Решение № 1070 от 31.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7711/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ц. Вълчев от гр. Ловеч против решение 5676 от 31.05.2023 г., постановено по адм. д. 11457/2022 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и ,вместо него, петчленният състав на ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени като незаконосъобразна атакуваната с жалбата разпоредба на чл.43 от Тарифа 14 за таксите , които се събират в системата на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Министерски съвет, редовно призован, се представлява от правен съветник Георгиева, която оспорва касационната жалба , а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити устно в хода по същество и в депозирани по делото писмени бележки. Ответникът, министърът на регионалното развитие и благоустройството, редовно призован, се представлява от юриск. Илова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата . Ответникът, Агенция по геодезия, картография и кадастър, редовно призован, не изпраща представител и не изразява писмено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид, че касационната жалба е предявена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, намира същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството по адм. д 11457/2022 г. по описа на ВАС, тричленен състав на Четвърто отделение е образувано, след като с решение 11340/08.12.2022 г. по адм.д. 9371/2022 по описа на ВАС, петчленен състав на Втора колегия е отменено Решение 7589/04.08.2022 г. , постановено по адм.д. 7211/2021 г. по описа на ВАС, седмо отделение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВАС при съобразяване с указанията на петчленния съдебен състав по тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Ц. Вълчев от гр. Ловеч чрез адв. Т.Георгиев срещу законосъобразността на разпоредбата на чл.43 от Тарифа 14 за таксите , които се събират в системата на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители, одобрена с Постановление на Министерски съвет 175/05.08.1998г., изменена и допълнена с ПМС 293 от 08.11.2016г. / обнародвано в ДВ бр.90 от.2016г, в сила от 15.11.2016г Оспорената разпоредба от Тарифата е в раздел VІ. Такси за предоставяне на услуги по Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР и гласи :Удостоверение за наличие или за липса на данни събира се такса в размер, както следва : 1. Документ на хартиен носител -20 лв; 2. Електронен документ в PDF формат 14 лв С атакуваното в настоящото касационно съдебно производство решение, тричленния състав на ВАС, четвърто отделение е отхвърлил като неоснователно оспорването на. Ц. Вълчев от гр. Ловеч срещу разпоредбата на чл.43 от Тарифа 14 за таксите , които се събират в системата на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители, одобрена с Постановление на Министерски съвет 175/05.08.1998г., изменена и допълнена с ПМС 293 от 08.11.2016г. / обнародвано в ДВ бр.90 от.2016г, в сила от 15.11.2016г/ За да стигне до този правен резултат , съдът е приел, че е обвързан от задължителната сила на мотивите, изложени в отменителното решение 11340/08.12.2022 г. по адм.д. 9371/2022 по описа на ВАС, петчленен състав на Втора колегия, съгласно което при приемане на оспорената разпоредба от Тарифата са спазени всички съществени изисквания на административнопроизводствените правила, вкл. спазени са изискванията на чл.26 и чл.28 от ЗНА и чл.77 от АПК. Предвид гореизложеното ВАС, четвърто отделение се е произнесъл по наличието на основания за отмяна на чл.43 от Тарифата по чл.146, т.1,т.2, т.4 и т.5 от АПК. Според ВАС, четвърто отделение оспорената разпоредба от Тарифата е приета от компетентен орган в рамките на предоставената му по закон материална компетентности в изискуемата форма - ПМС, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което същата не страда от който и да било от пороците по чл.146 от АПК, водещи до неговата незаконосъобразност. Съдът е приел за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на атакуваната разпоредба от Тарифата. Според него данните по делото не навеждат на извод за наличие на противоречие между обжалвания текст от подзаконовия нормативен акт и норма от по-висок ранг. Анализирайки съдържанието на разпоредбата на чл.43 от Тарифата, тричленният състав на ВАС е заключил, че същата не противоречи на разпоредбата на чл.2, ал.2, изречение последно от Закона за държавните такси /ЗДТ/, според която простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Оспорената такса е проста и, базирайки се на представената по делото финансова обосновка за приемането й, съставляваща неразделна част от доклада на МРРБ и съдържаща разчет на преките и непреки разходи по извършване на всяка една от услугите / в частност по ред 8 и 8а относно удостоверението за наличие или липса на данни , включващ себестойност на услугата за издаване на удостоверение на хартиен носител и такова на електронен носител/, съдът е приел, че определеният размер на таксата в атакувания текст съответства на материалноправните изисквания на чл.2, ал.2 от ЗДТ- този размер не е въведен произволно, а е съобразен с реалната себестойност на предоставяната от АГКК услуга, формирана въз основа на извършен предварителен анализ на пораждащите изпълнението на услугата разходи в бюджета на предоставящия услугата орган т.е. въз основа на действителните материално-технически и административни разходи по нейното предоставяне по см. на чл.2, ал.2 от ЗДТ. Съдът е приел за неоснователни развитите от жалбоподателя аргументи за прекомерност на определената такса за издаване на удостоверение за наличие или липса на данни, извлечени от съпоставянето на тази услуга с услугата издаване на скица от КК , а оттам и твърденията за противоречие на чл.43 от Тарифата с прогласения в чл.6 от АПК основен принцип в административното производство принципът за съразмерност. ВАС, четвърто отделение, базирайки се отново на представената по делото и неоспорена от страните финансова обоснова към доклада на МРРБ, съпътстващ проекта за ПМС, с което оспорената разпоредба от Тарифата е приета, е заключил, че подобна съпоставка на двете услуги е недопустима, тъй като издаването на скица от КК и издаването на удостоверение за наличие или липса на данни са различни по естеството си услуги, водещи до издаването на различни официални документи, изготвянето на които изисква различно количество и вид труд/разходи , необходими за издаването им. Съдът е изложил подробни мотиви за неотносимостта на разпоредбата на чл.37д, ал.1 от ЗСПЗЗ към размера на таксата, определен с оспорения чл.43 от Тарифата, доколкото и двете разпоредби уреждат различни, неприпокриващи се обществени отношения. ВАС, четвърто отделение е заключил, че оспорената разпоредба от Тарифата е приета и в съответствие с целта на закона, поради което същата не е незаконосъобразна на основание чл.146, т.5 от АПК. Размерът на таксата е определен в съответствие с чл.2, ал.2 от ЗДТ, каквато е целта на закона, а обстоятелството, че за едни потребители цената на услугата е висока, а за други не , е резултат от различния икономически статус на членовете на обществото, а не на определяне на размера на таксата в противоречие с целта на закона. По горните съображения съдът е отхвърлил жалбата на Ц.Вълчев срещу разпоредбата на чл.43 от Тарифа 14 за таксите , които се събират в системата на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители, одобрена с Постановление на Министерски съвет 175/05.08.1998г., изменена и допълнена с ПМС 293 от 08.11.2016г. / обнародвано в ДВ бр.90 от.2016г, в сила от 15.11.2016г/ Съдебното решение е валидно , допустимо и правилно . Постановено е при цялостно и пълно изяснена фактическа обстановка, при обсъждане на всички събрани по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, решението е обосновано и съответства на приложимите материалноправни разпоредби. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на тричленния състав на ВАС, четвърто отделение, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща км тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение и постановяването му в противоречие с материалния закон поради неправилната преценка на съда, че направената от жалбоподателя съпоставка в характера и съдържанието двете услуги, ,несъответстваща на различния размер на таксите за тях, не указва на определяне на таксата за издаване на удостоверение за наличие или липса на данни в противоречие с императивните разпоредби на чл.2, ал.2 от ЗДТ и чл.6 от АПК. Дали касационният жалбоподател е оспорил финансовата обосновка и доклада към проекта за ПМС или не, не влияе върху правилния извод на съда за несъпоставимост размера на двата вида услуги поради различното им естество и поради различното количество време, труд, усилия, съответно разходи ,необходими за изпълнението им. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за постановяване на оспорения текст от Тарифата в съгласие с материалноправните разпоредби от по-висок ранг, както и в съответствие с целта на закона. По изложените съображения решението на ВАС, четвърто отделение не страда от визираните в касационната жалба пороци, поради което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото на касатора не се дължат претендираните от него съдебни разноски. Водим от горното и на основание чл.221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд , петчленен състав на І колегия