Решение № 8561 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3811/2010 г.

Решение № 8561 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3811/2010 г., II о., докладчик съдията Георги Ангелов КАСАТОРЪТ е обжалвал решението от 27.01.2010 г. по адм. д. № 586/09 г. на Благоевградския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед от 17.07.2008 г. на началника на РДНСК, потвърждаваща проект от 14.03.2008 г. и разрешение от 21.03.2008 г. за строеж на жилищна сграда.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК.

АДМИНИСТРАТИВНИЯТ орган и ответникът ВАЛЕРИ БЕЛАШОВ оспорват касационната жалба, останалите ответници не са взели становища по нея, прокурорът заключава, че е неоснователна.

КАСАЦИОННАТА жалба, подадена в срок, е основателна.

1. Общината е конституирана като страна по делото в нарушение на чл. 153, ал. 1 АПК.

а. Тя не е собственик нито на УПИ, в който е разрешеният строеж, нито на някоя от сградите в него, поради което не е имала собствено право на участие в процеса.

б. Съдебното оспорване на административни актове е средство за решаване на спорове между гражданите и организациите, от една страна, и администрацията от друга, а не между държавни органи в това им качество - чл. 120 КРБ, чл. 147, ал. 1 АПК. Поради това главния архитект не може да обжалва заповедта по чл. 216, ал. 5 ЗУТ, нито да участва в делото по обжалването й - чл. 153, ал. 1 АПК вр. чл. 215 ЗУТ, включително да бъде процесуално субституиран от общината по реда на чл. 215, ал. 4 ЗУТ.

Решението спрямо нея следва да се обезсили - чл. 221, ал. 3 АПК.

2. а. Установено е, че инвестиционният проект и строителното разрешение не съответстват на застроителния план и визата за проектиране, тъй като не включват в себе си съществуващия гараж. Незаконосъобразно съдът е приел, че промяната е допустима по чл. 134, ал. 6 ЗУТ.

Не е налице промяна в разположението или конфигурацията на предвидената сграда по смисъла на нормата. Изключването на съществуващата сграда от застрояването променя устройствения й статут и затова може да бъде одобрено само с изменение на застроителния план. Вън от това промяната би следвало да е одобрена с нова виза за проектиране, каквато липсва.

б. Обратно на приетото от съда, тоалетната, построена от праводателя на титуляра на разрешението, не е търпим строеж, макар и строена през 1985 г., тъй като съгласно чл. 119, ал. 6 ППЗТСУ и по действащия ЗУТ външните тоалетни са недопустими. Като незаконен строеж тя е била пречка за издаването на строително разрешение, включително на правоприемника - чл. 148, ал. 7 ЗУТ.

Контролната заповед, потвърждаваща проекта и разрешението, следователно, противоречи на материалния закон, а касационното оплакване за това е основателно. Следва решението в тази част да се коригира съобразно чл. 222, ал. 1 вр. чл. 218 АПК, като те бъдат отменени.

Воден от горното Върховният административен съд