Решение № 11468 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3248/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.53 ал.1 от Закона за държавните помощи /ЗДП/ и чл.26 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/. Образувано е по касационна жалба на Фламинго Турс ГмбХ, със седалище и адрес на управление: 40476, Германия, представлявано от директора М. Василев, чрез процесуален представител адв. Д. Павлова срещу Решение 7998/23.12.2022 г., постановено по адм. дело 6893/2022 г. по описа на Административен съд София- град /АССГ/, с което е отхвърлено оспорването срещу Заповед Т-РД-27-1181/30.06.2022г. на Министъра на туризма, с която на дружеството е отказано предоставяне на държавна помощ по проектно приложение с рег. BG-176789478-2021-08-0139. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Наведени са доводи за нарушение на принципа за съразмерност, установен в чл.6 АПК, обуславящ наличие на самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт. Твърди се неправилно приложение на материалния закон и противоречие в изводите на първоинстанционния съд, водещи до необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения от административния орган отказ за предоставяне на държавна помощ. Претендира се присъждане на съдебни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Ответникът министърът на туризма не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз ос-нова на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното реше-ние, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед Т-РД-27-1181/30.06.2022г. на министъра на туризма, с която на дружеството е отказано предоставяне на държавна помощ по проектно приложение с рег. BG-176789478-2021-08-0139 поради несъответствие с представените от кандидата документи с изискванията, с утвърдените със Заповед Т-РД-04-02/29.03.2022г. на министъра на туризма, Насоки за кандидатстване за прилагане на схема за държавна помощ, фаза III Държавна помощ за туроператори, които използват въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до Република България с цел туризъм /Насоките/. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че заявлението за кандидатстване на дружеството е подадено от адв. Д. Павлова, подписано е с неин КЕП, като към заявлението е подадено и пълномощно - Приложение 1, по силата на което представляващият дружеството М. Василев упълномощава адв. Д. Павлова да го представлява в производството. Същото пълномощно е подписано ръкописно, с положен до подписа печат на дружеството. С писмо от 14.06.2022 г. изпратено чрез системата СУНИ от председателя на оценителната комисия, кандидатът е уведомен, че във връзка с подаденото от него заявление: 1.Пълномощното не е с положен КЕП на официалния представител на кандидата. Документът е със сканиран подпис на официалния представител, а не с КЕП. Към това уведомление е посочен и цитат на условието от Насоките за представяне на пълномощно и указание към кандидата да представи пълномощно по образец, съгласно Приложение 1, подписано с валиден КЕП от официалния представител на кандидата за да удостовери авторството на електронния документ . Дадени са указания и досежно изискването за подписване на Декларация Приложение 2 с КЕП на официалния представител на кандидата, ведно с констатацията, че документът е приложен със сканиран подпис, а не с КЕП. С изпратен отговор от адв. Д. Павлова ведно с другите документи е представено отново пълномощно Приложение 1, което е подписано собственоръчно от упълномощителя, както и декларация Приложение 2 подписана собственоръчно от представителя на дружеството. В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно техническа компютърна експертиза, заключението по която като неоспорено от страните, достатъчно пълно и ясно е прието от съда. В същото е обективиран извод, че електронното подписване не съдържа данни за упълномощителя М. Василев, упълномощеното лице Д. Павлова и дружеството Фламинго Турс ГмбХ. От вещото лице е посочено, че при прегледа на процесните електронни документи се установява графичен обект, евентуален еквивалент на електронен подпис. Изрично е изведено, че не е намерена връзка между констатираното валидно подписване на електронните документи и съществуващия графичен обект, евентуален еквивалент на електронен подпис на дружеството. