Решение № 16509 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8178/2019 г.

Решение № 16509 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8178/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Актив билдинг инк"ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя И. Иванов, против Решение № 3097 от 09.05.2019 г. по адм. д. № 4290/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт №Р- 22221116007427-091-001/25.10.2017 г., на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 67/15.01.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчни периоди м. 04, м. 05 и м. 06. 2015 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 82 312, 90 лв. по пет фактури, издадени от "Ман строй 2009" ЕООД и начислени лихви за забава в размер на 19 129, 01 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в следното: = първоинстанционният съд не допуснал извършването на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, нито указал конкретно тежестта на доказване и това нарушило правото на защита на жалбоподателя; = съдът не обсъдил представените доказателства и необосновано приел, че процесните доставки на строителни услуги не са реално извършени; = към фактурите, по които е отказано право на приспадане са представени множество и убедителни доказателства, че доставките са реални; = прекият доставчик също представил множество доказателства за доставките на предходните си доставчици; = в нарушение на правото на Европейския съюз, без мотиви на извършена данъчна измама и недобросъвестност от страна на ревизираното дружество, последното е наказано с отказ на правото на приспадане поради действия на негови доставчици; = необосновано, при доказано плащане по фактурите те са признати за фиктивни. Касаторът се позовава на решения на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредбите на Директивата за ДДС, което смята за пренебрегнато от първоинстанционния съд. Иска отмяна на решението и на РА в посочената част, евентуално- връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Станчева, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: За да отхвърли жалбата на ревизираното дружество против РА относно непризнаване на право на приспадане на ДДС платен по пет фактури с доставчик "Ман строй 2009"ЕООД с предмет строителни услуги, първоинстанционният съд е прие, че макар да е доказано безспорно, че ревизираното дружество е престирало строителни услуги със същия предмет като процесните по възлагане на "Напоителни системи"ЕАД, както и че е платило по банков път стойността по фактурите, реалното изпълнение на услугите от доставчика не е доказано. Съдът е приел, че предаването на резултата на услугите не е доказано с предвидените в договорите между РЛ и доставчика актове образец 15; не е установено кои точно лица – наети или на трудов договор са извършили строително – монтажните работи, както и каква точно техника – машини и съоръжения е използвана, собствена или съответно наета. Обосновано, според съда, приходните органи са приели, че ревизираното дружество, което разполага с достатъчен кадрови и технически капацитет, само е извършило възложените му от "Напоителни системи"ЕАД услуги. Приел е също, че ревизираният получател е недобросъвестен, доколкото една от спорните фактури е издадена на 03.04.2015 г. - преди възлагането на работата от "Напоителни системи"ЕАД на ревизираното дружество и преди сключването на договора от 08.04.2015 г. между него и доставчика "Ман строй 2009"ЕООД. Решението е правилно. В съгласие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че разпоредбите на чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, както и тези на чл. 167 и чл. 168 от Директивата за ДДС, обуславят възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите на сложен фактически състав. Този състав предвижда наред с притежаването на данъчен документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка – арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, както и използването на предмета на доставката в независимата икономическа дейност на получателя, които представляват материално-правни изисквания по същество за признаване на претендираното право. Правилно съдът е приел и че тежест на претендиращия правото получател е доказването на тези изисквания. Не може да бъде споделено оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани и проверени в хода на административното и съдебното производство доказателства, поради което е стигнал до необоснован извод за законосъобразния отказ на правото на данъчен кредит. В представените от самия жалбоподател договори с прекия доставчик е записано, че извършването на работите ще се удостоверя с актове образец 15, каквито не са представени. Като доказателства за прехвърляне на правото на разпореждане върху резултата от строителните услуги в ревизионното производство са представени еднотипни договори, количествено-стойностни сметки и актове образец 19 по цялата верига доставки. При спецификата