Решение № 1245 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4123/2007 г.

Решение № 1245 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4123/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г.), вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Д. А. Б., В. М. Б., С. М. Б., Е. Й. Б., Д. Д. Б. и С. Д. Б., всички от гр. В., срещу въззивно решение № 414 от 11.04.2007 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 757/2006 г., с което е отменено решението от 23.08.2005 г. на Варненския районен съд по гр.д. № 8947/2003 г. в частта му, с която е допусната делба на недвижим имот с площ от 2785 кв.м, съставляващ част от имот пл. № 337 по плана на Западна промишлена зона на гр. В., включен в УПИ *, създаден с изменението на регулационния план със заповед № Р-130/29.03.1999 г. на кмета на град В., съответно в УПИ * и улица по плана от 2004 г., между съделителите и при квоти: 552/1890 ид. части за М. М. Б., 216/1890 ид. части за С. М. Б., по 141/1890 ид. части за Е. Й. Б., Д. Д. Б. и С. Д. Б. и 699/1890 ид. части за Д. и от делбата е изключен "В" ООД. Със същото решение искът за делба е отхвърлен в тази му част и е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в останалата му част. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната му и допускане на делба на всички имоти, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Подробни съображения са изложени в жалбата и в писмена защита на адв. З. от АК-София като пълномощник на касатора В. М. Б. Ответникът по жалбата "В" О., гр. В., ч. процесуалния си представител адв. М от АК В., в писмен отговор по чл. 218г ГПК (отм.) оспорва жалбата и моли същата като неоснователна, да бъде оставена без уважение. В съдебно заседание поддържа становището си за неоснователност на предявените искове. Ответникът по жалбата, Д. ч. М. на регионалното развитие и благоустройство, не изразява становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предявени са в обективно и субективно съединение искове от М. М. Б., С. М. Б., Е. Й. Б., Д. Д. Б. и С. Д. Б., всички от гр. В., против "Е" АД В. и "В" О. В., за делба на недвижими имоти: УПИ * по плана на Западна промишлена зона на гр. В., целият с площ от 4970 кв.м, при квоти 920/4970 ид. части за М. М. Б., 360/4970 ид. части за С. М. Б., по 235/4970 ид. части за Е. Й. Б., Д. Д. Б. и С. Д. Б. и 2985/4970 ид. части за "В" ООД; УПИ VII-337 по плана на Западна промишлена зона гр. В., целият с площ от 3000 кв.м, при квоти 511/3000 ид. части за М. М. Б., 200/3000 ид. части за С. М. Б., по 131/3000 ид. части за Е. Й. Б., Д. Д. Б. и С. Д. Б. и 1896/3000 ид. части за "Е" АД. С определение от 31.03.2004 по гр.д. № 8947/2003 г. на Варненския районен съд, е конституирана държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството като ответник по делото. С решение от 23.08.2005 г. по гр.д. № 8947/2003 г. Варненският районен съд (ВРС) е допуснал извършването на делба на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 2785 кв.м, съставляваща част от УПИ *, създаден с изменението на регулационния план със заповед № Р* от 29.03.1999 г. на кмета на гр. В., а по плана от 2004 г. попадащ в УПИ *, при квоти между съделителите: 552/1890 ид. части за М. М. Б., 216/1890 ид. части за С. М. Б., по 141/1890 ид. части за Е. Й. Б., Д. Д. Б. и С. Д. Б. и 699/1890 ид. части за Държавата. Със същото решение ВРС е изключил "В" О. от делбата на този имот, отхвърлил е иска за делбата му над уважената част до предявения размер от 4970 кв.м, отхвърлил е иска за делба на имота, представляващ УПИ *, с площ от 663 кв.м, претендирани след уточненията, извършени от ищците с молби от 29.01.2004 г., 30.03.2004 г. и 15.04.2004 г. По жалби на страните, съответно в уважената и отхвърлена части е образувано въззивно производство по гр.д. № 757/2006 г. В хода на производството пред въззивната инстанция ищецът М е починал и като страни са конституирани неговите наследници при условията на чл. 120 ГПК (отм.), С. М. Б., който е страна в производството и на собствено основание, Д. А. Б. и В. М. Б.. С решение № 414 от 11.04.2007 г. по гр.д. № 757/2006 г., Варненският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение в частта му, с която е допусната делба на реална част с площ от 2785 кв. м, съставляваща част от имот пл. № 3* попадащ в УПИ * по стария план, съответно в УПИ * по плана от 2004 г., както и в частта, с която е изключен от делбата "В" ООД. Със същото решение ВОС е отхвърлил иска за делба на процесния имот и е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата му част. За да постанови атакуваното решение, въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на процесните имоти по силата на решението от 22.05.1998 г. по адм.д. № 184/1997 г. на ВОС, с което е отменен отказът на кмета на гр. В. за възстановяване на правото на собственост на ищците и със същото решение е възстановен имотът в частта за 4 900 кв.м. Въззивният съд е приел, че решението по адм. дело е незаконосъобразно, тъй като не съответства на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони. Приел е, че мероприятието, за което е било извършено отчуждаването на процесните имоти със заповед № 2* от 17.08.1979 г. на председателя на ИК на ОбНС на гр. В., е започнало и извършено до степен, позволяваща неговото ползване по същото предназначение. Решението е законосъобразно и обосновано. Съдът е сезиран с иск за делба на съсобствен недвижим имот, във фазата на допускането й, с правно основание чл. 34 ЗС. Не се спори, че процесните имоти са били собственост на наследодателите на ищците и че със Заповед № 2* от 17.08.1979 г. на председателя на ИК на ОбНС гр. В., имотите са били отчуждени в полза на държавата за предприятие "С Елпром". Не се спори и че с решение от 22.05.1998 г. по адм. д. № 184/1997 г. на ВОС, на ищците е възстановен имот с площ от 4 900 кв.м. в съсобственост с Д., представляващо част от имот пл. № 5* попадащ в имот пл. № 337 по стария план, от който 1865 кв. м попадат в УПИ *, 2785 кв.м попадат в УПИ * и 150 кв.м попадат в улична отсечка, а по новия план, 2735 кв.м попадат в УПИ *, 1690 кв.м попадат в УПИ * и 375 кв.м попадат в улична отсечка. Спорното е, следвало ли е да се възстанови имотът на ищците в съответствие с цитирания по-горе реституционен закон, както е сторил ВОС в административно-съдебното производство по обжалване отказа на кмета на гр. В.. С други думи, налице ли са предпоставките по ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони за възстановяване правото на собственост на ищците върху процесните отчуждени недвижими имоти. Настоящият състав споделя извода на въззивния съд, че решението на ВОС по административното производство е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони. Съгласно този текст от цитирания закон, отмяната на отчуждаването може да бъде осъществено, ако върху имота не е започнало фактическо строителство към момента на влизането на реституционния закон в сила. Правилен е изводът на съда, че по реда на косвения съдебен контрол по възражение на ответника, гражданският съд в гражданското производство, в конкретния случай - в делбения процес, извършва проверка за материалната законосъобразност на реституционния акт, с оглед съобразеността му с изискванията от благоустройствен характер на чл. 1 от реституционния закон като при констатация за тяхната липса, той може да не зачете влезлия в сила акт по чл. 4 от закона, респективно решението на административния съд, какъвто е настоящия случай, с което е отменен отказът на кмета на общината за възстановяване собствеността на имота и същото е постановено. Това е така, тъй като в административното производство не участва като страна ответникът по настоящия иск, поради което той не е обвързан от силата на пресъдено нещо на реституционното решение, което не е задължително за него и тъй като той не може да се защити по реда на обжалването му, а това може да стори само в гражданския процес, в който ще му се противопоставят вещните права, придобити въз основа на това решение от ищците по иска за делба. С други думи ответникът не разполага с възможността да иска отмяната му, но може в делбеното производство да направи възражение, че не са налице благоустройствените изисквания за допустимост на реституцията - хипотезите на чл. 1, ал. 1 - 3, чл. 2 и чл. 3 от реституционния закон. В тази връзка правилно въззивният съд е разгледал това възражение, счел е, че същото е основателно и след преценка на материалната законосъобразност на решението за възстановяване на правото на собственост на отчуждения имот, постановено в административното производство, е отхвърлил иска за делба на ищците. Правилен е и изводът му, че по делото са събрани многобройни гласни доказателства, които еднозначно установяват, че след извършеното отчуждаване на процесния имот, върху него са били построени спортни площадки с волейболно игрище, били са поставени два баскетболни коша, две хандбални врати и тези площадки са били покрити със сгурия. Върху терена е била построена едноетажна сграда с два входа, две съблекални и две бани за мъже и жени, като от заключението на СТЕ, приета в производството пред ВРС, покритието от сгурия частично се е съхранило, както и се е съхранила едноетажната сграда. Правилно въззивният съд не е кредитирал заключението по тази експертиза, в частта му, в която се прави извод, че мероприятието не е изпълнено, тъй като такъв извод може да направи само съдът и то след като извърши преценка на всички събрани по делото доказателства при условията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). От друга страна, такъв извод е в противоречие, както на възприетото от вещите лица наличие на покритие върху терена и на едноетажната сграда, така и на събраните гласни доказателства. Правилно в тази насока съдът е кредитирал показанията на свидетелите Р, Л. А.,Ц. В. и И. М., които в показанията си установяват по един категоричен начин съществуването след 1979 г. на спортна площадка със съответните съоръжения. В подкрепа на това обстоятелство са и събраните писмени доказателства, а именно: Т. доклад от м. юни 1982 г., със стойност на строителството за 89 300 лв. и Обяснителна записка от същия период. По тези съображения настоящата инстанция намира, че правилно въззивният съд е приел, че ищците не са носители на активна материално-правна легитимация, тъй като процесният имот им е бил възстановен в административното производство в противоречие с разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., поради което правилно и искът за делба на процесните имоти е отхвърлен като неоснователен. Решението не е постановено при нарушения на материалния закон. Релевантните за спора доказателства и доводи на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.), поради което правилно въззивният съд е изградил своето убеждение за неоснователност на иска за делба на процесните имоти въз основа на техния цялостен анализ. Разпоредбите на чл. 1, ал. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. и чл. 34 ЗС са приложени правилно към установените по делото факти. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Не са направени разноски от ответника по жалбата за настоящата инстанция, такива не се търсят, поради което и не следва да се присъждат, а при този изход на спора по отношение на касаторите, направените от тях разноски по делото за настоящата инстанция, също не следва да им бъдат присъдени. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,