Решение № 2989 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12571/2010 г.

ВАСII отделение28.02.2011 г.докладчик Джузепе Роджери

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 853/10.06.2010 г, постановено по адм. д. № 1709/2009 г., на Административен съд - Пловдив, 6 с-в. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 2989 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12571/2010 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Камелия Миткова, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Ивелина Миткова, против Решение № 853/10.06.2010 г, постановено по адм. д. № 1709/2009 г., на Административен съд - Пловдив, 6 с-в. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като се иска неговата отмяна. Постъпила е и втора касационна жалба на Стефан Митков, против същото решение с искане за отмяната му, както и отмяна на заповедта на началника на ДНСК - София. Представителят на Георги Букорещлиев счита, че касационната жалба е неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд е отхвърлил жалбата на касаторите, против Заповед № РД-14-95/10.09.2009 г, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, на началника на ДНСК - София, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Магазини за промишлени стоки - 2 бр." находящи се в УПИ IV-36, кв. 3 /стар - кв. 2/, по плана на кв. "Университетски", гр. Пловдив. За да постанови този резултат административния съд е приел, че е налице незаконен строеж, поради което същия подлежи на премахване по силата на чл. 225, ал. 1, вр. чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. С оглед изложеното, съдът е направил извода, че издадената заповед е правилна и законосъобразна. При постановяване на решението не е допуснато нарушение на закона. Заповедта е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 ЗУТ. Съставени са: Констативен акт № 26/28.08.2009 г, и Констативен акт № 27/28.08.2009 г, от длъжностни лица при РДНСК - Пловдив, от който се установява незаконното строителство. Строежът представлява едноетажна масивна постройка с размери в план 15.50 м./11.00 м. и височина - 3.20 м, със стени от тухлена зидария, покривно пространство от ламарина и детайлна дограма и обособени два магазина, всеки с отделен вход. Безспорно се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, за който се изисква разрешение за строеж по чл. 148 ЗУТ и необходимите строителни книжа, които в случая не са издадени, както и без съгласието на съсобствениците на имота. Правилен е извода на съда, че нередовностите при съставяне и връчване на констативния акт не са и не могат да повлияят върху съдържанието на акта. Правото на защита на жалбоподателите е защитено, чрез подаване на жалба срещу заповедта. Безспорно е установено, че по действащия ПУП по плана за застрояване на процесния имот е предвидено изграждането на 4-етажна жилищна сграда, разположена свързано, като не е предвидено допълващо застрояване. Следователно, строежът не отговаря на предвижданията на плана. Същият е извършен без одобрена строителна документация и без издадено РС. Актът за узаконяване на извършеното строителство № 28/1992 г, е отменен с влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 4158/1997 г, на ПОС. Издаденото на 14.03.2009 г, Удостоверение за търпимост от гл. инженер на общината е обявено за нищожно от АС - Пловдив. Незаконната постройка не е декларирана пред одобряващите органи по реда и в срока по § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, поради което тази разпоредба в случая е неприложима. Законосъобразно е прието от съда, че строежът е незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 от същия закон. Издаденият на това основание административен акт от компетентен орган е законосъобразен. Решението на административния съд, следва да бъде оставено в сила. На всичките възражения, посочени в касационните жалби, и които са неоснователни, административния съд е отговорил в мотивите на обжалваното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1