Решение № 6960 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4574/2021 г.

Решение № 6960 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4574/2021 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. И., подадена чрез пълномощник адвокат А. Д. срещу решение № 213/11.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1999/2020 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи първоначалната жалба. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по жалбата Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Поморие взема становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172 а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приел за установено, че административният орган е издал правилен и законосъобразен административен акт. Оспореното решение е издадено от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Не били налице твърдяните в жалбата препоставки за обявяване на нищожността на административния акт. Заповед № 3 СПД/Д-А-П/4071 от 16.10.2018 г. е издадена въз основа на подадено от жалбоподателката заявление- декларация, а периода посочен в т. 1 е съобразен с дата на издаване на ЕР на ТЕЛК № 2218/22.08.2018 г. Дали размерът на помощта за периода 01.09.2018 г. - 01.09.2018 г. е определен в съответствие със закона, е въпрос свързан с материалноправната законосъобразност на акта, а не с неговата валидност. Възможността за проверка за законосъобразност обаче, е преклудирана с изтичането на 14 дневния срок за обжалване, считано от датата на съобщаване на акта ( на 2.12.2019 г.). Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Основателно съдът е преценил, че оспорената заповед, издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Поморие, в оспорената й част, е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и възраженията за нищожност са неоснователни. Първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод, че обявената за нищожна заповед № 3 СПД/Д-Н/09.10.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Шумен не е предпоставила издаването на оспорения акт, нито предоставянето на помощта е било прекъснато от нея. Споделя се изводът на съда, че след като заповед Ns ЗСПД/Д-Н/09.10.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Шумен по никакъв начин не се е отразила на предоставянето на помощ за периода, визиран в нея, то тя не може да предпостави извод за нищожност на оспорената заповед. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,