Решение № 4706 от 08.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14368/2008 г.

Решение № 4706 от 08.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14368/2008 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е касационна жалба от юрисконсулт Огняна Иванова, процесуален представител на Столична община, район "Искър" против решение № 522 от 16.06.2008 г. на Административен съд София-град, второ отделение, 25 състав, по адм дело № 2748/2007 г. в частта, отменяща заповед № 525 от 29.05.2007 г. на Кмета на район Искър, Столична община. В тази част, определените като незастроени между букви АБСА и между ЕЖЧФЕ по скицата, неразделна част от решението, части от бивш имот № 62199, к. л. 582 се поддържат доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде потвърдена в цялост. Поддържаните доводи се свеждат само до определянето на частта между букви ЕЖЧФЕ, попадаща в имот № 292, като незастроена, с което се препятства достъпа до улицата в същия имот предвид изградената сграда. Ответницата Селимка Величкова Спасова не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като от неоспореното заключение на СТЕ се установява че определените като незастроени части са действително свободни от застрояване и подземни комуникации. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Селимка Величкова Спасова от гр. София срещу заповед № 525/29.07.2007 г. на Кмета на район Искър Столична община, издадена по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. С нея се одобрява решение на техническата служба за имот пл. № 62199, к. л. 582, сега попадащ в кв. "Димитър Миленков" и върху него се нанасят имоти №№ 370, 373, 272, 295, 293, 292, 291, 290 и 289 върху които са изградени жилищни сгради и не е свободен от застрояване. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта, предвид законността на строителството в имота до 01.03.1991 г. поради което следва да бъде определен като незастроен. За имота няма регулационен план, няма отреждане по него, поради което няма и реализирано мероприятие. Съдът, от данните по приложената административна преписка, доказателствата по делото и заключение на съдебно-техническа експертиза е установил, че наследодателите на жалбоподателката са били собственици на процесния имот, бивша земеделска земя, съгласно документ за признаване на правото на собственост - емлячен регистър, който имот попада в границите на урбанизирана територия СО, район Искър. Установено е кои имоти се нанасят върху бившия имот и строителството в тях, като съдът е установил като незастроени частите между букви АБСА и между букви ЕЖЧФЕ по скицата към заключението, поради което е отменил заповедта в тази част. Мотивите за такъв правен извод се свеждат до това, че в тези части няма извършено строителство и не се намират подземни комуникации. Решението е правилно. Единствените касационни доводи които се поддържат са, че възстановяването на собствеността в частта от имот № 292 ще затрудни подхода към улицата с оглед изградената в имота сграда. Тези доводи са неоснователни, тъй като определянето на застроената и незастроената част от имот, подлежащ на възстановяване по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е в зависимост от извършеното в него строителство и мероприятия по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, съгласно строителните правила и нормативи в строителството и въпросите за целесъобразност в сградоустройствените решения не се вземат предвид в междинното производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Подходът към улицата в имот № 292 е въпрос на последващо решение, ако бъде възстановено правото на собственост върху частта от имот № 292 и не е въпрос на настоящето производство в което правото на собственост не се възстановява. Предпоставките за реституция ще се преценяват от Общинската служба по земеделие в производството по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, поради което доводите в касационната жалба, основани на презумпцията за реализирана реституция на тази част от имот № 292 са неоснователни. По отношение на частта от имота, заключена между букви АБСА не се сочат никакви касационни доводи, но и в тази част при служебната проверка на решението не се констатират пороци, съставляващи основание за отмяната му. При изложените съображения решението в обжалваната част не съдържа пороци като основания за отмяната му и като правилно ще следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение