Решение № 1131 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8262/2018 г.

Решение № 1131 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8262/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Топлофикация - Ш." ЕАД (н.), представлявано от синдика Е. Танчева, срещу решение № 73 от 17.05.2018 г., постановено по адм. дело № 55/2018 г. по описа на Административен съд – Ш., с което е отхвърлено оспорването му против заповед № РД – 25 – 032/09.01.2018 г. на кмета на община Ш. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед. Ответникът - кметът на община Ш., чрез юрк. Кавръков като процесуален представител, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С оспорената в първоинстанционното производство заповед на кмета на община Ш. е наредено на "Топлофикация - Ш." ЕАД да премахне строеж "деформирани негодни за употреба тръби", част от тръбопровод, негова собственост, находящи се в УПИ XСIII, кв. 340 по плана на гр. Ш., частна общинска собственост, на основание чл. 196 във вр. с чл. 195, ал. 4, 5 и 6 ЗУТ. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на предвидения процесуален ред, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Според съда в оспорената заповед, както и в протокола, изготвен от назначената от кмета на общината комисия, се съдържат фактически основания относно състоянието на обекта като опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за ползване по предназначение, вреден в санитарно-хигиенно отношение и неподлежащ на поправяне и заздравяване. Позовал се е на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което потвърждавало констатациите на административния орган. Обосновал е извод, че са налице предпоставките по чл. 195, ал. 6 ЗУТ и е отхвърлил жалбата срещу заповедта за премахване. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на административния съд, че оспорената заповед отговаря на изискванията за форма и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Основателни са доводите на касатора, че не е спазено изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК. В заповедта като фактическо основание е посочено единствено, че тръбите са деформирани и са негодни за употреба, поради което подлежат на премахване. Същите констатации се съдържат в протокола от 11.12.2017 г., съставен при извършения оглед от назначената от кмета на община Ш. комисия. Не е достатъчна само констатацията на служители на общината, а е необходимо описание на факти, които обосновават наличието на предпоставките по чл. 195, ал. 6 ЗУТ. Липсват установявания, че обектът застрашава живота и здравето на гражданите, застрашен е от самосрутване, създава условия за възникване на пожар или е вреден в санитарно-хигиенно отношение и не може да се поправи или заздрави. Съдът е извел извод за законосъобразност на заповедта, позовавайки се на заключението на експертите, без да съобрази, че в протокола на комисията и в оспорения административен акт такива фактически основания не са изложени. В тях бланкетно е посочено, че деформираните тръби са негодни за употреба и трябва да се премахнат, но не се съдържат никакви установявания относно този извод. Не са изложени мотиви и не е изследвана възможността за поправяне и заздравяване на разпоредения за премахване строеж, като едно от кумулативно предвидените в приложимата норма условия. Заключението на съдебно-техническата експертиза не може да замести мотивите на административния орган. Обстоятелството, че касационният жалбоподател е в несъстоятелност и тръбопроводът, част от който са установените деформирани тръби, не се експлоатира след прекратяване на дейността на дружеството, не означава, че обектът не подлежи на поправяне и заздравяване, в какъвто смисъл е заключението на експертизата. Възможността за това не е обвързана с финансовото състояние на собственика на обекта, а установяването на посочените обстоятелства следва да почива на обективни факти, свързани с техническите характеристики и специфики на строежа, каквито не се съдържат в оспорената заповед. От съдържанието на протокола и административния акт не става ясно въз основа на какви данни, събрани в административното производство, е направен извод за наличие на предпоставките за премахване на строежа. Поради това е неправилен извода на съда за наличие на фактически установявания, които да обосновават издаване на оспорената заповед. В нормата на чл. 196, ал. 2 ЗУТ изрично е предвидено, че комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и да изслуша заинтересованите страни, като изслушването следва да предхожда констатациите в съставения протокол. Процедурата по ЗУТ е специална. Уведомяването на жалбоподателя от кмета на община Ш. съгласно чл. 26 АПК за започване на административното производство не може да замести изслушването му от комисията. Подаването на становище във връзка с уведомлението не е достатъчно, за да се приеме изпълнение на императивното изискване на закона за изслушване на заинтересованата страна. В конкретния случай това не е направено, което се отразява на правото на защита на адресата на заповедта и представлява съществено нарушение на предвидената в закона процедура. В случаите на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, в които се разпорежда крайната мярка за премахването на строеж, следва да са изпълнени кумулативно предвидените предпоставки, като освен обектът да е негоден за използване (както е прието в заповедта), следва да се докаже, че същият не може да се поправи или заздрави. След като не е установено второто условие, то оспорената заповед е и материално незаконосъобразна. Заключението на съдебно-техническата експертиза, че обектът не подлежи на поправяне и заздравяване, основано на неексплоатирането му, не следва да се кредитира по изложените по - горе съображения. Срещу поведението на собственика, изразяващо се в неподдържането на тръбите в добро състояние, могат да бъдат предприети и други мерки, предвидени в закона. Като е достигнал до извод за законосъобразност на административния акт и е отхвърлил оспорването срещу него, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което оспорената заповед да се отмени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение