Решение № 8465 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1621/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, чрез процесуален представител юрк. Василева срещу решение 7793 от 13.12.2023 г. на Административен съд София - град (АССГ) постановено по административно дело 10037/2023 г. С обжалваното решение е отменена Заповед ЧР - 05 - 257 от 21.09.2023г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл.214, ал.3 ЗМВР е удължен срока за временното отстраняване от длъжност на Р. Г. У. с един месец, считано от 22.09.2023г. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, поради необоснованост и противоречието му с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и в съдебно заседание, моли обжалваното решение да се отмени и да се отхвърли жалбата срещу заповедта. Претендира присъждане на разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Р. Г. У., в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. И. Мадамджиев оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да се остави в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационната инстанция, съгласно списък. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за основателност на касационната жалба. Предлага отмяна на оспореното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Според първоинстанционния съд, изготвената обобщена справка с резултатите от дисциплинарното разследване (чл.207, ал.7 от ЗМВР), преди издаване на оспорената заповед по чл.214, ал.3 от ЗМВР, е указание за материална незаконосъобразност на последната по смисъла на чл.146, т.4, вр. с чл.168 от АПК. АССГ излага съображения, че наличието на обобщена справка към 18.09.2023г. е указание, че процесуалните действия по дисциплинарното разследване и събиране на относими доказателства, вкл. чрез обяснения на заинтересовани служители в ЗОЗТ "Кремиковци" на Затвора [населено място], вече са извършени и приключили, поради което към датата на издаване на заповедта - 21.09.2023г. осъществяване на пряк контакт между отстранения служител и негови подчинени ( дали обяснения в хода на дисциплинарното производство), е без значение за дисциплинарното разследване. Следователно У. не би могъл да повлияе на неговото безпристрастно провеждане. Според първостепенния съд липсата на допълнителни действия по дисциплинарно разследване в рамките на удължения с оспорената заповед срок, сочи на липсата на предпоставките по чл.214, ал.1, т.1 във вр. с ал. 3 от ЗМВР , но и за упражняване на властнически правомощия в нарушение на чл.6 от АПК. Съдът е изложил обстойни съображения защо приема, че не е спазен принципа за съразмерност по чл.6 АПК, като е приел, че засягането на правата и законните интереси на жалбоподателя, чрез издаване на процесната заповед, не е съобразено с целта, за която актът е издаден, и приложената мярка засяга правата на лицето в по-голяма степен от необходимото. Решението е неправилно. Правното основание за издаване на заповед ЧР - 05 -257/21.09.2023г. е разпоредбата на чл. 214, ал. 3 от ЗМВР, според която срокът за временно отстраняване по ал.1, т.1 е до два месеца, като по дисциплинарни производства с фактическа и правна сложност органът, образувал дисциплинарното производство, може еднократно да удължи този срок с още един месец. Заповедта за удължаване на срока за временно отстраняване е издадена, въз основа на предложение от 19.09.2023г. на началника на затвора [населено място], в което са изложени съображения за наличието на фактическа и правна сложност на дисциплинарното производство, предстоящо връчване на обобщена справка, предоставяне на пълен достъп до всички материални по производството, както и предстоящо изготвяне на становище на ДРО. Предложението за удължаване на срока е мотивирано и с цел избягване на конфликт при завръщане на служителя на работното си място със служителите, дали уличаващи го обяснения в хода на дисциплинарното производство. В оспорената заповед като фактически основания за издаването й от органа са посочени, именно мотивите в направеното предложение за удължаване на срока за временно отстраняване на държавния служител Р. У. с още един месец, считано от 22.09.2023г. Противно на възприетото от първоинстанционния съд в процесния случай материалноправните предпоставки за удължаване на срока за временно отстраняване на главен инспектор Р. У. са изпълнени. Временното отстраняване от длъжност на У. за срок от два месеца на основание чл .214, ал.1, т.1 от ЗМВР е извършено от органа, образувал дисциплинарното производство срещу служителя на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР със заповедта за образуване на дисциплинарно производство ( ЧР -05 - 203/21.07.2023г.) и при наличие на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР - превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или облага на трети лица и по т.13 - деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за които се налага дисциплинарно наказание уволнение . В заповедта за образуване на дисциплинарното производство е разпоредено, същото да приключи в срок до четири месеца от образуването му и дисциплинарно - разследващият орган да изготви становище, относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, което да се докладва на министъра на правосъдието, заедно със събраните доказателства. Съгласно заповедта, срокът за приключването на дисциплинарното производство е 21.11.2023г. В случая няма спор, че за резултатите от разследването, дисциплинарно - разследващият орган е изготвил обобщена справка рег. 10220 от 18.09.2023г., която е предоставена на служителя за запознаване на 19.09.2023г. в съответствие с изискването на разпоредбата на чл.207, ал.7 от ЗМВР, като при връчването й служителят е удостоверил, че е запознат с чл. 207, ал.10 от ЗМВР и възможността, че в срок от 24 часа след запознаване с обобщената справка има право да даде допълнителни обяснения и възражения. Неправилни са изводите на АССГ, че с изготвянето на обобщената справка и връчването й на служителя действията по разследване от страна на ДРО в хода на дисциплинарното производство са приключили. Съгласно разпоредбата на чл.207, ал.12 от ЗМВР, дисциплинарно разследващият орган приключва дисциплинарното производство в определения му срок, като изготвя становище до органа по ал.1 за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. В случая срокът за приключване на дисциплинарното производство е до 21.11.2023г. и няма данни по делото за изготвено становище от ДРО до министъра на правосъдието за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Няма данни по делото и материалите от дисциплинарното производство да са докладвани на органа по чл.207, ал.1 от ЗМВР към датата на издаване на оспорената заповед 21.09.2023г., съгласно чл.55 от Правилата за организация на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информацията за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в ГД "ИН" и ГД "Охрана" и териториалните им служби/звена към министъра на правосъдието, както и не е взето предвид от първостепенния съд, че съгласно чл.56 от същите Правила, органът по чл.207, ал.1 ЗМВР след запознаване и оценка на събраните доказателства може да разпореди събиране на допълнителни доказателства. При липсата на представено становище по чл.207, ал.12 ЗМВР до органа по ал.1 към момента на постановяване на заповедта за удължаване на срока за временно отстраняване на основание чл. 214, ал. 3, във вр. с т. 1 от ЗМВР - 21.09.2023 г., към която дата са изтекли точно два месеца от момента на образуване на дисциплинарното производство, следва да се приеме, че дисциплинарното производство не е приключило, като в правомощието на ДНО е да прецени дали да бъдат събирани и други релевантни за дисциплинарното производство доказателства в пълен обем. До приключването на същото, ДНО е бил длъжен да осигури възможност за разкриване на обективната истина, съответно правилно е преценил необходимостта, дисциплинарно привлеченото лице да няма контакт със служителите от затворническото общежитие, дали уличаващи го обяснения в хода на дисциплинарното производство, включително изнесените данни от служител за оказван натиск в приложената по делото докладна записка, свързани със служебно положение на У.. Ето защо е необоснован изводът на съда, че към датата на издаване на оспорената заповед на 21.09.2023г. всички действия по разследването са приключили, с оглед изготвената обобщена справка, поради което няма как служителят да повлияе на негови подчинени и на безпристрастното провеждане на разследването. Не може да подкрепи изводите на съда и обстоятелството, че след изготвяне на обобщената справка и през този месец, вероятно съдът има предвид месец септември, не са извършвани процесуални действия по дисциплинарно разследване, след като срокът за приключване дисциплинарното производство и изготвяне на становище е 21.11.2023г. и към датата на издаване на оспорената заповед - 21.09.2023г. този срок не е изтекъл. Съдът няма как да знае и предполага какви действия по разследването ще предприеме ДРО в рамките на срока на приключване на дисциплинарното производство (21.11.2023г.) и преди изготвяне на становище, относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, което да се докладва на министъра на правосъдието, ведно със събраните доказателства. Преценката за обоснованост на заповедта, съответно за нейната законосъобразност следва да бъде извършена, с оглед данните, съществуващи към момента на издаването й, а към този момент несъмнено, с оглед ръководната функция на дисциплинарно привлеченото лице, е налице възможност същият да затрудни разкриването на обективната истина. Към момента на издаване на процесната заповед, правилно ДНО е приел, че е налице възможност У. да окаже влияние върху подчинените му служители, както и да възникнат конфликтни ситуации, поради дадени от тях обяснения в хода на дисциплинарното разследване, поради което са налице и двете предпоставки, изискуеми в кумулация, на нормата на чл. 214, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 3 от ЗМВР и правилно е удължен срока за временно отстраняване от длъжност на държавния служите. Удължаването на срока за временно отстраняване е съобразено с нормата на чл. 214, ал. 3 от ЗМВР и предвидения в нея срок с още един месец, поради което оспорената заповед е законосъобразна. Срокът за отстраняване от длъжност е кратък общо три месеца, поради което мярката е пропорционална и не засяга правото на труд на служителя в по-голяма степен от най-необходимото за целта. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт. Неправилно АССГ е приел за нарушен принципа за съразмерност. Заповедта на министъра на правосъдието е издадена в съответствие с целите на приложимата материалноправна норма - осигуряване разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното производство, което е образувано за тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР, за които съгласно чл.203, ал.1, т.7 и т.13 ЗМВР се предвижда налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу Заповед ЧР -05- 257/21.09.2023г. на министъра на правосъдието се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане в полза на касатора, следва да се присъдят сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и платена държавна такса за касационната инстанция в размер на 70 лв. или общо в размер на 220лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, пето отделение