Решение № 10467 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3373/2020 г.

Решение № 10467 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3373/2020 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Медико-Дентален център Медикус Алфа-Пловдив" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, представлявано от управителя, против решение № 157 от 16.01.2020 г. по адм. д. № 1338/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение №BG05 М90 Р001-1. 008-1226/4 от 11.04.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган /УО на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" /ОП "РЧР"/ в частта за отказ от верификация на разходи по постъпило искане за окончателно плащане. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода, че актът е издаден в съответствие с основанията и при спазване на процедурата по чл. 99 и сл. АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност относимите за спора доказателства, не е анализирал съдържанието на договора с изпълнителя във връзка с изпълнение на услугата за разработка на софтуер за управление на човешките ресурси и не е съобразил представената стратегия за въвеждане на нови системи, практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда. Според касатора неправилен е изводът на съда, че претендираните разходи са недопустими за финансиране по проекта, тъй като административният орган не е установил допуснати от бенефициера нарушения, представляващи нередности, за които да е определена финансова корекция. По подробно изложени мотиви иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката на УО на ОПРЧР за ново произнасяне по искането на дружеството. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е решение №BG05 М90 Р001-1. 008-1226/4 от 11.04.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган /УО на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", издадено по отправено от "Медико-Дентален център Медикус Алфа-Пловдив" ЕООД искане за окончателно плащане с отчетен период 1.09.2018 г. - 31.12.2018 г. по проект "Подобряване на безопасността и условията на труд в "Медико-Дентален център Медикус Алфа-Пловдив" ЕООД по ОП "РЧР". С т. 1 от акта издателят е изменил свое предходно решение за верификация на разходи по искане на дружеството за междинно плащане по проекта № BG05 М90 Р001-1. 008-1226/3 от 15.11.2018 г., като е определил нов общ размер на верифицираните и неверифицираните разходи /т. 1 на основание чл. 99, т. 2 АПК; определил Е общ размер на неверифицираните разходи по искането за окончателно плащане, като 14 940 лв. са по бюджетно перо 3. 1. "Разходи за специализиран софтуер за осъществяване на Дейност 1" по фактура № 0000000546 от 20.12.2018 г. и 8284, 22 лв. - по бюджетно перо 10. 1 " Разходи за организация и управление до 10% от общите допустими разходи по проекта" /Т. 3/ От доказателствата по делото е видно, че на 1.06.2017 г. между Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 и "Медико-Дентален център Медикус Алфа-Пловдив" ЕООД е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 264 902 лв. за проект "Подобряване на безопасността и условията на труд в "Медико-Дентален център Медикус Алфа-Пловдив" ЕООД, със срок за изпълнение на договора 31.12.2018 г. Съгласно т. 3. 60 от договора допустимите разходи по проекта трябва да бъдат в съответствие с Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013), Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета (Регламент № 1304/2013), глава пета, раздел първи на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и да отговарят на изискванията, предвидени в насоките за кандидатстване. Специфичните дейности са посочени в т. 2.2.3 - 2.2.9 от административиня договор. На 14.12.2018 г. бенефициерът и "ЗЕД България Консулт" ЕООД са сключили договор с предмет "Разработване на система за въвеждане на нови системи, практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда". На 18.12.2018 г. между бенефициера и ДЗЗД "Апроприейт консултинг" е сключен договор с предмет "Разработване на софтуер за управление на човешките ресурси". По искане за междинно плащане административният орган е издал решение № BG05 М90 Р001-1. 008-1226/3 от 15.11.2018 г., с което е верифицирал сума по представена фактура за платени авансово 50% от стойността на договора с ДЗЗД "Апроприейт консултинг", съгласно уговореното между страните, както и предявена сума за плащане по бюджетно перо 7. 1 "Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗД, неквалифицирани другаде, по дейност 1-4". Пред първоинстанционния съд са представени разработка на "Софтуер за управление на човешките ресурси; приемо-предавателен протокол, доказателства за плащане на останалата част от цената на договора от 18.12.2017 г.; лицензионно споразумение; Система за въвеждане на нови практики, системи и инструменти за развитие на човешките ресурси и организацията на труда; доказателства за предоставяне от "Инвиктус" ЕООД на ЕТ "К. Стойнова" и на "Анди БГ" ООД идентични стратегии за въвеждане на нови системи, практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда, софтуерен продукт за управление на човешките ресурси. В частта по т. 1. от оспорения акт УО се е произнесъл в производство по чл. 99 и сл. АПК. Образуваното производство е по инициатива на органа, в сроковете по чл. 102, ал. 2 АПК. УО е приел, че представените от дружеството доказателства пред органа с второто искане за плащане не са могли да му бъдат известни и той не е могъл да прецени, че авансовото плащане по договора с изпълнителя ДЗЗД "Апроприейт консултинг" е недопустим разход, тъй като софтуерът за управление на човешките ресурси не е разработен специално за бенефициера, с оглед неговите нужди, не е уникален и не е съобразен с дейността на дружеството. Същият е универсален за сходни дейности, а бенефициерът всъщност е лизингополучател на този софтуер. Порази това в т. 1.1.2 е увеличил сумата на неверифицираните разходи с 14 940 лв. В производството по чл. 99, т. 2 АПК органът е развил съображения и за незаконосъобразност на разход от 29 880 лв. по бюджетно перо 7. 1. "Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде, за извършване на дейност 1 - 4 по фактура от 3.05.2018 г. и по фактура от 20.06.2018 г. Органът е приел, че разходът не отговаря на на чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗУСЕСИФ. Касае се за дейности по разработване и внедряване на система за развитие на човешките ресурси. Изрично в т. 1.1.2 е посочил, че към искането за междинно плащане бенефициерът е приложил образци и примерни варианти на графици за работно време на служителите. Защитил е искането за междинно плащане с представена заповед № 45/12.06.2018 г., съгласно която започва изграждането на система за нови практики и инструменти за организация на труда и развитие на човешките ресурси. Системата ще бъде интегрирана в СУК, СУЗБР и съответните медицински стандарти и алгоритми за работа, включително с процесите по одитиране. УО, във връзка с искането за окончателно плащане, е приел, че от представената документация не може да бъде установена тази връзка, поради което тя не отговаря на заложените в проекта цели - въвеждане на иновативни модели за организация на труда чрез въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и организацията на труда. В т. 3 от административния акт органът е отказал верификация на сумата от 14 940 лв. по бюджетно перо 3. 1. "Разходи за специализиран софтуер, необходим за осъществяване на Дейност 1" по представена фактура от 20.12.2018 г., издадена от "Апроприейт консултинг" ДЗЗД, на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 3. Приел е, че и втората сума по договора не може да бъде верифицирана, тъй като като софтуерът за управление на човешките ресурси не е разработен специално за бенефициера, с оглед неговите нужди, не е уникален и не е съобразен с дейността на дружеството. Същият е универсален за сходни дейности. УО се е позовал на представените документи - договор за лизинг, а изпълнителят на услугата е доставчик на софтуера. Софтуерът не е разработен съобразно конкретната и специфична дейност на бенефициера и не съответства на целите на проекта. УО е извършил и проверка на място на 7.03.2019 г., при която е установил, че софтуерът няма сериен номер. Самият бенефициер не оспорва, видно от писмо от 1.04.2019 г., че софтуерът е съвместим с функциониращата в лечебното заведение информационна система за управление на медицинските дейности, тъй като избраният изпълнител още 2013 г. е разработил софтуерна система с интегрирани модули за цялостната дейност на всички лечебни заведения с управител д-р Младенов и по този начин се осигурява съвместимост между двата програмни продукта. Първоинстанционният съд е приел, че производството пред УО по чл. 99 и сл. АПК се е развило законосъобразно, като са били налице предпоставките по чл. 99, т. 2 АПК за изменение на предходно издаденото решение за междинно плащане. Приел е, че към искането за плащане не са представени доказателства, сочещи на разработката на софтуер за целите на проекта, който да бъде иновативен и да включва задания по изпълнението на общите дейности, както са заложени в Условията за кандидатстване - т. 12. 1. Приел е, че съгласно т. 12. 2 от Условията за кандидатстване по схемата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ като допустима дейност може да бъде включено в проектното предложение разработването, адаптирането и въвеждането на система за развитие на човешките ресурси в предприятието. Указано е, че дейността е насочена към оптимизация на управлението и развитието на човешките ресурси и то не по принцип, а за конкретното предприятие. Указано е, че необходимостта от промени в наличните системи за развитие на човешките ресурси следва да са обвързани със стратегията за развитие на конкретното предприятие и да се основават на свързана с нея потребност от организационни промени от различен характер. За да бъде финансирана, дейността следва да е надлежно обоснована в проектното предложение. Бенефициерът е посочил в проектното си предложение, че основните акценти в системата за развитие на човешките ресурси ще бъдат базата, на която следва да бъде разработен софтуерът за управление на човешките ресурси. Именно посочената обосновка и целените резултати са довели до одобряване на проектното предложение и сключване на договор с бенефициента, а видно от фактическите установявания по време на процеса на верификация, тези резултати не са постигнати. Съдът е приел, че се установява идентичността на стратегиите за развитие на човешките ресурси и софтуера за развитие на човешките ресурси, предоставени на множество бенефициери, всеки от тях с много различен предмет на дейност от дейността по предоставяне на медицински услуги. Самата стратегия е типова, има характер на универсално приложими стандарти, като липсва характера на иновативност. Посочил е, че в хода на административното производство не е представена каквато и да е документация, от която да е видно, че са въведени и намерили приложение иновативни модели, нови практики и инструменти в организацията на труда и в развитие на човешките ресурси. От страна на бенефициера не са представени документите, от които да е видно интегрирането им в Система за управление на качеството, в съответните медицински стандарти и алгоритми за работа, включването им в процесите по одитиране. Тези фактически изложения, посочени от УО, са споделени от административния съд. съдът е посочил също, че представят в съдебното производство одиторски доклад от сертифициращата организация не установява различни от установените от УО обстоятелства. Органът не е констатирал неизползване на софтуерния продукт, а е установил, че този продукт не е разработен специално и единствено за нуждите на бенефициера, каквото е изискването съгласно одобрения проект. Предвид изложеното, съдът е обосновал извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което е отхвърлил подадената от "Медико-Дентален център Медикус Алфа-Пловдив" ЕООД жалба срещу решение № BG05 М90 Р001-1. 008-1226/4 от 11.04.2019 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР в частта, в която на дружеството се определя общ размер на неверифицирани разходи 68044, 22 лв. Решението е правилно. Правилен е първоинстанционният извод, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Правилен е изводът, че производството по т. 1 от акта на основание чл. 99 и сл. АПК се е развило законосъобразно, при доказаност на основанието по чл. 99, т. 2 АПК. Производството по чл. 99 АПК е извънреден способ за контрол на влязъл в сила индивидуален административен акт. Формалната законна сила, с която се ползва влезлият в сила и неоспорен пред съда административен акт, налага да се гарантира, в съответствие с принципите на законност и съразмерност, на субектите, определени в чл. 100 АПК, правен инструмент за преразглеждане на въпроса, решен с акта. Тази правна възможност, тъй като посяга на невъзможността да се постави отново за разглеждане материалноправният въпрос, предмет на приключилото производство и на издадения акт, законодателят е допуснал при лимитативно изброени правни предпоставки – т. 1-7 на чл. 99 АПК. Само когато тези предпоставки са налице органът може да възобнови приключилото административно производство, да преодолее формалната законна сила на вече издадения акт и да се произнесе отново по вече решения от него въпрос. Характерът на предпоставките показва, че с производството по възобновяване законодателят цели да преодолее допусната, по една или друга причина, неправилност на акта към момента на неговото произнасяне. В хипотезата на точка 2 основанието за допускане на отмяната е нарушението на принципа на истинност – чл. 7, ал. 1 АПК, тъй като актът е постановен в противоречие с действителните факти от значение за случая. Новооткритите, по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК, обстоятелства са тези, които не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Вярно е, че законът в точка 2 използва понятието "страна", а е ноторно, че административният орган не е страна в административното производство, а решаващ орган, но използваното от законодателя понятие трябва да се тълкува в контекста на визираното в чл. 100 АПК право и на органа да възобнови административното производство при условията на т. 2. В случая конкретните нови писмени доказателства са представените от бенефициера доказателства за изпълнение на заявената дейност по проекта "Разработване на софтуер за управление на човешките ресурси". Тези доказателства не са могли да бъдат известни на органа към датата да издаване на решението за междинно плащане, тъй като към този предходен момент органът е одобрил разход за авансово плащане по сключения от бенефициера договор с изпълнителя "Апроприейт консултинг" ДЗЗД на основание представения договор и фактура за плащане. При окончателното плащане УО е направил преценка дали този разход е свързан с предмета на проекта и дали постига заложените в него цели. Заявената нужда от разработването на софтуер не е достатъчна, за да обоснове допустим разход. Получените от УО доказателства за изпълнение на дейността не са факти и обстоятелства, които органът би могъл да установи към датата на подаване на искането за междинно плащане. Същото се отнася и до заявения за окончателно плащане разход по бюджетно перо 7. 1, по отношение на разработена система за въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на човешките ресурси. Освен изискването новите обстоятелства и новите писмени доказателства да не са могли да бъдат известни на органа, законът изисква и тези обстоятелства и доказателства да са от съществено значение за издаването на акта. Разпоредбата на член 125, параграф 1 от Регламент № 1303/2013 г. задължава управляващия орган да осъществява управлението на оперативната програма в съответствие с принципа на добро финансово управление. Принципът на добро финансово управление, с оглед на датата на издаване на оспореното решение – 10.05.2019 г., е дефиниран в член 33 на Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (Регламент 2018/1046). Съгласно параграф 4, буква а), подточка i) на член 125 от Регламент № 1303/2013 по отношение на финансовото управление и контрол на оперативната програма управляващият орган проверява дали съфинансираните продукти и услуги са осигурени и дали операцията съответства на приложимото законодателство, на оперативната програма и на условията за подкрепа на операцията, както и дали е платен размерът на разноските, деклариран от бенефициера (по смисъла на член 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013). Националната разпоредба на чл. 56, ал. 1 ЗУСЕСИФ изрично регламентира предпоставките, при наличието на които се предоставя финансовата подкрепа с европейски средства. Такива разходи са допустими за финансиране, но при условие да са допустими съгласно приложимото за програмния период право на Европейския съюз, разпоредбите на този раздел, актовете по неговото прилагане и други относими норми на българското законодателство. В чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ се съдържат кумулативните изисквания, които правят един разход допустим. Допълнителни изисквания се съдържат и в чл. 57, ал. 2, и в чл. 58, ал. 1 и 2 ЗУСЕСИФ. По силата на чл. 59, ал. 1 и 2 ЗУСЕСИФ Министерския съвет приема национален нормативен административен акт за определяне на правилата за допустимост на разходите за съответния програмен период и правомощието на ръководителите на управляващите органи да приемат акт, чрез който да определят допустимите категории разходи и други относими за допустимостта на разходите елементи. От така съществуващата и относима нормативна уредба е безспорно, че определянето на един разход като допустим, съответно като недопустим, е регламентирано в йерархическа поредица от нормативни актове, което значи, че е налице нормативна установеност на съответния допустим разход. Това означава, че ако неверифициран разход не съответства на точно определено в съответния нормативен акт изискване, той не е допустим разход. За да откаже верифициране на разходите в общ размер на 29 880, 00 лв. без ДДС по отношение на сключен на 18.12.2017 г. договор с ДЗЗД "Апроприейт консултинг" ЕООД с предмет "Разработване на софтуер за управление на човешките ресурси" /т. 1. 2 и т. 3, първо тире/, ръководителят на УО се е позовал на чл. 57, ал. 1, т. 1 и 3 ЗУСЕСИФ, като е приел от представената от бенефициера отчетна документация, че софтуерът не е разработен специално и единствено за нуждите на "Медико-Дентален център Медикус Алфа-Пловдив" ЕООД и е универсално приложим. Отношенията по договора за извършване на услугата са за изработка на продукт съобразно поръчката на възложителя, а не на стандартен такъв. Представеният като нова разработка софтуер има характер на универсално приложим и стандартен и съгласно лицензионното споразумение, бенефициерът е само ползвател на софтуерния продукт, като пълните права над продукта, остават за неговия продавач, който може свободно да го разпространява и възпроизвежда. Видно от приложените по делото доказателства в тази връзка, софтуерът няма заложени специфични параметри с цел изпълнение дейността по проекта, който трябва да отговаря на заложените в него цели и на допустимите дейности за финансиране, посочени в т. 12. 1 от общите Условия за кандидатстване. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ, за да се считат за допустими, разходите следва да са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции, а съгласно т. 3 - разходите следва да са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности, като едновременно с това са изпълнени и останалите условия за допустимост съгласно чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Съгласно представеното по делото проектно предложение по процедура "Добри и безопасни условия на труд", бенефициерът се е съгласил с публично оповестените на сайта на оперативната програма условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020 г. по смеха BG05 M90 P001 - 1. 008 "Добри и безопасни условия на труд". Целта на предоставяната безвъзмездна финансова помощ по процедурата и очакваните резултати е да се подобри работната среда в предприятията, чрез осигуряване на добри и безопасни условия на труд, както и ефективни и гъвкави форми на организация на труд и управлението на човешките ресурси, като се насърчават мерки за подкрепа на лица над 54 години и на хора с увреждания, мерки в областта на политиката по околна среда, мерки, насърчаващи съвместяването на професионалния, личния и семейния живот, както и мерки за осигуряване на достъп на хора с увреждания. В проектното си предложение бенефициерът е посочил като индикатор за резултат "Предприятия въвели нови системи, практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда", като същото включва дейности от направлението "Разработване, адаптиране и въвеждане на системи за управление и развитие на човешките ресурси в предприятията", тъй като разходите за софтуер и стратегия за развитие на човешките ресурси в предприятията, попадат в него. В т. 12. 2 "Допустими дейности" от Условията за кандидатстване административният орган е изброил някои от конкретните дейности, чрез които се осъществява допустима по условията за кандидатстване дейност, която от своя страна цели изпълнение на индикаторите. Изпълнението на такива дейности означава, че те са съответни на критериите за подбор на операции по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ. Съгласно сключения между страните ДБФП бенефициерът е длъжен да изпълни финансовия проект съгласно одобреното проектно предложение и Условията за кандидатстване по схемата, а съгласно чл. 3. 60 от договора, разходите ще бъдат признати за допустими от административния орган, ако отговарят на изискванията на условията за кандидатстване по конкретната процедура. Дружеството претендира възстановяване на разходи за дейност, която не е в съответствие с предмета и целите на договора. Наличието на основанията по чл. 57, ал. 1, т. 1 и 3 ЗУСЕСИФ, посочени в решението на УО за отказ за верифициране на разходи за специализиран софтуер, необходими за осъществяване на дейност 1, безспорно се установява от представените отчетни документи, касаещи разработения софтуер. Съгласно сключения с ДЗЗД "Апроприейт Консултинг" договор за доставка на софтуер от 18.12.2017 г. и протокол от 18.06.2018 г., предмет на договора е възлагане на "Разработване на софтуер за управление на човешките ресурси", съобразно поръчката на възложителя, а не придобиване на готов стандартен продукт. В условията на представеното лицензионно споразумение е записано, че бенефициерът е само ползвател на този продукт, който е стандартен и може да бъде предлаган и на други потенциални лицензополучатели. Съгласно споразумението, при закупуването на софтуера се закупува лиценз за работа с него, като пълните права на продукта остават за неговия продавач, който може свободно да го разпространява и възпроизвежда. Дружеството получава общ или масов лиценз и инсталацията на такъв софтуер не изисква въвеждането на сериен номер. Безспорно, софтуерните продукти не се разработват без база, те имат готова основа, инструментариум, който ползват за разработване на нови функционалности, модули за изпълнение на специфични задачи. Но дейността, която бенефициерът е заявил за одобрение, е "разработване на софтуер". Няма пречка разработката да бъде възложена на друго лице и бенефициерът да я получи възмездно като готов продукт, но този готов продукт трябва да бъде иновативен и насочен именно към изпълнение на дейностите и постигане на целите по проекта. Тези относими обстоятелства не се доказват от представените по делото писмени доказателства, а ако ги твърди, касаторът е следвало да ги докаже с всички допустими от закона доказателствени средства. Касационният състав споделя изводите на органа и на съда, че лицензодателят ДЗЗД "Апроприейт Консултинг" не е разработил специално за нуждите на бенефициера софтуер с посочените в публичната покана характеристики, а единствено е предоставил право на ползване на вече съществуващ, доработен софтуер, който се предлага и на други лица, видно от доказателствата по делото. Бенефициерът като лизингополучател получава "общ или масов лиценз". Изводите на административният орган и на съда за наличието на предпоставките на чл. 57, ал. 1, т. 1 и 3 ЗУСЕСИФ за постановения отказ за верификация по сключения договор за разработване на софтуерен продукт са правилни и кореспондират изцяло на събраните по делото доказателства. Представеният като нова разработка софтуер има характера на универсално приложим и стандартен и не е разработен специално и единствено за нуждите на бенефициера. Бенефициерът е допуснал нарушение на т. 3. 24 от договора, тъй като е нарушил принципите на икономичност, ефикасност, ефективност, публичност и прозрачност, в съответствие с най - добрите практики в съответната област и с договора, като не е спазил принципа на добро финансово управление на средствата в ЕС, съгласно чл. 33 от Регламент 2018/1046. За да откаже верифициране на разходите по т. 1.1.2 - второ тире от решението в размер на 29 880, 00 лв. без ДДС по сключен на 15.12.2017 г. договор със "Зед Бюлгария Консултинг ГД", Управляващият орган е приел, че освен договора са представени образци и примерни варианти на графици за работното време на служителите. Считано от 14.06.2018 г. следва да започне внедряване на Стратегията за въвеждане на нови системи, практики, и инструменти за организацията на труда и развитие на човешките ресурси. УО е приел, че към искането за окончателно плащане не са представени документи, от които да е видно, че са въведени и намерили приложение иновативни модели, нови практики и инструменти в организацията на труда и развитието на човешките ресурси. От представените по делото доказателства е видно, че дейностите по проекта не са изпълнени съобразно относимото в договора съдържание и не са налице резултатите от дейността, като не са изпълнени заложените специфични цели на проекта при разработване на тази дейност. Предвид горното, УО и съдът са приели за доказани основанията по чл. 57, ал. 1, т. 1 и 3 ЗУСЕСИФ. Касационният състав споделя тези изводи. Дейността по разработване на стратегия за въвеждане на нови системи, практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда е договорена изрично в т. 3 на чл. 2. 2 от ДБФП. Тази дейност е предвидена в проектното предложение на бенефициера и одобрена от УО за финансиране от средствата на ЕС, като отговаряща на условията за кандидатстване, чиито цели са "въвеждане на иновативни модели за организация на труда в предприятията, насочени към повишаване на производителността и опазване на околната среда", на нови практики за обезпечаване на човешките ресурси - планиране, подбор и наемане, на "мерките за развитие на кадрите по отношение на планиране на обучения, управление на кариерата, планиране и осъществяване на мерки за учене през целия живот". Не е спорно по делото, че бенефициерът не е представил каквито и да е доказателства, от които да е видно, че са въведени и намерили приложение иновативни модели, нови практики и инструменти в организацията на труда и развитие на човешките ресурси. Правилни са изводите на УО и на съда, че представената стратегия е типова, има характер на универсално приложими стандарти, като липсва характера на иновативност. Разработването на стратегията, одобрено за финансиране със средства на ЕСИФ, изисква продуктът да е изготвен за целите на конкретния проект, което в случая не е доказано от бенефициера. От представените от страна на ответника писмени доказателства по делото безспорно се установява, че същата стратегия е предоставена от изпълнителя на поръчката "Инвиктус" ЕООД и на други бенефициери - "Анди БГ" ООД и ЕТ "К. Стойнова", като при сравняването на представените стратегии очевидно се установява липса на уникалност и иновативност на разработената стратегия. Горното налага извод за наличие на предпоставките на чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ, тъй като претендираните разходи са за дейности, които не съответстват на критериите за подбор на операциите, включена в проектното предложение на бенефициера, съгласно условията за кандидатстване по схемата, което обуславя и липсата на предпоставките по т. 3 от чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, разходите да са за реално доставени продукти. Ето защо отказът за верифициране на сума в размер на 29 880 лв. поради несъответствие на разходите с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 1 и 3 ЗУСЕСИФ е законосъобразен. Допустимостта на разходите е преценена въз основа на представените от бенефициера документи към искането за окончателно плащане, а информацията за другите бенефициери е била и служебно известна на УО. Органът се е произнесъл въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и проверки на място съобразно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ. Неотносимо е възражението, поддържано и пред първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта поради непроведено производство по установяване на нередност. Както правилно е посочил съдът, настоящото производство не е такова по глава пета, раздел трети ЗУСЕСИФ, а и органът не е мотивирал акта си с прихващане на суми по определена финансова корекция. Верифицирането на извършените от бенефициера разходи по изпълнение на проекта се изразява в извършването на проверка досежно допустимостта на извършените разходи и не е елемент от процедурата по определяне на финансова корекция при установяването на такава. От своя страна финансовата корекция не е основание за отказ от верификация, а основание за намаляване на размера на вече верифицираните разходи. Това са две отделни процедури - по верифициране на разходите и по налагане на финансови корекции, като всяка една от тях приключва с издаването на съответни административни актове, при спазването на определени материалноправни и процесуалноправни разпоредби и всеки един от постановените актове подлежи на самостоятелно оспорване. В конкретния случай не се и твърди провеждането на производство по чл. 70 и сл. ЗУСЕСИФ. Предвид изложеното, решение №BG05 М90 Р001-1. 008-1226/4 от 11.04.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" в частта, с която е отказано верифициране на разходи по направено искане за окончателно плащане от "Медико-Дентален център Медикус Алфа-Пловдив" ЕООД е законосъобразно. Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е достигнал до правилен краен извод, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на правния спор и своевременно направено искане от пълномощника на ответника, в полза на Министерството на труда и социалната политика следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Воден от горното, Върховният административен съд