Решение № 1180 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 415/2017 г.

Решение № 1180 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 415/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Миграция" - МВР срещу решение № 7017/11.11.2016 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 7140/2016 г., с което съдът е отменил негов отказ № УРИ 5364 - 19025/18.05.2016 г. да предостави на Д. Т. право на постоянно пребиваване в Р. Б.. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Д. Т. срещу отказ на Директора на Дирекция "Миграция" - МВР № УРИ 5364 - 19025/18.05.2016 г. за предоставяне на лицето на право на постоянно пребиваване в Р. Б.. Ответникът по жалбата, Д. А. Т., не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. На основанията по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция прави извод за валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон: Страните не спорят по фактите. Същите са установени от първоинстанционния съд въз основа на анализ на събраните по делото доказателства и се явяват съответстващи им. Д. Т. е подал до Директора на Дирекция "Миграция" - МВР заявление вх. № 5168/26.11.2015 г. за предоставяне на право на постоянно пребиваване. Към заявлението са приложени всички изискуеми съгласно чл. 34 от ППЗЧРБ документи, като безспорно се установява, че лицето е влязло на територията на страната преди 27 декември 1998 г., като до настоящия момент е пребивавало на тази територия и не я е напускало. Административният орган е направил служебно запитване до посолството на Р. А. в България /Т. е роден в Р. А./. Видно от представения отговор на консула на Армения № 2214/0107/2016 г., Д. Т., роден на 09.03.1995 г. се явява гражданин на Р. А.. Вземайки предвид събраните доказателства, Директорът на Дирекция "Миграция" - МВР, съгласно дадените му в чл. 57, ал. 2 ППЗЧРБ правомощия, отказва издаване на разрешение за постоянно пребиваване на лицето, като приема, че не са налице предпоставките за издаване на искания акт. За да отмени обжалвания акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при нарушение на материалния закон. Обосновал е, че актът на вторичното право на ЕС, който третира проблемите, свързани с получаването на пребиваване на граждани на трети страни на територията на държавите - членки е Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани на трети страни. Направил е извод, че чл. 25, ал. 1, т. 12 от ЗЧРБ / на който се базира отказа/ е по-неблагоприятен от условията, предвидени в тази Директива, както и пряко дискриминационен. При условие, че чл. 18 от ДФЕС забранява всякаква дискриминация на основание гражданство, съдът е мотивирал, че нормата на чл. 12, ал. 1, т. 12 от ЗЧРБ, на която се е позовал органът, за да откаже поисканото разрешение, противоречи на правото на съюза, поради което е отменил и обжалвания отказ. Решението е неправилно. Страните не спорят, че Т. е гражданин на Р. А.. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 12 от ЗЧРБ, на която се е позовал органът, за да откаже поисканото разрешение, разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците, които до 27 декември 1998 г. са влезли, пребивават и не са напуснали територията на Р. Б. или са родени на територията на република България и не са признати за граждани на бившите съветски републики, като за тази категория лица не се прилага изискването на чл. 15, ал. 1. При тълкуване на посочената норма се обосновава извода за две кумулативни предпоставки, като в случая безспорно втората не е налице. Т. е гражданин на Р. А.. Основателни са възраженията, съдържащи се в касационната жалба за отграничаване на двата статута на пребиваване - дългосрочно и постоянно. В анализа, съдържащ се в обжалваното решение те са смесени, поради което съдът е извел погрешни изводи и е постановил решение в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗЧРБ, чужденците пребивават в Р. Б.: т. 1 - краткосрочно; т. 2 - продължително; - т. 3 - дългосрочно; - т. 4 - постоянно. Приложената от АССГ Директива касае дългосрочно пребиваващи граждани на трети страни. В настоящия случай предмет на обсъждане е искането на Т. за издаване на разрешение за постоянно пребиваване. В тази насока, правилни са изводите на касатора, че статутът на дългосрочно пребиваване е изцяло съобразен с изискванията на Директива 2003/109/ЕО, но статутът на постоянно пребиваване е национален статут, съгласно вътрешното законодателство на страната. В тази връзка, регламентацията за дългосрочното пребиваване, изцяло подчинено на изискванията на Директива 2003/109/ЕО, не следва да се прилага към статута на постоянно пребиваване. Касационният състав не приема извода на АССГ за дискриминационен характер на разпоредбата, на основание на която е постановен отказът. Същата урежда статута на лица, които не са признати за граждани на бившите съветски републики. На тези лица се дава възможност да получат разрешение за постоянно пребиваване в страната ни, ако отговарят на изискването да са влезли в страната до 27 декември 1998 г. или да са родени на територията на страната ни, и да не са я напускали, без да се прилага изискването на чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ. Тази възможност не се отнася за лица, които имат гражданство на бившите съветски републики. Те, като лица с валиден документ могат да кандидатстват за пребиваване на територията на страната ни по общия ред. Предвид гореизложеното, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Д. А. Т. срещу Отказ с № 5364 - 19025/18.05.2016 г. на Директора на Дирекция "Миграция" МВР относно предоставяне на право на постоянно пребиваване в Р. Б.. Касаторът не прави искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд