Решение № 3731 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 232/2015 г.

Решение № 3731 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 232/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Делото е във фаза на втора касация. Производството е образувано по касационна жалба на "Ава транс" ООД гр. Видин против решение № 492/1.12.2014 г., постановено по адм. д. № 1115/2013 г. по описа на Административен съд Велико Търново /АСВТ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 051000908/21.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в обжалваната му по административен ред част, потвърдена с решение № 510/11.12.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (с ново наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") - Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта му относно преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2008 г. със сумата 123 737,54 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че решението е неправилно като незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излага в жалбата си подробни съображения във връзка с наведените касационни оплаквания. Иска да бъде отменено решението на Административен съд - Велико Търново като вместо него се постанови ново по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт в частта, предмет на спора. Претендира присъждане на разноски пред всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, в отговор на касационната жалба, подадена от процесуалния представител юрск. Мундова, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски в касационната инстанция в размер на 5229 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество основателна поради следните съображения: Обжалваното първоинстанционно съдебно решение е постановено след като с влязло в сила решение № 16907/17.12.2013 г., тричленен състав на Върховен административен съд (ВАС), Осмо отделение, по адм. д. № 2265/2013 г. е отменил решение № 668/27.12.2012 г., постановено по адм. д. № 14/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на "Ава транс" ООД срещу РА № 051000908/21.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в обжалваната му по административен ред част, потвърдена с решение № 10/11.12.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта относно преобразуването на финансовия резултат на дружеството за 2008 г. със сумата 123 737,54 лв. и е върнал делото в тази част на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване на указанията, дадени в отменителното решение. Дадени са указания за установяване на обстоятелството дали е налице увеличаване на ФР на дружеството за 2009 г. със същата сума чрез назначаване на ССчЕ, както и за събиране на доказателства досежно реалността на фактурираните услуги - комисионна спедиторски заявки и транспортни услуги. При новото разглеждане на делото съдът е назначил и приел заключение на съдебно-счетоводна експертиза, както и нови писмени доказателства. Такива са представени и пред касационната инстанция от жалбоподателя . Същите са приети и подлежат на обсъждане, тъй като са представени за обстоятелства, свързани с касационните оплаквания и за факти, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. За да отхвърли жалбата на дружеството в частта по ЗКПО за 2008 г., първоинстанционният съд, въз основа на заключението на приетата от него счетоводна експертиза, е приел, че не е налице условие по чл. 42, ал. 3 ЗКПО за признаване на разходи, тъй като разходите не са били признати в предходен отчетен период за 2008 г., независимо, че през 2009 г. дружеството е извършило преобразуване, тъй като този данъчен период е извън ревизирания. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, осмо отделение намира, че: Първоинстанционното решение е неправилно като незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде отменено. Първоинстанционният съд не е изпълнил задължителните указания, дадени от касационния съд при предходното разглеждане на делото, тъй като, макар и да е приел заключение на ССчЕ, не е обсъдил същото с оглед дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, също така не е изследвал реалността на услугите Въз основа на събраните доказателства, вкл. Приети заключение на ССчЕ и СТЕ, както и въз основа на приетите писмени доказателства от касационната инстанция се установява, че през 2008 г. дружеството-касатор и ревизирано лице е осъществявало международен и вътрешен транспорт и спедиторска дейност. За извършване на част от транспорта, заявен от "Явор импорт експорт" ЕООД към РЛ, последното е ползвало услугите на Desy Sp. Zoo Полша, което дружество е издало 8 бр. фактури за транспортни услуги и един брой фактура за комисионна по спедиторски заявки, всички издадени на 31.12.2008 г., на обща стойност 123 757,54 лв. Именно тази сума е намерила отражение при формиране на ФР на РЛ за 2008 г. като разходи по издадените фактури, тези разходи не са признати от приходните органи и със същата сума при ревизията и с процесния РА е увеличен ФР на дружеството за 2008 г. На първо място, съгласно дадените указания при предходното разглеждане на спора от ВАС, следва да се установи реалното извършване на услугите, за които са издадени деветте фактури. В тази връзка настоящият състав на касационния съд намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обоснован извод за реалност на извършените услуги и оттам за документална обоснованост на направените по тях разходи. Събрани са доказателства относно наличието на договорни отношения между страните по фактурата, а относно всеки от извършените транспортни курсове са налични заявки, международни товарителници, пътни листа. Налице са разходооправдателни документи, от които се установява фактическото извършването на услугата, приемо-предаване на транспортираните стоки, а възможността на превозвача за извършване на превозите не е била спорна по делото. Съобразно заключението на ССчЕ при първото разглеждане на делото се установява и наличие на разплащане- по банков път по една от фактурите и чрез прихващане по останалите. Съобразно заключението на СТЕ, приета при първото разглеждане на делото, е установено движението на стоките при транспорта, извършените товаро-разтоварни операции, в начален, междинен и краен склад. На следващо място, съгласно дадените указания при предходното разглеждане на спора от ВАС, е следвало да се установи налице ли е увеличаване на ФР на дружеството за 2009 г. със същата сума /123 757,54 лв./ като се даде експертно заключение какви счетоводни операции са взети и как са отразени деветте фактури за 2008 г. и 2009 г., респ. какво отражение са намерили посочените разходи във ФР на дружеството за тези години. От дадените отговори от вещото лице, извършило проверка в счетоводството и използвало специални знания, се установява, че счетоводните операции, осъществени от дружеството отразяват вярно стопанските операции по спорните фактури, при кореспондиране на счетоводните сметки в съответствие с изискванията на ЗСч. Фактурите са издадени през 2008 г., получени са и са осчетоводени през 2009 г. За направените разходи по тази фактури е направено намаление на ФР за 2008 г. със сумата 123 737,54 лв., а в ГДД по чл. 92 ЗКПО от 30.03.2010 г. със същата сума е увеличен ФР на дружеството за 2009 г. При тези данни, независимо че 2009 г. не е включена в ревизирания период, безспорно се установява, че не е налице признаване на разходите по процесните фактури на два пъти, налице е достигнато коректно отразяване на разходите, относими за 2008 г. именно в ДФР за същата година. По този начин, при спазване на чл. 75 вр. с чл. 78 ЗКПО се елиминира неточното позоваване от страна на дружеството на неприложимата, както това е посочено и от първоинстанционния съд, разпоредба на чл. 42, ал. 3 ЗКПО. При така установените факти и обстоятелства и направените фактически изводи, касационният съд намира, че с оглед реалното извършване на услугите, направените разходи и установеното деклариране по реда на чл. 92 ЗКПО за 2008 г. и 2009 г., при което е избегнато признаване на разходите по фактурите повторно, ревизионният акт в частта, в която е увеличен ФР за 2008 г. е незаконосъобразен. Извършената от приходните органи корекция за 2008 г. е незаконосъобразна, поради което ревизионният акт в тази му част е следвало да бъде отменен. Като е достигнал до обратни изводи първоинстанционният е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго решение, с което ревизионният акт в тази част бъде отменен като незаконосъобразен по отношение на извършената корекция на ФР на ревизираното лице за 2008 г. В частта за разноските: С оглед изхода на спора и уважения материален интерес, както и предвид представения списък за разноски и доказателствата за извършването им, в тежест на бюджета на ответника по касация и в полза на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 6090 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение,