Решение № 5430 от 2.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11283/2023 г.
ВАСПърво отделение02.05.2024 г.докладчик т Светлозара Анчева
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение 47/05.05.2023 г., постановено по адм. дело 438/2022 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч и
ВРЪЩА делото на Административен съд гр. Ловеч за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Агропродукт Стойкови ЕООД гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Й. Панов срещу решение 47/05.05.2023 г., постановено по адм. дело 438/2022 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 50/23.05.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с което е потвърден отказа по искане за тълкуване по реда на чл. 62, ал. 3 АПК за изясняване действителното съдържание на РА Р 04001119000291 091 001/28.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново. В касационната жалба не са изложени конкретни отменителни основания, но от изложението й може да се направи извод за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК. Според касационния жалбоподател разпоредбата на чл. 62, ал. 3 АПК, приложима на основание § 2 от ДР на ДОПК урежда правната възможност за заинтересованите лица да искат от административния орган, издател на акта, да направи негово тълкуване, ако волята му е неясна, като по този начин с тълкувателен акт се изяснява смисъла на този акт към момента на неговото издаване и по този начин се допуска отстраняване на допусната яснота на административния акт. Сочи се от касатора, че с ревизионен акт му е вменена отговорност, че не е осчетоводил 3 бр. кредитни известия през месец ноември 2018 г., а същите са му връчени през месец януари 2019 г. В този смисъл се твърди, че е налице неяснота, по отношение на която иска тълкуване от страна на административния орган. Според касатора в правомощията на решаващия орган е била налице процесуалната възможност да назначи нова ревизия с обхват по видове задължения и по периоди, относими към периода, когато са му били връчени процесните кредитни известия. Втората неяснота според касационния жалбоподател, поради която иска тълкуване е очевидното разминаване между приетата фактическа обстановка и заключенията на административния орган, както и между самите заключения на ревизионния екип, поради което възниква и неяснота относно действителното съдържание на акта. Твърди се, че административният орган е този, който е бил длъжен да изясни действителната си воля, но не го е сторил. В касационната жалба е налице оплакване, че административният съд не е взел предвид всички тези обстоятелства, не е отчел извършените съществени процесуални нарушения в административния процес, довели до ограничаване на правото на защита, в резултат на което е постановен един незаконосъобразен акт. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго решение, с което се уважи предявената жалба. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в депозиран на 25.10.2023 г. писмен отговор от юриск. Я. Георгиева, я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция по представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна прокуратура в представено писмено заключение счита, че въз основа на правилно установена фактическа обстановка и подробен анализ на правната уредба, съдът е формирал обосновани правни изводи и затова обжалваното решение следва да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Агропродукт Стойкови ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че тълкувателният акт изяснява писмено действителното му съдържание съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 АПК. В процесния случай според съда тълкувателният акт изяснява смисъла му към момента на неговото издаване, но с него не може да се разширява обхватът на първоначалния акт, нито да се създава ново правно положение, а единствено да се констатира точният смисъл на това, което вече административният орган вече е разпоредил. Посочено е от съда, че разпоредбата на чл. 62, ал. 3 АПК позволява тълкуване на съдържанието на административния акт преди той да бъде изпълнен, което означава, че след издаването му административният орган не може да преразглежда съдържанието му, освен в хипотезата на оспорване на административния акт, какъвто в случая няма чл. 91, ал.1 АПК, а по отношение на влязъл в сила административен акт, за да бъде преразгледан отново, трябва да се приложат разпоредбите на чл. 99 чл. 106 АПК. Изложени са мотиви в съдебния акт на първостепенния съд, че тълкуването е способ за отстраняване на ясноти в административния акт, а не преразглеждането му, поради което жалбата е отхвърлена. Обжалваното решение е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 АПК страни в административния процес са оспорващият и органът, който е издал административния акт. Задължение на съда е служебно да конституира страните в процеса съгласно чл. 154, ал. 1 АПК. В процесния случай съдът е конституирал оспорващата страна Агропродукт Стойкови ЕООД, но неправилно е конституирал ответникът по делото директорът на дирекция ОДОП гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Последният е решаващ орган съгласно чл. 152, ал. 2 ДОПК и в производствата по оспорване на ревизионни актове и други актове по ДОПК жалбата се подава чрез решаващият орган и той е страна в производството пред съда. В случая производството е по чл. 62, ал. 3 АПК за тълкуване на издадения на дружеството ревизионен акт предвид, че в ДОПК липсва такава уредба, а § 2 от ДР на ДОПК препраща към АПК. Отказът в процесния случай, обективиран в писмо (без номер) за тълкуване на административния акт е актът, който подлежи на оспорване пред съд предвид чл. 62, ал. 3, изр. 3 АПК, а не решението на решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал.2 ДОПК, тъй като процедурата по изясняване действителната воля на издателя на съответния административен акт съгласно чл. 62, ал. 3 АПК е по АПК. В това производство страна не е решаващият орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК, а административният орган, издал акта отказ от тълкуване на ревизионния акт, като и последният в спора е издаден от същите органи, издатели на отказа за тълкуване - К. Ченев - началник сектор Ревизии при ТД на НАП Велико Търново и Б. Линков - главен инспектор при същата дирекция. Задължение на съда е да конституира действителните страни по правния спор съгласно чл. 154, ал.1 АПК. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, като на основание чл. 221, ал. 3 АПК делото да се върне на Административен съд Ловеч за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да конституира правилно страните по спора, респ. надлежната ответна страна и да го разгледа по същество. Предвид изложеното не следва настоящият състав на касационната инстанция да се произнася по разноските, а това следва да направи новият състав на първоинстанционния съд, на когото делото се връща за ново разглеждане, вкл. и за разноските пред касационната инстанция по настоящото дело. Водим от горното Върховният административен съд, Първо отделение