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че представеното от адв. Д. Павлова пълномощно не е в съответствие с изискванията, обективирани в Насоките. Изложени са мотиви, че процедурата по отпускане на държавна помощ е целева и времево ограничена, поради което от водещо значение е възможността да се установи бързо и оперативно наличието на представителна власт, за да се приемат, разгледат и оценят заявленията на кандидатите. Горните съображения на първоинстанционния съд са обусловени от анализа на разпоредбата на чл.26 ЗМДВИП, регламентираща предоставянето на помощта две години след отмяната на извънредното положение. В контекста на изложеното, от първоинстанционния съд са развити съображения, че в съответствие с принципа на добрата администрация и в изпълнение на правилата, утвърдени с Насоките, оценителната комисия е дала ясни указания на дружеството относно вида на пълномощното, което следва да бъде представено. Дадените указания не са изпълнени и нередовностите не са отстранени от дружеството. Първоинстанционният съд намира за неоснователни възраженията на оспорващия за немотивираност, поради липса на посочено в оспорваната заповед правно основание, предвид изричното позоваване в същата на нормите на чл.26 от ЗМДВИП и чл. 11, чл.12, чл.16 и чл.17 от Закона за държавните помощи, като разпоредби регламентиращи компетентността на органа, така и позоваване на самите Насоки, раздел Х, като основание за постановяване на процесния отказ. Второто, изведено от административния орган основание за постановяване на процесния отказ наличие на подадена Декларация Приложение 2, непопълнена в съответствие с изискванията на Насоките, първоинстанционният съд намира за незаконосъобразно, макар и без решаващо значение за изхода от спора. С оглед цялостния предмет на съдебна проверка, първоинстанционният съд формира решаващ мотив за неоснователност на жалбата срещу издадения отказ за предоставяне на държавна помощ, поради което отхвърля оспорването. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Неоснователни са възраженията на касатора досежно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на първоинстанционното решение. В хода на производството пред Административен съд София-град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначена е необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно техническа компютърна експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) вр. чл. 144 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Релевираните от касатора доводи за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд са неоснователни. По силата на чл.26 ал.1 от ЗМДВИП - две години след отмяната на извънредното положение Министерството на туризма предоставя на туроператори, които използват въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до Република България с цел туризъм, държавна субсидия в размер на 35 евро за всяка седалка от максималния пътнически капацитет на самолета за всеки полет. Субсидията се отпуска за всяка седалка, заета от лице, ползващо туристическа услуга в Република България, само за полети с капацитет от не по-малко от 100 места. Разпоредбата на ал.3 на посочената норма предвижда, че редът за предоставяне на субсидията се определя с акт на министъра на туризма. В съответствие с чл.26 ал.3 от ЗМДВИП министърът на туризма със своя Заповед Т-РД-04-02/29.03.2022г. е утвърдил Насоки за кандидатстване за прилагане на схема за държавна помощ, фаза III Държавна помощ за туроператори, които използват въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до Република България с цел туризъм. Съгласно раздел Х от Насоките, Ред за предоставяне на помощта, в текстова част отделена с обозначение ВАЖНО е посочено, че: заявлението се подава електронно чрез СУНИ, като се подписва с валиден КЕП към датата на кандидатстване от лице с право да представлява кандидата или упълномощено от него лице . При упълномощаване за подаване, следва да се прикачи в СУНИ изрично пълномощно - попълнено по образец/Приложение 1/, подписано с КЕП от официалния представител на кандидата, в зависимост от начина на представляване заедно и/или поотделно... В случай на подаване на заявлението от пълномощник, КЕП-ът, с който се подписва същото следва да бъде с титуляр и автор упълномощеното физическо лице .. Анализът на цитираните разпоредби сочи, че същите касаят реда за предоставяне на държавната помощ във връзка със съответствието на заявленията на участниците в процедурата и не предоставят дискреция на органа да разшири или ограничи по свое усмотрение кръга на допустимите за финансиране кандидати. Действително, основанието за отказ за предоставяне на държавна помощ на касатора е формално, но в случая с оглед характера на производството и обстоятелствата по делото не може да бъде обоснован извод за противоречие на обжалвания акт с принципа на съразмерност (чл. 6 АПК). Правомощието на органа е добросъвестно, справедливо и разумно упражнено, без да засяга правата и законните интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава актът. Неспазването на нормативно установените изисквания в процедурата по предоставяне на държавна помощ, въпреки предоставената на кандидата възможност за привеждане на документите му в съответствие с изискванията на Насоките, има за последица отказ за предоставяне на държавна помощ. Релевираните от касационния жалбоподател възражения за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са неоснователни. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 - ра, изр.1 - во, пр.1 - во АПК, Върховен административен съд - шесто отделение,