Решение № 12059 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3054/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на регионална дирекция социално подпомагане (РДСП) Пловдив против решение 2310/08.12.2022г. по адм. дело 1301/2022г. на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба М. А. А. от гр.Пловдив не изразява становище по касационната жалба, а в съдебно заседание не се явява и не се представлява. за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Намира за необосновани изводите на административния съд, че оспореният пред него акт не е мотивиран. Посочва, че материалите по административната преписка, към които препраща заповедта на директора на РДСП Пловдив ясно материализират направеното волеизявление. Посочено е и валидно правно основание по чл. 24, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С решение 2310/08.12.2022г. по адм. дело 1301/2022г. на Административен съд Пловдив е отменил Заповед 1б-РДСП-0003/28.02.2022г. на Директора на РДСП- Пловдив, за заличаване от Регистъра на утвърдени приемни семейства по чл. 31 от Закона за закрила на детето, като професионално приемното семейство на М. А., потвърдена с Решение РД04-0044/15.04.2022 на Директора на ДСП гр. Пловдив / неправилно записан вместо Изпълнителен директор на АСП/и осъдена РДСП Пловдив да заплати разноски в полза на жалбоподателката. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, но без да са налице фактически и правни основания за издаването й, поради което административният акт се явява незаконосъобразен. Съдът е обосновал правния си извод на приложението на разпоредбата на чл. 124, ал.2 от НУРКПУПСНД /неправилно записана от съда вместо приложимата чл.24, ал.2/, съгласно която при установяване наличието на промяна в обстоятелствата по чл. 32 от Закона за закрила на детето или по чл. 10, при които съществува опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето, социалният работник по ал. 1 изготвя социален доклад за оценяване. Съдът приел, че в случая социалният работник не е констатирал наличие на промяна на обстоятелствата при които да съществува каквато и да е опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето, а от друга страна социалният работник изложил становище, че не съществува основание приемното семейство да бъде предложено за заличаване от РУПС воден от РДСП Пловдив, при което според съда Комисията по приемна грижа не била надлежно сезирана, за да вземе решение да предложи на Директора на РДСП Пловдив приемното семейство на жалбоподателката да бъде заличено от Регистъра на утвърдени приемни семейства. Съдът изложил мотиви за неправилно посочено правно основание на чл.10, ал.3 от Наредбата за издаване на заповед на Директорът на РДСП, основани на факта, че жалбоподателката не отговаря на изискванията на чл. 10, ал.3 от НУРКПУПСНД, тъй като тя не разбира същността и ролята на приемната грижа и й липсва на мотивация за предоставяне на социалната услуга и й липсва мотивация за предоставяне на социалната услуга. Решението е неправилно и необосновано. Съдът не е изследвал задълбочено въпросът с допустимостта на жалбата, относно срока за обжалване на Заповед 1б-РДСП-0003/28.02.2022г. на Директора на РДСП- Пловдив пред горестоящия административен орган Изпълнителния директор на АСП. Липсват данни тази заповед да е връчена на М. А.. Липсват по делото данни за връчване и на Решение РД04-0044/15.04.2022 на Изпълнителен директор на АСП неправилно записан от съда в диспозитива на съдебното решение като Директора на ДСП гр. Пловдив. В случая жалбоподателката упражнила правото си на административен контрол върху акта по реда на чл.81 от АПК, въпреки липсата на задължение по закон да стори това, с оглед обстоятелството, че акта не е изключен от приложното поле за упражняване на административен контрол в съответствие с чл.82 от АПК. Срокът за упражняване на това право е посочен в чл.84 ал.1 от АПК, а в случай на упражняване на административен контрол върху административния акт, срокът за оспорване по съдебен ред е посочен в разпоредбата на чл.149, ал.3 от АПК. Липсата на събрани в хода на съдебното производство данни за съобщаване на оспорения акт и изрично отбелязаното в придружително писмо изх.16-11-00-1168 от 16.05.2022г., издадено от РДСП Пловдив, че липсват данни за датата на получаване на решението на горестоящия орган от А., както и липсата на доказателства за връчване на административния акт, а и липсата на оспорване по допустимостта на жалбата, дават основание на съда да приеме за допустимо упражненото право на жалба, при спазване на срока по чл.149, ал.3 от АПК. Административният съд не е изложил данни за фактически установявания по този въпрос, но поради липса на промяна в крайния извод за допустимост на жалбата, касационната инстанция само следва да установи допустимост и констатира нарушението на процесуалните правила от първоинстанционния съд. В мотивите за издаване на Заповед 1б-РДСП-0003/28.02.2022г. на Директора на РДСП- Пловдив е цитирана разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях. Това правно основание за издаване на акта е прието за неправилно от първоинстанционния съд, без да са посочени категорични мотиви обосноваващи тази теза. Съдът се е позовал на правното основание заложено в чл.24, ал.4 от НУРКПУПСНД, което не е засегнато в издадената заповед. Съдът е приел липса на промяна на обстоятелствата, заложени по чл.32 от Закона за защита на детето и отменил оспорената заповед. Оспорената заповед е издадена при преценка на критерия визиран в чл.10, ал.3/т.3/ от НУРКПУПСНД, което неправилно е отчетено от административния съд като незаконосъобразно. Разпоредбата в действащата редакция от 2012г. на чл.10, т.3 от НУРКПУПСНД акцентира при оценяване на разбирането на същността и ролята на приемната грижа и мотивацията на кандидатите за предоставяне на услугата. Административният орган е обосновал правните си доводи с подадени пет броя заявления от А. да не се настанява дете в семейството и, като първото е от 2020г. и е подадено във връзка с пандемичната обстановка, а последното е от 2022г., поради трудовата и заетост по два трудови договора и участие в проект Патронажна грижа. Административният орган е приел, че множеството трудови задължения на лицето ще затруднят работата по реинтеграция на детето в семейна среда и по същество ще обезсмислят приемната грижа.Поддържа се становище, че А. с действията си не показва приоритет свързан с приемната грижа за деца, а мотивацията и за предоставяне на приемна грижа, е свързана само с устно заявяване, без да се разбира същността и значението на приемната грижа за деца. Крайният извод на административния орган е за липса на осъзната роля на приемната грижа като осигуряване за определен период от време на сигурна и безопасна семейна среда за дете в риск, която да допринесе за неговото пълноценно развитие. В оспореното решение са изброени разпоредби, които имат отношение към процедурата по издаването й и нямат пряко значение към посочените в мотивите на административния акт фактически основания. В мотивите на оспорената заповед административният орган е посочил като фактически основания обстоятелства, които не са обсъждани от първоинстанционния съд, а незаконосъобразно приел единствено и само наличието на промяна в обстоятелствата като основание за заличаване на лицето от регистъра на утвърдените приемни семейства. При така изброените фактически основания изводите на административния съд, че липсва посочване на някоя от материалноправните предпоставки по чл.24, ал.2 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях е необосновано. Посочената разпоредба в действащата към момента на издаване на акта редакция от 2012г. гласи следното: Ал.2 При установяване наличието на промяна в обстоятелствата по чл. 32 от Закона за закрила на детето или по чл. 10, при които съществува опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето, социалният работник по ал. 1 изготвя социален доклад за оценяване. Следователно хипотезите за приложението на разпоредбата са алтернативно регламентирани и приемайки, че единствено и само наличието на промяна на обстоятелствата обосновава възможността на административния орган да заличи приемното семейство от регистъра, е незаконосъобразен правен извод на съда. Действително изготвеният от социалния работник социален доклад не сочи на необходимост от заличаване на приемното семейство от регистъра, но след предстаявне на този социален доклад представя на Комисията по приемна грижа, тя извършва задълбочена преценка и прави предложение до директора на регионалната дирекция за социално подпомагане за издаване на заповед за заличаване на приемното семейство от регистъра по чл. 31, ал. 3 от Закона за закрила на детето. Крайната преценка е предоставена на Директора на регионалната дирекция за социално подпомагане, който след преценка на всички обстоятелства издава заповед за заличаване от регистъра, видно от разпоредбата на чл.24, ал.4 от Наредбата. Касационният съд споделя правният извод изложен в оспорената Заповед 1б-РДСП-0003/28.02.2022г. на Директора на РДСП- Пловдив, че с подадените 5 заявления за отказ да се приеме дете за приемна грижа в рамките на дълъг период от време, А. не е осъзнавала ролята на приемната грижа като осигуряване за определен период от време на сигурна и безопасна семейна среда за дете в риск, която да допринесе за неговото пълноценно развитие, както и приоритетно е поставяла своята служебна, трудова ангажираност пред приемната грижа за деца в риск, за което е регистрирана като приемно семейство в регистъра по чл.31, ал.3 от Закона за закрила на детето. Отчитайки изложените основания в заповед Заповед 1б-РДСП-0003/28.02.2022г. на Директора на РДСП- Пловдив и документите от административната преписка към които тя препраща, административният съд е следвало да изследва наличието на материалноправните предпоставки на посочената в акта разпоредба, която е основание за издаване на акта, а не формално да я приема за неприложима. Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. По изложените съображения, оспореното съдебно решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано, което налага отмяната му и потвърждаване по същество на оспорения акт. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение