Решение № 5547 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11173/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на район Южен- община Пловдив против решение 1264 от 30.06.2023 г., постановено по адм.д. 1415/2022 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците А. Димова, К. Димова и П. Димов, в писмен отговор, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответницата Р. Симидова, в писмен отговор, изразява становище за основателност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отменя виза от 26.04.2022 г. за проучване и проектиране на строеж пристройка и надстрояване на съществуващо жилищно застрояване с височина до 10 м. и до 12 м. в УПИ ІV - 487, кв. 85 по плана на [жк] юг, гр. Пловдив, устройствена зона Жс, по нанесените в черно плътни и прекъснати линии, щриховки и котировки в черно, издадена от главния архитект на район Южен, община Пловдив. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената виза е издадена в противоречие с материалния закон, а именно чл. 108, ал. 1 ЗУТ. Посочва, че ЗРП на процесния имот е одобрен със заповед от 1984 г. при действието на Наредба 5 към ЗТСУ, съгласно която височината на сградата при триетажно застрояване е 11.50 м., като определената с визата височина не е в допустимата по действащия ПУП от 1984 г. Констатира, че във визата липсват посочени устройствени показатели за плътност и интензивност на застрояването, а е указано единствено устройствената зона. По тези съображения съдът прави извод за материална незаконосъобразност на оспорения акт. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, но не по изложените в него съображения. От събраните по делото доказателства е установено, че в УПИ ІV - 487, кв. 85 по плана на [жк] юг, гр. Пловдив е построена двуфамилна жилищна сграда, от която източната част е собственост на Р. Симидова, а западната част на А. Димова, К. Димова и П. Димов, като имотът е съсобствен между Р. Симидова и трето лице. В кадастралната карта двете части на сградата са нанесени като самостоятелни обекти, с идентификатори 56784.531.487. 3 и 56784.531.487. 1. Заявлението за издаване на виза за проектиране е подадено единствено от Р. Симидова, като изрично е посочено, че се иска издаване на скица-виза за проучване и проектиране относно сграда с идентификатор 56784.531.487. 3. Видно от оспорената виза за проектиране, както и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, е че визата за проучване и проектиране е за пристройка и надстрояване на съществуващо жилищно застрояване като засяга освен сградата на заявителката, така и сграда с идентификатор 56784.531.487. 3, за която с визата се предвижда запазване на съществуващото застрояване и частично надстрояване на същото до ката корниз Н- 10 м. и Н - 12 м. и ново застрояване и пристрояване на мястото на сграда с идентификатор 56784.531.487. 1 до кота корниз Н-10м. и Н 12м. при спазване на устройствените показатели на зона Жс. Установено е, че действащия ЗРП на УПИ ІV-487 е от 1984 г. и в него е показана едноетажна жилищна сграда, разположена на уличната регулационна линия и с предвиждане за бъдещо застрояване с два етажа над съществуващата едноетажна жилищна сграда. Съгласно Правила и нормативи за устройство на територията към ОУП на гр. Пловдив имотът попада в зона Жс, като действащия ПУП ПРЗ запазва действието си. Видно от оспорения административен акт е, че с него се предвижда изцяло ново строителство за сграда идентификатор 56784.531.487. 1. Предвид така установеното следва, че процесната виза е издадена в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗУТ вр. чл. 161, ал. 1 ЗУТ възложителят или упълномощено от него лице може да подаде заявление за издаване на виза за проектиране. В случая искането за издаване на виза е подадено само от един от съсобствениците на имота като визата има за предмет надстрояване и пристрояване и върху съсобствен имот и върху част от съществуващата в УПИ сграда, която не е негова собственост, като не е изпълнено и императивното изискване на чл. 183, ал. 1 вр. ал. 3 ЗУТ. Посоченото нарушение е самостоятелно основание за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Освен това визата е издадена и в нарушение на чл. 140, ал. 3 вр. чл. 134, ал. 6 ЗУТ, тъй като с нея се предвижда изцяло ново строителство, непредвидено в действащия ПУП ПРЗ, което също е основание за нейната незаконосъобразност. Посочените нарушения обосновават незаконосъобразност на административния акт, поради противоречие с материалния закон. Ето защо изводите на първоинстанционният съд в този смисъл са законосъобразни. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Община Пловдив да заплати на А. Димова, К. Димова и П. Димов сумата 1020 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е под установения минимален размер в Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,