на конкретния случай, жалбоподателят е следвало да установи пред съда по същество, че като е разполагал с достатъчен капацитет сам да извърши възложените му от "Напоителни системи"ЕАД строителни работи е било необходимо наемане на подизпълнител, както и че този именно подизпълнител е извършил работата. Административният съд е проследил веригата на доставки на строителни услуги с получател ревизираното лице и обосновано на събраните доказателства е приел, че не е доказано то да е получило резултата от възложените от него по договорите с доставчика "Ман строй 2009"ЕООД строителни услуги. В ревизионното производство е установено, че нито прекият доставчик, нито наетите и от него подизпълнители "Нова билд инк"ЕООД и "Билд асист"ЕООД са разполагали с капацитет да извършат услугите. Не е установено работите да са извършени и от посочените като крайни подизпълнители фирми, даже представените с тях договори имат за предмет извършване на строителни работи на съвсем различни обекти /стр. 215-221 от т. 2 на адм. преписка/. Никакви доказателства в обратен смисъл не са представени и пред съда. Обратно, със заключението на вещото лице Кавръкова /стр. 7-10 от обстоятелствената част, стр. 280 от делото на АССГ/, тези изводи са потвърдени. Като допълнителни доказателства са приети от приходните органи и от съда съставени и влезли в сила РА на прекия и предходни доставчици, с които е отказано право на приспадане по доставки на строителни услуги по процесната верига. При тези доказателства, обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че при възможността ревизираното дружество само да извърши възложените му от "Напоителни системи"ЕАД строителни работи, то е използвало процесните фактури и другите писмени документи към тях единствено с цел да намали данъчните си задължения за процесните периоди чрез приспадане на ДДС за доставки на услуги, които не са извършени реално от доставчика "Ман строй 2009"ЕООД. Именно в тази връзка правилно е преценена липсата на технически и персонален капацитет на прекия и предходни доставчици да извършат услугите. Затова неотносими и извадени от фактическия контекст на случаите са цитираните в касационната жалба и писмената защита по същество на касатора части от мотиви на съдебни решения на ВАС и на Съда на ЕС, съгласно които добросъвестният получател по облагаема доставка не може да бъде санкциониран с отказ на право на приспадане поради действия на доставчиците му. В същото време в касационната жалба липсва каквото и да е обяснение защо една от петте процесни фактури е издадена преди възлагането на работата на ревизираното дружество от "Напоителни системи"ЕАД. Касационното оплакване оплакване, за игнориране на плащането по процесните фактури е неоснователно, доколкото плащането по конкретна доставка не е елемент от фактическия състав за упражняване правото на данъчен кредит, а представлява косвено доказателство за реалното осъществяване на доставките. Съдебната практика на ВАС и Съда на ЕС е категорична, че се облагат доставки, а не плащания. В процесния случай само по себе си това обстоятелство не води до единствен и несъмнен извод, че предметът по спорните фактури е реализиран. На следващо място, неконкретизирано е касационното оплакване за постановяване на първоинстанционното решение при съществено нарушение на процесуалните правила поради недопускане на допълнително заключение на вещото лице. В касационната жалба не посочено конкретно как евентуалното допускане на такова заключение би повлияло на резултата по делото. Накрая, нито от съдебната практика на Върховния административен съд, нито от тази на Съда на ЕС по тълкуването на Директивата за ДДС следва, че е гарантирано право на приспадане на ДДС по фактури, които не отразяват реално осъществени доставки. Съдебната практика на СЕС е категорична, че реалността на доставките е фактически въпрос, като съдът на ЕС многократно се е произнасял, че установяването на фактите е в компетентността на националната юрисдикция, която в съответствие с националните правила за доказване следва да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да определи дали данъчно-задълженото лице, претендиращо право на приспадане, може да упражни това право (вж. в този смисъл Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C-273/11, все още непубликувано в Сборника, точка 53, Решение от 6 декември 2012 г. по дело Боник, C-285/11, все още непубликувано в Сборника, точка 32 и Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, C-643/11, все още непубликувано в Сборника, точка 57, Решение от 18 юли 2013 г. по дело Евита К, С-78/12, т. 37). Такава преценка е извършена от съда по същество, който въз основа на обосновани фактически изводи правилно е приложил материалния закон. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от обоснованите в касационната жалба пороци, което като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 3 544 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение