Решение № 6589 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7115/2012 г.

Решение № 6589 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7115/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ер Жи Консулт" ООД - гр. София срещу решение № 936 от 21.02.2012 г., постановено по адм. д. № 6325/2011 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 2001007783/8.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден от директора на "Обжалване и управление на изпълнението" - София, при ЦУ на НАП с решение № 943 от 6.06.2011 г. и дружеството е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 870 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Поддържаните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата и представени писмени бележки се излагат подробни съображения в тази насока. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, при ЦУ на НАП, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Господинова, в открито съдебно заседание я оспорва и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е бил процесния ревизионен акт, с който не е признато право на данъчен кредит на "Ер Жи Консулт" ООД за фактури № № 37/31.03.2010 г.; 38/28.04.2010 г., № 398/29.05.2010 и № 40 от 3.06.2010 г., издадени от "Прострой БМ" ООД, общо в размер на 21 000 лв. Данъчният кредит по тези фактури е отказан от органа по приходите с мотива, че липсват реално осъществени доставки на услуги във връзка с фактурирани плащания по договор - Къща за гости с. Гълъбовци. Процесните фактури са свързани с изграждане на къща за гости, върху собствен на "Ер Жи Консулт" ООД имот, находящ се в с. Гълъбовци, община Сливница. Дружеството е възложило изграждането на къщата на "Прострой БМ" ООД с договор от 18.01.2010 г. Констатациите на приходните органи са, че "Прострой БМ" ООД не е разполагало с ресурси и не е извършило пряко дейности, предмет на процесния договор. Констатирано е, че дружеството е наело подизпълнители, а именно: "Егида - 3" ЕООД, "Балканклима" ООД, "Прострой 92" ООД и "Стилтрейдинг 2009" ЕООД. В резултат на извършени насрещни проверки на дружествата и събраните доказателства органът по приходите е формирал извод за липса на реалност на доставките, фактурирани към "Ер Жи Консулт" ООД. Съдът е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган. Съдът е обсъдил обстойно направените оплаквания от жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на обжалвания акт и е намерил същите за неоснователни. Посочено е, че тридневният срок, в който органите, извършили ревизията следва да уведомят възложителя на същата е инструктивен и неспазването му не може да представлява самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт. Съдът е приел, че издателят на ревизионния акт изрично се е позовал на РД, който е неразделна част от него и в този смисъл актът е мотивиран. Административният съд е посочил, че данъчен кредит възниква тогава, когато е възникнало данъчно събитие - получена (извършена) е доставка, която е облагаема или е извършено авансово плащане във връзка с облагаема доставка. Съдът е приел също така, че дори при фактурирано авансово плащане, законът поставя изискуемостта на данъка в зависимост от получаването на плащането и от реалността на доставката. Посочено е, че без да е осъществена фактурираната доставка, дори ако е документирано пълно или частично авансово плащане, данъкът ще се яви неправомерно начислен. Съдът е приел за недоказан факта на авансово плащане във връзка с издадената от поддоставчика "Егида - 3" ЕООД фактура, както и недоказан фактът, че именно това дружество е извършило изпълнението на електрическата инсталация на обекта. Преценено е като недоказано и авансовото плащане по твърдяната доставка от "Балканклима" ООД, както и авансовото плащане към "Прострой 92" ЕООД. Съдът, преценявайки представените протоколи за установяване извършването и изплащането на СМР е приел, че те не дават възможност да се прецени, кой е извършил СМР и на кои дати са настъпили данъчните събития. Посочена е и липсата на доказателства за удостоверяване на отношенията между "Прострой БМ" ООД и "Прострой 92" ЕООД. Крайният извод на съда е за недоказаност на твърдяното от жалбоподателя обстоятелство, а именно, че "Прострой БМ" ООД чрез посочените подизпълнители е изпълнил задълженията си по договора от 18.01.2010 г. Решението на Административния съд София - град е правилно. Първоинстанционният съд е разгледал подробно всяко едно от оплакванията на жалбоподателя и е дал мотивиран отговор. Изложените аргументи в тази насока се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Съдът правилно е формулирал основния спор между страните. Авансовото плащане във връзка с извършването на облагаема доставка е юридически факт, свързан с изискуемостта на ДДС върха размера на плащането, респективно с правото на данъчен кредит за извършителя на това плащане до размера на заплатения ДДС върху него. Основателно е прието от съда, че авансовото плащане не може и не следва да се разглежда изолирано от бъдещата доставка във връзка с която то е направено. За да е авансово плащането следва да има пряка връзка с престираната стока или услуга, а така също към момента на извършването му всички съществени елементи на бъдещата доставка следва да са известни на страните, така че тя да бъде индивидуализирана и конкретизирана, за да може да се проследи последващото и извършване. Въз основа на събраните по делото доказателства е направена вярна и точна оценка на фактическата обстановка по спора. Съдът обосновано е приел, че с процесните фактури не се установява настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС и не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Самото осчетоводяване на фактурите (включването им в дневниците за продажба и покупки, и в справки-декларации, отразяването им в счетоводството, както и плащане на данъка), не е достатъчно основание за признаване правото на приспадане на заплатения ДДС. Предмет на фактурите - плащане също така задължително следва да е обвързано с реална доставка. От събраните по делото доказателства не се установява реалното престиране на СМР от страна на дружеството изпълнител и предходните доставчици. Обектът е построен и въведен в експлоатация, но от данните по делото не се установява по безспорен начин, че това строителство е осъществено от прекия доставчик на жалбоподателя - "Прострой БМ" ООД и наетите от него подизпълнители. Така например, не е установена кадровата обезпеченост на подизпълнителя "Прострой 92" ЕООД. Още с РД е посочено, че за същия период, това дружество е престирало СМР - услуги и на множество други клиенти, без по делото да са представени доказателства, че този поддоставчик е разполагал с достатъчно строителни работници, които да могат да извършват тези СМР услуги на обекта на жалбоподателя и на останалите обекти. Представените фактури за закупени материали от "Прострой 92" ЕООД са от периоди, предхождащи датата, на която е сключен договорът за строителство между "Ер Жи Консулт" и "Прострой ВМ" ООД и договора между последния и поддоставчика "Прострой 92" ЕООД. От друга страна, плащането от "Прострой ВМ" ООД е извършил авансово плащане по оферта на "Балканклима" ООД (твърдян друг поддоставчик) преди тази оферта да е дадена. Видно от Ф. № 0...260/10.06.2010 г. между тези страни е, че описаната оферта в нея е от 12.12.2010 г. От друга страна, както правилно е посочил приходния орган за строежа липсват строителни документи (протокол за откриване на строителна линия, заповедна книга, книга за проведен инструктаж за безопасност), от които да се установи записаният в тях строител, подизпълнители и конкретните работници, престирали труда си на обекта, за да се направи връзката между последните и фирмите подизпълнители. След като не се доказа извършването на СМР от доставчика вкл. и чрез твърдяните поддоставчици, не може да се приеме, че плащането по процесните фактури е във връзка с облагаема доставка, а паричните средства в оборот не могат да бъдат предмет на облагаема доставка. По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява, че жалбата, с която е сезиран административния съд е останала недоказана, поради което правилно е отхвърлена като неоснователна. Предвид изложеното съдът приема, че решението на АССГ не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С обжалваното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация в размер на 870 лв., същото е за цялото производство и второ такова не се дължи за касационната инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,