Решение № 13058 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13752/2015 г.

Решение № 13058 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13752/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на правосъдието, чрез пълномощниците му юрисконсултите Д. Г. и С. К., срещу решение № 6003 от 13.10.2015 г., постановено по адм. дело № 3325/2015 г. от Административен съд С.-град, в която се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Е. Г. Б., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения. Моли решението на съда да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за обосновано приетото от първоинстанционния съд, че в случая нормата на чл. 37, ал. 1, т. 3 ЗДОИ не е приложима, тъй като исканата информация не е идентична с предоставената в рамките на предходните 6 месеца. Настоящата инстанция като взе предвид данните по делото и изложеното жалбата, намира за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил, като незаконосъобразен, отказа да се предостави обществена информация по заявление за достъп до обществена информация рег. № 95-00-7 от 05.02.2015 г., обективиран в писмо изх. № 95-00-7 от 19.02.2015 г., подписано от гл. юрк. Г. и ст. юрк. К., и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне с конкретни указания по приложението на материалния закон. За да постанови този резултат е приел, че търсената от жалбоподателката информация, свързана с доклада, изготвен по възражението й с рег. № 94-Е-120 от 17.09.2014 г. не е идентична с предоставената й вече в рамките на предходните 6 месеца, поради което не е приложима нормата на чл. 37, ал. 1, т. 3 ЗДОИ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Оспорваният административен акт е издаден от компетентния, съгласно Заповед № ЛС-04-1308 от 13.08.2014 г. на министъра на правосъдието, орган; в кръга на делегираните му правомощия (л. 32-33 на адм. дело № 3896/2015 г.). Правилно съдът е констатирал, че съдържанието на формулирания, в писмо изх. № 95-00-7 от 19.02.2015 г., отговор е съобразен с изискванията за форма, посочени в чл. 59, ал. 2 АПК и чл. 38 от специалния закон - ЗДОИ въпреки, че липсва разпореждане относно разноските, тъй като такива не са доказани, и не е отразено пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва. Посочени са правното и фактическо основание за отказа. Липсата на указания за реда и сроковете за обжалване (чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК и чл. 38, предл. последно ЗДОИ) са предпоставка за удължаване на срока за оспорване на акта на два месеца по арг. от чл. 140, ал. 1 от АПК, но не са основание за отмяната му. А и в случая правата на жалбоподателката не са нарушени, тъй като жалбата й до съда е депозирана на 26.02.2015 г., в законоустановения срок. По определението по чл. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Р. Б. и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Тя може да бъде официална - която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия и служебна - която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. В случая исканата от Божинова информация е по повод Доклад, изготвен от Инспектората към МП, в който са отразени резултатите от проверка, извършена във връзка с възражението й с рег. № 94-Е-120 от 17.09.2014 г. под формата на преглед на информацията (с посочване на датите 05.02. и 06.02.2015 г.) и на хартиен носител. Основният спорен въпрос по делото е налице ли е хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ за постановяване на отказ за достъп до обществена информация. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че така заявеното искане за достъп до обществена информация не е удовлетворено изцяло и в търсените от молителката форми. Съгласно правилото на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца в пълен обем. В случая, както правилно е приел решаващият съд, това не е така. По несъмнен начин по делото е установено, че исканата информация не е предоставена в пълен обем с писмото с изх. № 94-Е-120 от 29.10.2014 г., поради което е направено ново искане с преглед на информацията в оригинал и на място, както и предоставянето й на хартиен носител, което не е уважено. При тази фактическа установеност изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт е законосъобразен. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователна и не следва да бъде уважена. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,