Решение № 11083 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9886/2009 г.

Решение № 11083 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9886/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Тодор Илиев Димитров от гр. Димитровград против решение № 7364 от 6.05.2009 година по адм. дело № 15253/2008 година на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против заповед № К-6263 от 6.11.2008 година на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното му правоотношение. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна дава писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че прекратяването на служебното правоотношение е направено при действието на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР и при наличието на придобито право на пенсия при условията на чл. 69 КСО и проявена инициатива от органа по назначението. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 250 ЗМВР. Образувано е по жалба от Тодор Илиев Димитров против заповед № К-6263 от 6.11.2008 година на министъра на външните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Възразил е за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради нарушение на материалния закон - прекратено служебно правоотношение без отправено искане от служителя, както и без да са налице условията на чл. 69 КСО. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че административното производство е инициирано от административния орган с предложение от 28.10.2008 година за прекратяване на служебното правоотношение, поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 КСО - 28 години 11 месеца и десет дни действително прослужени на офицерските длъжности и длъжности за държавен служител в МВР от общ трудов стаж 31 години и десет месеца. Предложението е възприето от министъра и въз основа на него е издадена обжалваната заповед. При тези данни по делото съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги е приел за неоснователни. Съобразил е, че чл. 69, ал. 2 КСО изрично урежда субективното право на държавните служители по ЗМВР да придобият право на пенсия независимо от възрастта. Условията са две в кумулативност: двадесет и пет години осигурителен стаж и от него две трети да са действително изслужени, като държавни служители в министерството. Те са налице по отношение на жалбоподателя. Наред с това новосъздадената правна възможност в чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР да се прекрати служебното им правоотношение е изцяло предоставена за реализирана на инициативата на административния орган. По тези съображения е приел обжалваната заповед за законосъобразна и е отхвърлил подадената жалба срещу нея, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба на първо място се прави довод за колизия между възможностите за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 2 и т. 13 ЗМВР като се извежда аргумент от разпоредбата на чл. 268, ал. 3 от ППЗМВР във вр. с чл. 106, ал. 1 и 4 от Закона за държавния служител (ЗДС) и се изтъква довод, че и в хипотезата на т. 13 прекратяването на служебното правоотношение следва да се извърши при навършване на пределна възраст по ЗМВР - 60 години съгласно т. 12, чл. 245 ЗМВР. Доводът е неоснователен. Касае се за две напълно отделни и самостоятелни хипотези. Тази по т. 12 е обща и е свързана с разпоредбата на чл. 68, ал. 1 КСО. Втората е свързана с разпоредбата на чл. 69, ал. 2 КСО. Последната има специален характер и урежда условия за придобиване право на пенсия за изрично посочените в нея категории служители. Поради това всяка една от двете възможности за прекратяване на служебното правоотношение възниква при настъпване на различни факти, между които няма нито връзка, нито противоречие и може да бъде реализирана, както по инициатива на служителя, така и на органа по назначението. Нормата е приета за първи пък и обнародвана в ДВ, бр. 5.69 от 5.08.2008 година. Предложението, с което се инициира административното производство е направено след обнародването й, а именно на 28.10.2008 година. Оспорената заповед е издадена на 6.11.2008 година. От тези данни ясно се установява, че цялото административно производство е проведено при действието на новоприетата норма и е съобразено с правилата, въведени в нея. Касае се за специална разпоредба, разписана в специален закон, уреждаща прекратяване на служебно правоотношение с лице от състава на МВР. Ето защо в този случай не намира приложение общата разпоредба на чл. 106, ал. 5 ЗДС. Освен това нормата урежда различен начин на прекратяване на правоотношението, който е различен с придобиване право на пенсия и затова този довод е неоснователен. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна в нейната цялост. Обжалваното решение, като правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,