Решение № 1071 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8301/2015 г.

Решение № 1071 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8301/2015 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез ст. юрк. Стефан Гачев, срещу решение № 797 от 22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 1378/2014 г. от Административен съд - Пловдив. С касационната жалба се релевират доводи за недопустимост на съдебното решение, а алтернативно за неговата неправилност като постановено при противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Прави се искане за обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или отмяната му и постановяването на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата срещу процесния административен акт. Претендират се и разноски. Ответникът - Нечо Василев Нечев в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Иска присъждане на разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е и основателна по следните съображения: Пред Административен съд - София град е образувано адм. дело № 2852/2012 г. по жалба на Нечо Василев Нечев срещу Уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/10841 от 3.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане за сумата от 4054,07 лв. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и за сумата от 4767,46 лв. по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1), както и в частта, с която му е наложена санкция за бъдещ период в размер на общо 8821,53 лв. Съдът е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради което го е отменил и изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Това решение е оставено в сила от тричленен състав на Върховния административен съд с решение № 12783 от 3.10.2013 г. по адм. дело № 5155/2013 г. В изпълнение на това съдебно решение изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" се е произнесъл с Уведомително писмо с изх. № 02-16-6500/10841 от 12.03.2014 г., което е предмет на образуваното пред Административен съд - Пловдив адм. дело № 1378/2014 г. По това дело е постановено решение № 797 от 22.04.2015 г., което е обект на касационна проверка пред настоящия състав на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него Пловдивският административен съд е отменил новото уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/10841 от 12.03.2014 г., с което отново е постановен отказ за финансово подпомагане по СЕПП до пълния размер на поисканата сума от 4054,07 лв. и по НР1 до пълния размер на поисканата сума от 4767,46 лв., и е наложена санкция за бъдещ период в размер общо на 8821,53 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, но при неспазване на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Според съда уведомителното писмо било немотивирано. Като правно основание за издаването му бил посочен чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, но не били индивидуализирани площите, отказани за подпомагане, поради което съдът не можел да установи дали действително са налице основанията за отказ по посочената точка. На следващо място според съда производството по издаване на индивидуалния административен акт било протекло в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като не били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и не били събрани служебно доказателства във връзка с твърденията. Специализираният слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2010 г.", предаден от зам. министъра на земеделието и храните на ДФЗ-РА с писмо вх. № 02-0409/1679 от 21.06.2011 г. не бил задължителен за прилагане и не освобождавал ответника от задължението да извърши конкретна и пълна проверка по всяко едно заявление. Тъй като явно при извършената кръстосана проверка били открити нередности, следвало да бъдат извършени допълнително други видове подходящи административни проверки с оглед установяване на действителните факти и във връзка с твърденията на жалбоподателя, че площите са били в допустимия слой за подпомагане за 2009 г. Като не е направил това, а се позовавал на базата данни, която нямала обвързваща сила, ответникът, според съда, допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила. Независимо от констатираните при кръстосани проверки различия, било задължително Разплащателната агенция да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не извършила тези действия, РА не била изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито била установила причините, довели до тези несъответствия Съдът е приел също, че обжалваният акт е издаден в противоречие с материалния закон. Най -напред по отношение на наведеното основание за недопустимост за подпомагане по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, а именно, че земите не са стопанисвани, допустимата и недопустима площ, съответно помощта по отношение на приетите за допустими или не площи следвало да се изчислява по отношение на отделните групи култури. Видно от оспореното уведомително писмо, оценката на допустимата и недопустима площ била направена изцяло по отношение на заявения имот, а не по правилата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. да се определи поотделно. Като дал общо недопустимата площ по отношение на всички имоти, административният орган приложил неправилно закона и съответно допустимата и недопустима площ не била реално определена в съответствие със законовите изисквания. Решението е неправилно. Абсолютно необосновано съдът е приел, че процесното уведомително писмо е немотивирано. Същото съдържа подробни мотиви в таблична и писмена форма, като под таблиците е изнесено описание на съдържащото се в тях. И по двете мерки в таблиците като причина за определяне на цялата заявена площ от 22,16 ха като недопустима е посочено неподдържане в добро земеделско състояние, съгласно специализирания слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2010 г.", предаден на ДФЗ с вх. № 02-0409/1679 от 21.06.2011 г. Отбелязано е, че този резултат се базира само на административни проверки, като на заявените площи не са извършвани проверки на място по чл. 37, ал. 4 от ЗПЗП. В изнесената под таблицата писмена част е описано как и защо е определена нулева стойност на установената за подпомагане площ. В писменото уточнение на колона 8 е посочена и конкретната причина за изключване на заявения БЗС № 36498-311-4-1 от обхвата на специализирания слой, а именно, че заявеният парцел представлява неподдържана площ, заета частично от камъни, скали и оголени/ерозирали терени и частично от нежелана растителност - множество храсти/хвойни, а такава площ съгласно чл. 2, ал. 2, чл. 15 и чл. 16 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, е неподходяща за подпомагане. Административният орган се е позовал и на чл. 9 от същата наредба, който определя коя земеделска площ е в добро земеделско състояние. Въз основа на този критерий е приел, че недопустимостта на парцела в конкретния случай се основава на съвкупност от наличие на недопустими елементи над съществуващите прагове и липса на земеделска дейност. В тази връзка от приложената по делото снимка на имота от заснемане, извършено през 2010 г., може с просто око да се установи, че действително заявеният имот е покрит в по-голямата си част от храсти и камъни, което логически прави имота неподходящ за използването му за паша, за което на Нечо Нечев е издадено разрешително № 2486 от 25.03.2010 г. за паша на 20 бр. говеда, като не се позволява коситба. Като цяло изводът е за наличие на правни и фактически основания за издаване на акта, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неправилно съдът е приел и че актът е издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Основателно е възражението в касационната жалба, че проверката на място не е задължителен елемент от административната процедура. По силата на чл. 30 и сл. от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. ДФЗ има задължение да извършва проверки на място на поне 5% от общия брой на подадените заявления за всяка отделна кампания по схемите за директни плащания. Т. е. такава проверка не е задължителна, а Разплащателната агенция е длъжна да я извърши на 5% от земеделските производители, кандидатстващи за подпомагане. Съгласно чл. 28, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 /ЕО/ данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. От прочита на текста се установява, че извършването на проверка на място при констатиране на нередности не е задължително. Такава проверка може да бъде извършена, и то само ако е целесъобразно. В жалбата си пред Пловдивския административен съд Нечо Василев Нечев сочи, че издаденото от изпълнителния директор на ДФЗ уведомително писмо, съдържащо отказ за подпомагане и по двете мерки и налагане на санкция за бъдещ период, било недопустимо, тъй като жалбоподателят е оттеглил заявлението си за подпомагане на 4.03.2014 г., т. е. преди издаването на акта на 12.03.2014 г. Това оттегляне обаче, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, няма правна стойност, тъй като е направено след срока, предвиден в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Всичко това, както и фактът, че съдът навсякъде в решението си обсъжда имотите на заявителя, а от данните по делото безспорно се установява, че заявителят е кандидатствал само с едно БЗС, както и че следвало недопустимата площ да се определя по групи култури, а имотът е определен за паша, прави решението на съда и необосновано. С оглед на изложеното подадената пред Административен съд - Пловдив жалба от Нечо Василев Нечев срещу уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/10841 от 12.03.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е била неоснователна. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго, с което подадената жалба да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото и направеното от касатора искане за присъждане на разноски следва Нечо Василев Нечев от с. Васил Левски, община Карлово, област Пловдив да бъде осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски в размер на 600 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,