Решение № 13193 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13344/2015 г.

Решение № 13193 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13344/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Б. Ж. Х., чрез пълномощника адв. С., срещу Решение № 6169 от 19.10.2015 г., постановено по адм. дело № 5519/2015 г. от Административен съд С. град в частта, с която е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 200 лв. до предявения размер от 5 000 лв. с доводи за неправилност. Иска отмяната му и решаване на спора по същество в тази част, като му бъде присъдено изцяло претендираното обезщетение. Ответникът - Столична община, чрез процесуалния представител юрк. К., в писмения си отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, първостепенният съд е осъдил С. О. да заплати на Б. Ж. Х. сумата 200 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени от отменено наказателно постановление № 161 от 2.04.2013 г., издадено от Кмета на район "С."- СО, ведно със законната лихва, считано датата на подаване на исковата молба, както и сумата от 37 лв., представляваща разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел предявеният от страна на Х. срещу С. О. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за основателен и доказан до така определения размер. Въз основа на анализа на събраните в хода на производството доказателства, съдът е приел за безспорно установено, че с влязло в сила решение от 3.12.2014 г., постановено по адм. дело № 9958/2013 г. от СРС, НО, е било отменено наказателно постановление № 161 от 2.04.2013 г., издадено от Кмета на район "С."- СО, с което на Х. е било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 24, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 за обществения ред и опазване на общинските имоти на територията на Столична община. Административният съд е обсъдил в мотивите си свидетелските показания на Е. К. С. и въз основа на тях е счел, че действително ищецът е изпитвал страх от перспективата да трябва да заплати глобата по наказателното постановление, но с това притесненията му се изчерпвали. С оглед отмяната на наложената глоба, съдът е приел, че незаконосъобразно наложената административна санкция, впоследствие отменена по съдебен ред, е довела да изтърпяване на неимуществени вреди, оценени по справедливост на сумата от 200 лева. Решението е правилно в оспорваната му част, а в останалата част е влязло в законна сила. Отговорността на Държавата или Общината може да бъде ангажирана само при комулативното наличие на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - 1. Наличие на незаконосъобразен акт, действие/бездействие; 2. На административен орган или длъжностно лице; 3. Издадени или извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. От незаконосъобразния акт, действие/бездействие да са настъпили вреди за граждани или за юридически лица; 5. Да е налице пряка причинна връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Отсъствието на който и да е от тези елементи води до извод за неоснователност на претенцията. В конкретния случай безспорно е налице незаконосъобразен административен акт - наказателно постановление № 161 от 2.04.2013 г., издадено от Кмета на район "С."- СО. Претендираната вреда, представляваща преживени неимуществени вреди също е налице. Налице е и пряка причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилите за ищеца вреди. По делото е спорен единствено размерът на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Той е определен от съда в съответствие с характера и степента на увреждането и субективните изживявания на лицето. Видно от показанията на свидетелката е, че негативите, които е търпял Х. са вследствие на притеснение за невъзможността да събере сумата, наложена като глоба с незаконосъобразното НП. Други проявления на неблагоприятните последици вследствие на отменения акт не са установени. Правилно в така очертания контекст, административният съд е посочил, че след като глобата, определена в постановлението става изискуема след влизането й в сила, то и поемането на разходи за заплащането й преди този момент, както и изживени притеснения във връзка с така поети разходи не са в пряка връзка в отменения акт. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Обезщетението за причинени неимуществени вреди е определен в съответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Въз основа на установената фактическа обстановка и на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е определил правилно размера на вредите в съответствие с изискванията на чл. 52 от ЗЗД, при съобразяване именно с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в релевантния период, относими към увреждането, от което се претендират вреди. Обратно на твърдяното в касационната жалба, административният съд е основал решението си именно на константната съдебна практика, като размера на дължимото се обезщетение е определен в съответствие с изискванията на закона. Настоящият състав дори намира, че твърдяните вреди биха били обезщетени дори с по- нисък размер на присъдено обезщетение, но ноторна е забраната за влошаване положението на жалбоподателя при липса на насрещна жалба или протест. При така изложените съображения решението на съда в обжалваната му отхвърлителна част, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. С оглед частичното уважаване на предявения иск и на основание чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗОДОВ, юрисконсултско възнаграждение на ответника не следва да бъде присъждано. При този изход на спора пред настоящата инстанция, разноски на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение