Решение № 689 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8949/2016 г.

Решение № 689 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8949/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. М. с ЛНЧ **********, гражданин на Ирак, срещу решение № 131/16.06.2016 г., постановено по адм. дело № 145/2016 г. на Административен съд - Х. (АСХ), подадена чрез пълномощника му адв. Т. Т.. В касационната жалба, адв. Тодорова поддържа, че съдебното решение е неправилно и същото следва да бъде отменено като бъде постановено ново, с което административният акт бъде отменен и върнат на ДАБ за ново произнасяне. Посочва се, че съдът неправилно с оглед данните по делото е достигнал до извод за законосъобразност на административния акт. Ответната страна - зам. председателят на ДАБ, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Славова оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Поддържа, че предвид многобройните противоречия в бежанската история на иракския гражданин, преценени в своята съвкупност, правилно първоинстанционния съд е приел, че липсват предпоставки за предоставяне на международна закрила. От доказателствата по делото не можело да се направи обоснован извод, че в момента е наличен въоръжен конфликт на цялата територия на Ирак. Въпреки оценяването на положението в някои части на страната, като несигурно и напрегнато не следва насилието във всички части на Ирак да се определя като безогледно, а от информацията от приложените по делото справки е видно, че към настоящия момент групировките в ислямската държава няма влияние и не контролират Ю. И., И. К. и столицата на Ирак - Багдад. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него решението на АСХ е обосновано от доказателствата по делото и е постановено при спазване на материалния и процесуален закон. Намира за обоснован изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец или на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното решение № 131 от 16.06.2016 г., постановено по адм. дело № 145/2016 г. по описа на АСХ, съдът е отхвърлил жалбата на М. А. М., гражданин на Ирак, срещу решение № 99/2.02.2016 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е отказано да се предостави на лицето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да потвърди оспорения административен акт, АСХ е приел, че същият е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона, като са спазени материалноправните разпоредби и без да е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. АСХ е намерил за правилно заключението на административният орган, че не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила и е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Съдът е приел, че в конкретния случай и съгласно изявленията на жалбоподателя е видно, че той не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Бежанската история е разгледана с оглед проведените интервюта, в ход на които са поддържани противоречиви и различни обяснения относно причините за напускането на държавата на произход. Съдът е установил от данните по делото, че насилието в Ирак не може да бъде определено като вътрешен конфликт или международен въоръжен конфликт, съгласно дефиницията на Конвенцията за статута на бежанците. Според съда, установената фактическа обстановка не давала основания да се приеме, че жалбоподателят е бил принуден да отпътува от Ирак поради реална опасност от тежки посегателства. Приел е, че сочените в интервюто причини за напускане на държавата не могат да установят осъществено спрямо жалбоподателя преследване в Ирак като съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повтаряемост. Първоинстанционният съд приел за законосъобразен отказа на зам. председателя на ДАБ за предоставяне на статут на бежанец на основание чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е основал този си извод с правилното прилагане на материалния закон от страна на органа спрямо установената по делото липса на преследване. Позовавайки се на заявеното от Мохамад по време на проведените интервюта, съдът е приел, че не е установено наличието въобще на проблем с властите, който да кореспондира с предпоставките на чл. 8 от ЗУБ. АСХ, като съобразил тълкуването на СЕО по дело № С-465/2007 г., информацията за ситуацията в Ирак и установената липса на тежки и лични заплахи по отношение на жалбоподателя, стигнал до извода, че не се установяват предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Преценени са и фактите, свързани с личното положение на молителя, като лице идваща от И. К.. Съдът е отчел, че в тази част на страната не съществува реален риск за жалбоподателя да понесе тежки посегателства по см. на закона. И. К. е преценено като сигурно място, където жалбоподателя може да получи закрила, подобно на неговите близки, които продължават да живеят там безпроблемно. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АСХ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Правилно АСХ е приел, че спрямо лицето не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Предвид събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че по отношение на лицето не съществуват реални заплахи, които да обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Очевидно е, ако се приеме за достоверна бежанската история, свързана с крайно отдалечени във времето заплахи от ДААШ и наличие на семейни конфликти, то и в двата случая И. К. е място, на което молителят може да получи ефективна закрила от опасността от физическа саморазправа. Няма спор по делото, а и видно от приложените по делото справки за ситуацията в Ирак е видно, че институционалният капацитет, възможности и желание на държавата за закрила срещу преследване и тежки посегателства по см. на 8, ал. 7 и чл. 9, ал. 4 от ЗУБ е трайно установена величина и ефективно предоставяна за всички иракчани, намиращи се в южните части на страната и столицата Багдад и най-вече в И. К.. Представената в касационното производство актуална справка за ситуацията в Ирак от 10.11.2016 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ също не дава основание да се приеме, че молителя при завръщането си в контролираните от официалните власти територии на Ирак може да бъде обект на тежко посегателство или преследване по см. на ЗУБ, спрямо което липсва възможност за противодействие. Нещо повече, към настоящия момент И. К. е един от основните приемни пунктове за вътрешно разселване, а кюрдските военни части самостоятелно или съвместно с подпомагащите ги сили успяват не само да възпират, но и да изтласкват групировката "Ислямска държава". Съобразно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част от държавата на произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Настоящия касационен състава намира, че молителят може да се ползва от закрилата на своята държава при завръщането му и установяването му И. К. като цяло от където самият той произхожда. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд-Х. следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,