Решение № 15048 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10326/2018 г.

Решение № 15048 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10326/2018 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на В. Михалков срещу Решение № 278/21.06.2018 г. по адм. дело № 150 по описа на Административен съд – Перник за 2018 г. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изводите на съда не кореспондирали с наличните по преписката доказателства, които били изцяло игнорирани, в това число и факта на плащане на адвокатското възнаграждение, което представлявало претендираната имуществена вреда. Изтъкват се мотиви в тази насока. Ответната по жалбата страна твърди, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и обосновано. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна. Липсвали доказателства за извършени в хода на обжалване на НП разходи за адвокатско възнаграждение. Такива били представени едва пред съда, разглеждащ иска с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на В. Михалков срещу Национална агенция за приходите с искане за присъждане на сума в размер на 1160 лева, представляваща обезщетение за претърпени от лицето имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление с № F295643 от 22.05.2017 г. на Директор на ТД на НАП – София, Офис Перник ведно със законната лихва, считано от 26.02.2018 г. до окончателно изплащане на сумата, ведно с направените по делото разноски. С оспореното пред настоящата инстанция решение искът е отхвърлен като недоказан. Първоинстанционният съд е приел, че в случая не са представени достатъчно доказателства относно изплащането на адвокатско възнаграждение от ищеца на адвокат, представлявал го в хода на АНД № 01137 по описа на РС-Перник за 2017 г. Пълномощното по делото било без дата и без конкретно договорено възнаграждение, както и без посочен начин и срок на плащане. Поради липсата на документално установен по време и размер разход, не можело да се присъдят претендираните в хода на производството разноски. Представените договор за правна защита и съдействие, както и доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение едва при предявяване на иска с основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, не предполагали еднозначно наличието на изискуемата по закон предпоставка за уважаване на предявения иск, свързана с настъпването на имуществена вреда на ищеца. Поради тази причина съдът е приел, че предявения пред него иск е недоказан и като такъв го е отхвърлил. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес да оспори неблагоприятен за него акт и сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: В хода на производство по оспорване на наказателно постановление по реда на ЗАНН и НПК е недопустимо търсенето и присъждането на разноски от страна на жалбоподателя, твърдящ незаконосъобразност на издаденото срещу него НП. Тези разноски могат да бъдат търсени по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като настъпили имуществени вреди в резултат на отменен по съответния ред административен акт. След като лицето не може да търси разноските си по обжалване на НП в производството по ЗАНН, то няма интерес и задължение в хода на това производство да представя доказателства за техния размер и съответен начин на изплащане. Липсват пречки тези доказателства да бъдат представени в хода на исковото производство, в случая воденото пред Административен съд – Перник. Представеният договор за правна защита и съдействие от 2.07.2017 г. и протокол от 4.01.2018 г. установяват, че между В. Михалков и адв. Р. Милева е договорено възнаграждение в размер на 580 лева за всяка съдебна инстанция, както и че е налице изплащане на сума в размер на 1160 лева за две съдебни инстанции, пред които се е провело производство по оспорване на НП с № F295643 от 22.05.2017 г. В протокола е ясно и изрично описано, че същия има характера на разписка за изплатените и съответно получени от адвоката осъществил процесуално представителство суми в размер на 1160 лева. В хода на съдебното дирене пред първоинстанцонния съд не е оспорено съдържанието на двата документа, послужили на Михалков като основание за търсене на обезвреда по реда на ЗОДОВ и не е имало основание съда да ги изключи от подлежащия на преценка доказателствен материал. При това положение, следва да се приеме, че са налице безспорни доказателства за направения във връзка с оспорване на наказателно постановление по съдебен ред разход за процесуално представителство и правна помощ пред две съдебни инстанции. Съобразно представения договор за правна защита и съдействие и разписка, този разход на Михалков е определен по време на извършване и размер, като липсва спор, че същият е в пряка и непосредствена връзка с воденото производство по оспорване на НП, чийто адресат е Михалков. Поради описаното, оспореното решение следва да се отмени и ответника в първоинстанционното производство да се осъди да заплати на ищеца търсеното обезщетение в размер на 1160 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до пълното и изплащане, ведно с направените по делото разноски за заплатени държавни такси общо в размер на 15 лева. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение