Решение № 13234 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7537/2009 г.

Решение № 13234 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7537/2009 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник митница София, чрез процесуален представител, против решение № 31 от 1.04.2009 г., поправено с решение № 31а от 13.04.2009 г., постановено по адм. дело № 5198 по описа за 2008 г. на Административен съд - София град, с което е отменено решение № К-47-0409 от 7.05.2008 г., издадено от началника митница София, в частта относно задължението за заплащане на лихва. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, иска отмяна на съдебното решение. Ответникът - "Аурубис България" АД /със старо наименование "Кумерио Мед" АД/, чрез процесуалния си представител, иска решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Предмет на производството пред административния съд е било решение № К-47-0409 от 7.05.2008 г., издадено от началник митница София и началник митническо бюро Пирдоп, в частта относно дължимите лихви върху определената главница ДДС, взета под отчет по ЕАД № 07BG005003H000227/30.05.2007 г. С решението си съдът е отменил така описаното решение в обжалваната част, като е посочил, че макар същото да е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - имало данни, че било издадено уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания № 4416-0033 от 8.02.2008 г., което имало същия предмет, като процесното решение и същото било обжалвано пред АССГ. След като административният орган не се бил съобразил с това, че същото уведомление било обжалвано, като по този начин се решавал въпроса за същите публичните вземания, то той е издал незаконосъобразно решение. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Единственото доказателство за наличие на висящо дело е разпореждане от 23.06.2008 г. по адм. дело № 2362/2008 г. на АССГ на съдията - докладчик за оставяне без движение жалбата на "Кумерио Мед" АД срещу Уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания № 4416-0033 от 8.02.2008 г. Няма данни дали впоследствие е бил даден ход на делото или производството е прекратено, има ли постановено решение, влязло ли е в сила. Без тези данни не би могло да бъде обсъждано изобщо атакуването на приложеното по делото уведомление. Двата акта - решение и уведомление са различни, носят различни характеристики, преценката на допустимостта на жалбата срещу уведомлението също е от значение. Особеното в случая е, че уведомлението обобщава всички задължения по издадените ЕАД на дружеството и сумата е обща, а предмета на процесното решение е определена сума по определен ЕАД и то дори само за лихвите. Не може да се говори за идентичност, за да бъде настоящето производство прекратено, а само за евентуална преюдициалност, с оглед задължителната преценка дали е допустимо съдебно производство по обжалване на уведомлението. От значение е резултатът от производството по обжалване на уведомлението в случай на постановяване на решение по него. Той може да бъде в няколко насоки - отхвърляне на жалбата, отмяна на процесуално основание, отмяна по същество, които също подлежат на преценка, поради което е следвало по настоящето дело да се направи извод евентуално за спиране на производството по предпоставките на ГПК - приложими норми предвид препращащата разпоредбата на чл. 144 АПК - чл. 229. Съгласно тази разпоредба изрично в т. 4 - производството се спира, когато в същия съд или друг се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Но не и за отмяна на административен акт на такова основание. Предвид изложените мотиви следва да се приеме, че така постановеното решение е неправилно, следва да се отмени, а делото да се върне за извършване на съответните процесуални действия - да се направи проверка и се приложи удостоверение за развитието на производството по уведомлението, страните по него и т. н. Едва тогава следва да бъде направена преценка по чл. 229 ГПК за евентуално спиране или не на производството по настоящето дело, само при наличие на предпоставки за това, както и всички останали процесуални искания и действия на страните. По разноските за настоящето производство следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения, Върховен административен съд, първо "А" отделение на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК