Решение № 16728 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13530/2011 г.

Решение № 16728 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13530/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 17г, ал. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС). Министърът на физическото възпитание и спорта, чрез процесуалния си представител юрк. Мариян Маринов, оспорва решение № 10882/25.07.2011 г., постановено по адм. д. № 7611/2010 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, с което e отменена негова заповед № РД-10-9/23.03.2010 г., с която се отказва издаването на спортна лицензия на Сдружение с нестопанска цел "Българска федерация по рафтинг" за извършване на дейност за спорта "рафтинг", и заповед № РД-10-4/19.03.2010 г., с която е наредено издаване на ново удостоверение за спортна лицензия № 000031 на Сдружение "Българска федерация по кану-каяк", с включване в него освен на спорта кану-каяк в тихи, бързи и морски води, и на спортовете водно поло, рафтинг и драгон боат, в частта й, с която лицензията е допълнена със спорта "рафтинг". В депозираната жалба се поддържа, че съдебният акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Ответникът - Сдружение с нестопанска цел "Българска федерация по рафтинг" (БФР), чрез упълномощения адвокат Гюров от САК, оспорва касационната жалба. Ответникът - Сдружение "Българска федерация по кану-каяк" (БФКК), чрез законния си представител - изпълнителния директор Евелина Попова, застъпва становище за основателност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за липса на основания за касиране на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди данните по делото и доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, приема жалбата за допустима като подадена от надлежна страна - адресат на акта, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд коректно е установил релевантните за спора факти и на тяхна база е обосновал верни правни изводи. Въз основа на доказателствата по административната преписка е приел, че БФР е подала заявление за издаване на спортна лицензия на 09.04.2009 г., а писмо вх. № 09-00-2557/1/15.08.2009 г. е привела подадените документи в съответствие с изискванията на ЗФВС, при което считано от тази дата е осъществен фактическият състав за произнасяне по искането й за издаване на лицензия. Със заповед № РД-10-28/13.06.2009 г. председателят на ДАМС е продължил лицензия № 000031 на БФКК за извършване на спортна дейност за спорта кану-каяк за нов срок от 4 години (05.06.2009 г. - 05.06.2013 г.). С писмо вх. № 09-00-1685/4/14.12.2009 г. БФКК е поискала допълване на лицензията в частта "извършване на спортна дейност", като се добавят още три вида спорт, един от които е "рафтинг". С това искане е постановено началото на ново административно производство за допълване на издадената лицензия, което по своя характер и правни последици съставлява производство за издаване на нова лицензия за извършване на спортна дейност в областта на заявените видове спорт. Със заповед № РД-10-4/19.03.2010 г. на министъра на физическото възпитание и спорта, лицензията на БФКК е допълнена със заявените видове спорт, включително със спорта "рафтинг". Актът е издаден преди произнасянето по заявлението на БФР, което хронологически предшества искането на лицензираната федерация. При тези данни решаващият състав е приел, че първото по ред подадено заявление за издаване на спортна лицензия за спорта "рафтинг" е това на БФР. Към датата на неговото подаване и към момента на отстраняване на пропуските по заявлението и в документацията - 15.08.2009 г., в административното производство пред МФВС е нямало друга спортна организация, която да има издадена спортна лицензия за този вид спорт. Произнасянето по заявеното искане е станало едва на 23.03.2010 г. със заповед № РД-10-9/23.03.2010 г. на министъра на физическото възпитание и спорта, с която се отказва издаването на спортна лицензия на БФР за извършване на спортна дейност за спорта "рафтинг", поради това, че вече има издадена такава лицензия на друга спортна организация. По този начин министърът на физическото възпитание и спорта при издаване на съответните заповеди е процедирал в нарушение на установения от чл. 17, ал. 1 ЗФВС ред. Само на това основание оспорените актове са подлежали на отмяна. С оглед обществената значимост на физическото възпитание и спорта, законодателят е установил лицензионен (разрешителен) режим за правно регулиране на дейността, чрез издаване на спортен лиценз за нейното организационно осъществяване. Материалноправните и процесуални предпоставки за издаване на административен лиценз за осъществяване на тренировъчна, състезателна и организационно-административна дейност от спортните организации са регламентирани основно в Глава Трета от ЗФВС и Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в Република България (НРЛСОРБ, приета с ПМС № 237 от 26.09.2008 г., обн., ДВ, бр. 87 от 7.10.2008 г., в сила от 7.10.2008 г.). Раздел III от Наредбата урежда самото производство по издаване на разрешителния административен акт, в т. ч. компетентните органи и сроковете за тяхното произнасяне. С императивната норма на чл. 9, ал. 5 от Наредбата е разписано, че Комисията разглежда заявленията по реда на подаването им. В контекста на предписанията на цитираната нормативна уредба и при правилно установена фактическа обстановка, тричленният състав обосновано е приел, че произнасянето на компетентния орган по заявленията на спортните федерации за получаване на спортна лицензия не отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 5 НРЛСОРБ. Причините за неспазване на така установеното административно-производствено правило са ирелевантни за законосъобразността на произнасянето, т. к. съблюдаването му е формално изискване за редовност на извършените процедурни действия. Допуснатото нарушение на чл. 9, ал. 5 НРЛСОРБ е съществено, т. к. се касае за пропуск, който опорочава съдържанието на акта, поради което съставлява отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Поради това жалбата срещу заповедите на министъра на физическото възпитание и спорта е била основателна и атакуваното решение е правилно по своя резултат. При произнасянето на съдебния акт не са били допуснати твърдяните в жалбата нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доказателствата, приложени към административната преписка, въз основа на тях коректно е установил релевантните за спора факти и правилно ги е подвел в хипотезата на приложимия материалния закон. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на тричленния състав на Върховния административен съд, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Съдебни разноски не се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,