Решение № 8991 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11464/2015 г.

Решение № 8991 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11464/2015 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на М. Д. И. от гр. В. против решение № 1763 от 31.07.2015 г. постановено по адм. д. № 2970 по описа за 2014 г. на Административен съд В. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважавен на иска в пълен размер. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" С. оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба с оглед ТР № 1/2017 по ТД № 2/2016 г. по описа на ВАС. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е основателна. С обжалваното решение Административен съд - В. е разгледал по същество предявения иск от ищеца М. Д. И. от гр. В. против - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" С. с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ присъждане на обезщетение за имуществени вреди, в размер на 400 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по н. а. х. д. № 2639/2013 г. по описа на Районен съд В. Съдът приел, че искът е неоснователен, тъй като претендираното като вреда адвокатско възнаграждение не представлва вреда по см. на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, не е налице и пряка причинно-следствена връзка между плащането на адвокатската услуга и отмяната на обжалваното наказателно постановление. Решението на АС-В. е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон при липса на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Видно от доказателствата с Наказателно постановление № 23-0000551/09.04.2013 г. издадено от Началника на отдел при ОО"КД-ДАИ"-В. на ищеца е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лв. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - В., който с решение № 2378/16.07.2013 г., постановено по НАХД № 2639/2013 г., го е отменил като незаконосъобразно. Това решение е оставено в сила с Решение № 3301/30.12.2013 г. по КНАХД № 3181/2013 г. на Административен съд гр. В., което е окончателно. С оглед на това считано от 30.12.2013 г. с влязло в сила Решение на ВРС е отменено НП № 23-0000551/09.04.2013 г. като неправилно и незаконосъобразно. Пред двете съдебни инстнации ищецът е бил защитаван от аздвокат въз основа на представено адвокатско пълномощно от 20.06.2013 г. да го представлява и защитава по НАХД № 2639/2013 г. по описа на ВРС до приключването му пред всички инстанции. Във първоинстанционното / неправилно посочено като въззивно/ пред Районен съд - В. и в касационно производство не са представени договори за правна защита и съдействие, нито разписки за заплатено адвокатско възнаграждение. Не са правени искания за присъждане на разноски. С исковата молба подадена във Районен съд - В. на 12.05.2014 г., по повод на която е образувано настоящото дело, са представени екземпляри на Договор за правна защита и съдействие № 245267 от 25.06.2013 г. за договорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 200 лв. във връзка с изготвяне на жалба и процесуално представителство по НАХД № 2639/2013 г. по описа на ВРС и Договор за правна защита и съдействие № 0000250068 от 30.10.2013 г. за договорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 200 лв. във връзка с изготвяне процесуално представителство по КНАХД № 3181/2013 г. по описа на АС-В.. Договорите са сключени между ищеца - възложител, който е заплатил сумата и представляващия го адвокат. Съдът въз основа на горната фактическа обстановка, която не се оспорва от страните в касационното производство и се възприема изцяло с оглед нормата на чл. 220 АПК, административният съд е направил необосновани изводи за неоснователност на исковата претенция. Настоящата инстнация, с оглед постоянната съдебна практика не споделя мотивите на първоинстанционния съд относно характера на наказателното постановление, относно вредата и причинно-следствената връзка между тях. Съгласно ТР № 1/15.03.2017 г. по ТД № 2/2016 г. на ОС на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Посоченото тълкуване на закона, което има задължителен за съдилищата и органите характер, изрично поставя като условие за успешното водене на иска по чл. 1, ал. 1 АПК доказване на факта на изплащането на суми като адвокатски хонорар в производството по обжалването и отмяната на наказателните постановления и доказване на техния размер. Обикновено това се извършва с представяне в производството по обжалване на НП на договора за правна защита и съдействие, които съдържат уговорките на страните за размера хонорара, начина на плащане, основанието за това и удостоверяват самото плащане, ако това е отбелязано там. Видно от доказателствата, пред районния съд доказателства за размера уговорения адвокатски хонорар и факта на заплащането му във връзка с обжалването, не са били представени. Въпраки това, съгласно мотивите на ТД № 1/2017 на ВАС, делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Представените с исковата молба доказателства за размера на уговонета за процесуално представителство сума и и нейното заплащане, не са оспорени като частни документи, не са оборени, поради което се ползват с доказателствената сила по закон. Ето защо решението следва да се отмени и взместо него следва да се постанови друго, по силата на което искът бъде уважен изцяло. Решението, в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ИА "Автомобимобилна администрация" юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. също е неправилно и следва да се отмени. Съдът е постановил решението си в частта за разноските в нарушение на нормата на чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ - разпоредба, която и специална по отношение на чл. 78, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца разноски за производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. В тази част решението следва да се отмени. Водим от горното, Върховният административен съд