Решение № 7633 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9715/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби - на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Видин и на Ц. Й. М. от гр. Видин срещу Решение 918/24.06.2024 г. по адм. дело 236/2024 г. по описа на Административен съд Видин. С първата жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му на това основание, а с втората - изложени оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледанипо същество, жалбата на директора на ТП на НОИ - Видин е неоснователна, а тази на Ц. Й. М. - основателна. С Решение 918/24.06.2024г. по адм.д. 236/2024г. АС-Видин е отменил Решение 2153-05-2/18.04.2024г. на директора на ТП на НОИ-Видин и потвърденото с него разпореждане [номер]/11.03.2024г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Видин, с което е възобновено производството по спиране на личната пенсия за инвалидност на Ц. Й. М. и е прекратена пенсията. Приел е, че макар и издадено от компетентен орган, решението е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка по делото: Ц. Й. М. е подал Заявление вх. 2112-05-139/22.04.2019г. за отпускане на пенсия/и и добавка/и, към което е приложил ЕР 1322/01.04.2019 г. на ТЕЛК към МБАЛ Св. Петка АД - Видин, с което, поради [заличен текст], му била определена пожизнено 100% намалена работоспособност без чужда помощ, с възможност за самообслужване в битово отношение. С разпореждане [номер] от 10.05.2019г. на ръководител Пенсионно осигуряване (ПО) при ТП на НОИ - Видин, считано от 01.04.2019г. на лицето е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С разпореждане от 20.08.2019г., считано от 01.07.2019г. пенсията е определена в по-голям размер. С писмо рег. 368000-11681 от 10.11.2021г. директорът на Областна дирекция (ОД) на Министерството на вътрешните работи (МВР) - Видин е уведомил директора на ТП на НОИ - Видин, че ЕР 1322/01.04.2019 г. на М. е издадено въз основа на неистински и подправени документи. Във връзка с това уведомяване, с разпореждане от 16.11.2021г. личната пенсия за инвалидност е спряна, на основание чл.95, ал.1, т.7 от КСО, считано от 03.11.2021 г. С молба вх. 1023-05-56/29.08.2022г. Ц. М. е поискал възобновяване изплащането на пенсията, което е било отказано с разпореждане [номер]/19.09.2022г., потвърдено с Решение 1040-05-28/28.10.2022г. на директора на ТП на НОИ-Видин. Повторната му молба с вх. 1023-08-33/19.06.2023г. е била отказана с разпореждане [номер]/11.09.2023г., потвърдено с Решение 1040-05-30/08.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Видин. Видно от писмо 03045/2020г. от 17.10.2023г. на РП-Видин (л.17), досъдебното производство 368 ЗМ 290/2020. по описа на ОДМВР Видин е било спряно, тъй като не е бил открит извършителят на деянието, съставил неистински частни документи, в това число и Амбулаторен лист 005655 от 18.12.2018г. и ЕР 1322/01.04.2019г., издадени на лицето. При обжалването по съдебен ред на първоначалния отказ за възобновяване изплащането на пенсията, Административен съд - Видин е отхвърлил жалбата на М. с Решение 51/13.03.2023г. по адм.д. 248/2022г., което е било отменено с Решение 1482/08.02.2024г. по адм.д. 5476/2023г. на шесто отделение на Върховен административен съд и преписката е била изпратена на ПО при ТП на НОИ Видин за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението. Последвало е разпореждане [номер]/11.03.2024г., с което, на основание чл.55 от АПК, ръководителят на ПО е възобновил спряното производство относно личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и на основание чл.96, ал.1, т.4 от КСО е прекратил личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 01.04.2019г. по чл.74 КСО. Като причини за прекратяването са посочени съображения, че видно от отразеното заключение в Протокол Г-41 от 26.08.2021г. за извършена графическа експертиза, съдържаща се по ДП 368 ЗМ-290/2020г., подписът на д-р Е. Д. не е изпълнен от нея в ЕР 1322/01.04.2019г. на ТЕЛК към МБАЛ Света Петка АД. Директорът на ТП на НОИ - Видин се е произнесъл с решение, потвърждаващо разпореждането. Посочил е, че ЕР е диспозитивен документ, който е неистински /т.к. подписът на един от издателите му - експерти е неавтентичен/, с оглед констатациите в ДП. Приел е, че като неистински документ ЕР налага прекратяване на изплащаната пенсия, поради отпаднало основание за изплащането ѝ. След като провери решението по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК и извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Видин, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира обжалваното решение за частично недопустимо. В частта, с която е отменено Решение 2153-05-2/18.04.2024г. на директора на ТП на НОИ-Видин и потвърденото с него разпореждане [номер]/11.03.2024г. на ръководителя на ПО, относно възобновяване на производството по спиране на личната пенсия за инвалидност на Ц. Й. М., на основание чл.55 от АПК, решението на АС-Видин е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Основателно е възражението на касатора М., че административният съд се е произнесъл свръхпетитум /извън предмета на заявеното с жалбата искане/, като е отменил административния акт в частта, която не е била предмет на оспорване в първоинстанционното производство. Първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум, тъй като не се е ограничил в произнасянето си само и единствено по наведените в жалбата на Ц. Й. М. оплаквания и искане за отмяна на обжалвания административен акт в частта му относно прекратяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 01.04.2019 г. по чл. 74 от КСО с правно основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО. В тази част решението на АС-Видин следва да бъде обезсилено като недопустимо. В останалата част решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. В случая не е налице хипотезата на чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, на която се е позовал пенсионният орган, за да прекрати отпуснатата на Ц. М. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В този смисъл, обосновани и правилни са изводите на съда, че органите на ТП на НОИ са били длъжни да следват императивното си задължение да проведат и приключат процедурата по чл. 98 от КСО, като проявят нужната процесуална активност. Обоснована и материално законосъобразна е преценката на Административен съд - Видин, че в случая фактическият състав, изискуем за прекратяване на отпусната пенсия не е осъществен. При отпадане на основанието за спиране на пенсията и установяване липсата на основание за прекратяването й, трябва да бъде възобновено изплащането й от датата на спирането, което е законовата гаранция срещу претърпените неудобства от спирането на пенсията. В случая основанието за спиране следва де се приеме за отпаднало, с оглед данните за спряно ДП поради неоткриване на извършителя и поради липсата на привличане на М. в определено процесуално качество в това производство, респективно липсата на установена негова връзка с твърдяното нарушение/престъпление. Основанията за прекратяване, законодателят изисква да бъдат установени по несъмнен и надлежен начин към момента на преценката и издаване на разпореждането на органа за прекратяването на пенсията. Правилна е преценката на съда, че събраните в образуваното наказателно производство /ДП/ доказателства и в частност заключение на назначена в това производство експертиза не могат да обвържат съда с доказателствената си сила и да обосноват категорични изводи относно преценката за не/истинност и не/годност на релевантния в случая документ за отпускането и изплащането на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на М.. Предвид изложеното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение в тази част. Тезата на директора на ТП на НОИ Видин за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в доказателствата по делото и категорично се опровергава от визираните по-горе констатации. Достигайки до краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в конкретната част, Административен съд - Видин е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в тази част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 и ал.3 АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение,