Решение № 460 от 29.10.2025 г. на ВКС по н.д. № 20258002200481/2025 г.

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационни жалби на подсъдимия Д. Д. и неговите защитници – адвокат Н. и адвокат Н. против решение № 5 от 8.01.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1334/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд. С касационните жалби се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 НПК. В жалбите се излагат доводи: за допуснати нарушения на материалния закон, доколкото вмененото на подсъдимия като нарушено правило за движение по пътищата по чл. 21, ал. 2 ЗДвП не е в причинна връзка с настъпилото пътно произшествие; за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не са били налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 НПК; за явна несправедливост на наказанието. Отправят се искания за отмяна на решението на апелативния съд и за връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно за изменение на съдебния акт в частта за наказанието, като се намали наказанието и се приложи чл. 66, ал. 1 НК. В съдебното заседание на касационната инстанция защитникът на подсъдимия – адвокат А. Н. заявява, че подзащитният й е починал на 14.08.2025 г., за което е издаден акт за смърт № 1276/15.08.2025 г. на Община Бургас, поради което наказателното производство следва да бъде прекратено. Пред ВКС поверениците на частните обвинители – адвокат Е. и адвокат В., изразяват позиция, че предвид настъпилата смърт на подсъдимия наказателното производство следва да бъде прекратено. В съдебното заседание пред касационния съд, представителят на ВКП счита, че са налице изискванията на закона – чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, и делото следва да се прекрати. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното: Срещу Д. И. Д. е повдигнато обвинение по чл. 343, ал. 3, пр. 1, алт. 1, б. „б“, пр. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК за това, че на 3.05.2019 г. в гр. София, при управление на моторно превозно средство, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП и чл. 25, ал. 1 ЗДвП, причинил пътно-транспортно произшествие с пешеходеца И. С., в резултат на което настъпила неговата смърт, а деянието е извършено в пияно състояние. По внесения в СГС обвинителен акт е образувано н.о.х.д. № 5798/2023 г. На 30.05.2024 г. съдът постановил присъда № 100, с която признал подсъдимият за виновен по внесеното обвинение и му наложил наказание от пет години лишаване от свобода, седем години и шест месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, приложил е чл. 59, ал. 1 и ал. 4 НК и възложил разноските по делото на признания за виновен подсъдим. Срещу присъдата била подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия, с която се искало изменение на присъдата, като се намали наказанието лишаване от свобода и се приложи институтът на чл. 66, ал. 1 НК. Въз основа на въззивната жалба и допълнението към нея, било образувано въззивно наказателно дело № 1334/2024 г. на САС, НО, 12. състав, което приключило с постановяване на решение № 5/8.01.2025 г. С въззивното решение присъдата била изменена, като подсъдимият бил признат за невиновен да е нарушил инкриминираното му правило за движение по пътищата по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, както и е осъден да заплати допълнителни разноски по сметка на СДВР, а присъдата била потвърдена в останалата й част. Срещу въззивното решение в надлежния срок са подадени касационни жалби от подсъдимия и неговите защитниците. Междувременно след постановяване на присъдата и въззивното решение, но преди приключване на образуваното касационно производство, е настъпила смъртта на подсъдимия Д. И. Д.. Видно от приетия в съдебно заседание на ВКС от 24.10.2025 г. препис-извлечение от акт за смърт 1276/15.08.2025 г., смъртта е настъпила на 14.08.2025 г. При така очертаната най-общо хронология на протичане на съдебното производство по делото, от съществено значение се явява юридическият факт на настъпилата смърт на подсъдимия. Същественото в случая е, че това обстоятелство се е осъществило след постановяване на присъдата от първата инстанция и потвърдилото я решение на въззивния съд. Оттук насетне, процесуалната последица ще бъде тази, която е указана в чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, а именно отмяна на първоинстанционната присъда и въззивното решение и прекратяване на наказателното производство по делото. Касационният съд не трябва да изследва съществото на обвинението, защото смъртта на подсъдимия е довела до прекратяване на наказателното правоотношение, което стои в основата на повдигнатото обвинение. В този смисъл липсата на субект на наказателна отговорност представлява безусловно правно основание за отмяна на постановените срещу Д. И. Д. присъда и въззивно решение и прекратяване на воденото срещу него наказателно производство. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение