 от ЗОбС, тъй като няма правилник за което и да е общинско предприятие, приет въз основа на чл. 52, ал. 2 от ЗОбС. В мотивите на решението си АС е обсъдил всички направени оплаквания в жалбата, както и служебно е извършил проверка за съответствието на оспорената Наредба с нормативните актове от по-висока степен, като е изложил съображения за нейната законосъобразност. Проверена е процедурата по издаването на Наредбата, за която са изложени мотиви за нейното спазване. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Законовата нормативна уредба за създаване, преобразуване и закриване на общинските предприятие е дадена в разпоредбата на чл. 52 от Закона за общинската собственост, съгласно ал. 2 на който "общинското предприятие се създава, преобразува и закрива с решение на общинския съвет, като осъществява дейността си въз основа на правилник, приет от общинския съвет /ал. 3/, с който се определят предметът на дейност, структурата, управлението, численият състав и правата и задълженията на предприятието по отношение на предоставеното му общинско имущество - /ал. 4/. С решение № 74/27.03.2008 г. общинският съвет е приел Наредба за реда за създаването, дейността, преобразуването и закриването на общинските предприятия. Като правно основание за издаването на Наредбата, посочено в решението за приемането й, са посочени разпоредбите на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 5, ал. 1, т. 25 от Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет. Посочените разпоредби от ЗМСМА визират правомощията на общинския съвет да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Дефиницията на подзаконовите нормативни актове "правилник" и "наредба" са дадени в чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, като съгласно ал. 1 "правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност", а съгласно ал. 2 "наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен". Предвид на така дадената законова дефиниция, в конкретния случай ЗОбС е предвидил, че общинските предприятия осъществяват дейността си въз основа на правилник, с което е приложил втората алтернатива на чл. 7, ал. 1 от ЗНА, а именно, че организацията на държавни или местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност се извършва с правилник. С приемането на Наредба общинският съвет Кюстендил обаче е приложил нормата на чл. 7, ал. 2 от ЗНА, която предвижда издаването на наредба, когато тя регламентира прилагането на отделни разпоредби на нормативен акт от по-висока степен. С Наредбата се урежда прилагането на разпоредбите на чл. 52 до чл. 54 от ЗОС, т. е. касае се до отделни разпоредби от закона, поради което правилно тези обществени отношения са уредени с подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 7, ал. 2 от ЗНА. Не съществува законова пречка органът, издател на подзаконовия нормативен акт - Общинския съвет, да уреди дейността на общинските предприятия с подзаконов акт по смисъла на ал. 1 или ал. 2 на чл. 7 от ЗНА, с оглед на което приетата с решение на ОбС Наредба не е нищожна. Второто оплакване в касационната жалба, за наличие на противоречие между разпоредбите на чл. 28, ал. 1, т. 5 и чл. 33, ал. 1 от Наредбата също е неоснователно. Чл. 28, ал. 1, т. 5 от Наредбата, съгласно който "кметът на община Кюстендил назначава и освобождава директора на общинското предприятие" изцяло възпроизвежда разпоредбата на чл. 55 от ЗОбС, по силата на която кметовете на общинските предприятия се назначават от кмета на общината, а разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата детайлизира изискването на втората част от изречението на чл. 55 от ЗОбС, съгласно който "реда за назначаването на директорите на общинските предприятия се определя от общинския съвет". С чл. 33, ал. 1 от оспорената Наредба общинският съвет е предвидил реда на назначаване на директорите на общинските предприятия да се извършва от директора на общината въз основа на договор за управление, след провеждане на конкурс. Поради това между двете норми не съществува противоречие. Предвид на изложеното, обжалваното решение като обосновано, постановено при спазване на разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение