Решение № 11471 от 4.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6194/2020 г.

ВАСVII отделение04.09.2020 г.докладчик т Таня Вачева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44 от 18.02.2020 г. по адм. д. № 249/2019 г. на Административен съд - Кюстендил. ОСЪЖДА Община Кюстендил, гр. Кюстендил, пл. "Велбъжд" № 1, да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул. "Св. св. Кирил и Методий" № 17 - 19 направените по делото разноски в размер на 4607, 93 лв. /четири хиляди шестотин и седем лева и деветдесет и три стотинки/. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 11471 от 4.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6194/2020 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Община Кюстендил, представлявана от кмета, против решение № 44 от 18.02.2020 г. по адм. д. № 249/2019 г. на Административен съд - Кюстендил, с което съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу решение № РД-02-36-567/30.04.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът изцяло е възприел изводите на издателя на акта, без да изложи собствени мотиви и да подложи на анализ фактите по делото. В изпълнение на принципа на служебното начало съдът не е издирил и събрал служебно относими към спора доказателства. Според касатора приетото от съда и обсъдено от него заключение на допуснатата техническа експертиза е неясно. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, с което обжалваният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж", чрез пълномощник, оспорва жалбата. Иска присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че между страните е сключен административен договор чрез процедура за директно предоставяне "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014 – 2020 – Кюстендил". Бенефициерът е направил искане за окончателно плащане № 6/07.12.2018 г. за изпълнение на проектно предложение "Благоустрояване на градската среда в гр. Кюстендил". УО, във връзка с извършена поверка по искането за плащане, е отправил до бенефициера подробни искания за допълнителни пояснения във връзка с претендирани основания и суми. С писмо от 22.03.2019 г. бенефициерът е дал допълнителни разяснения, приложил е и становища на лица от екипа за изпълнение - проектант по част "Архитектура", консултант "Строителен надзор" и старши експерт "Пътно строителство" С оспореното пред първоинстанционния съд решение ръководителят на УО на ОПРР е отказал верификация и плащане на: т. 1 – 3 805. 32 лв. поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ условия, във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 7, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Постановление № 189 от 28 юли 2016 г. на МС за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014 – 2020 г.; т. 2 - 12 148. 92 лв. поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ условия, във вр. с чл. 23, ал. 2 АДБФП чл. 84 и чл. 82, ал. 1, т. 5 от Общите условия към АДБФП; т. 3 - 115 040. 03 лв. поради липса на предвидените условия в чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУСЕСИФ, вр. с чл. 23, ал. 1, т. 3 АДБФП. В съдебното производство съдът е дал възможност на Община Кюстендил да обори фактическите установявания на органа. По делото е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която, след осигуряване на достъп до документацията на общината във връзка с изпълнението на проекта, е дала заключение по спорните за страните въпроси. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Посочил е, че за сумата от 3 805. 32 лв. УО е отказал верификация с мотивите, изложени в т. 1 от акта. И органът, и съдът са се позовали на т. 5.4.8. 1 от Насоките за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на БФП BG16 RFOP001-1. 001-039, съгласно която максималният размер на разходите за организация и управление не могат да надвишават 2% от преките допустими разходи. Исканата за верификация сума е 71 175. 57 лв. и безспорно е установено по делото, че същата надвишава 2% от преките допустими разходи с 3 805. 32 лв. - за технически координатор, ръководител на проект, счетоводител, юрист, инвеститорски контрол. Съдът е приел, че сумата е правилно определена, тъй като допустими са само законосъобразно извършените разходи, поради което неоснователно е твърдението на бенефициера, че процентът следва да се определи върху всички извършени разходи. По т. 2 - УО е отказал сумата от 12 148. 92 лв., тъй като не съответства на условията в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ. Органът е установил разлика между актуваните и изпълнените СМР по съответните позиции, според приемо-предавателните протоколи за извършени строително-монтажни работи. УО е отказал и верификация на 9016. 80 лв. с ДДС, тъй като монтираният парапет на стоманобетоновата рампа не отговаря на описаното по проекта - триструнен парапет с две ръкохватки, като на място и в документацията е установено, че е монтиран парапет с две ръкохватки. Представеното становище от експерта не обосновава друг извод. Както е посочило и вещото лице, няма данни коя е причината за смяна на парапета, предвид предназначението му за придвижване от хора със специфични нужди. По т. 3. 1 е отказана верификация на 88 764. 35 лв. без ДДС /106 517. 22 лв. с ДДС/. Според органа, конкретно описаните разходи от бенефициера касаят нови позиции, които са актувани след одобрените по КСС позиции и не са включени в одобрената КСС. Според вещото лице, след анализ и сравняване на доказателства, за обект "Паркова зона за отдих Галерията" действително са отразени нови позиции, които не са включени в одобрената КСС. Както органът, така и съдът са приели, че е нарушен чл. 23, ал. 1, т. 3 от Административния договор - не са допустими за верификация изпълнени нови позиции в КСС към договора за строителство. В договора е посочено, че стойността на непредвидените СМР е 4% от извършените СМР и основата, върху която се определя надвишаването, е стойността на реално извършените СМР, които са в размер на 2 166 815. 05 лв. /ППСМР № 4/03.08.2018 г. относно обект "Паркова зона за отдих Галерията"/, която не е спорна сума. В т. 3. 2 УО е установил, че за обект "Изграждане на улица и благоустрояване на УПИ, VIII, кв. 270 по плана на гр. Кюстендил", за позиция 24 са актувани количества, които представляват над допустимите 15% според чл. 23, ал. 1, т. 3 от сключения договор. Съгласно протокол за приемане на извършените строително-монтажни работи, за позиция 24 "Доставка и монтаж на ограда с врата 100 х110 х5 см. за детска площадка от метална конструкция и дървени елементи, височина 1 м, според спецификация", вместо предвидените 6. 50 м. на стойност 585. 00 лева са изпълнени 46 м. на стойност 4 140 лева. Количественото надвишаване е установено и от вещото лице в отговор на поставени въпроси, поради което и съдът е приел, че сумата законосъобразно не е верифицирана, доколкото този разход не съответства на условията за допустимост по чл. 23, ал. 1, т. 3 от АДБФП. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата на Община Кюстендил като неоснователна. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че УО, при обективиране на волята си да откаже верификация на разходите, е подвел своите фактически установявания, изложени в оспореното решение, под относимите хипотези на приложимите правни норми; доказал е по несъмнен начин извода, че извършените от бенефициера разходи не са допустими; мотивирал е заключение по установените от него обстоятелства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода. Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в раздел II "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи", глава пета ЗУСЕСИФ. Междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Националните правила за допустимост на разходите са заложени в чл. 57 ЗУСЕСИФ общо за всички програми; ПМС № 189 от 28.04.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ за програмен период 2014 – 2020. С постановлението се определят общите национални правила за допустимост на разходите по програмите чрез конкретизиране на условията за допустимост и/или недопустимост на определена категория разходи. Постановлението се приема на основание чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ. С Наредба № Н-3 от 8.07.2016 г. се определят правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество /обн., ДВ, бр. 57 от 22.07.2016 г./. Съгласно чл. 59 ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период се определят с нормативен акт на Министерския съвет. За всяка процедура по програма по чл. 3, ал. 2 се определят: 1. допустимите категории разходи и максималните размери на разходите, ако има такива; 2. методът, приложим за определянето на разходите, и условията за изплащане на безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ, когато за тях се прилагат формите по чл. 55, ал. 1, т. 2 – 4 ЗУСЕСИФ; 3. при проекти, които генерират приходи - методът, по който нетните приходи се приспадат от разходите за проекта; 4. специфичните условия, на които да отговорят разходите, за да се третират като допустими, включително условията, при които проектът се смята за осъществен извън програмния район. Правилата на приетата въз основа на чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ Наредба № Н–3 се прилагат за оперативните програми, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд на Европейския съюз и за програмите за трансгранично сътрудничество по външните граници на ЕС, които са програмите между Република България – Република Сърбия, Република България – Република Турция, и Република България – Бивша Югославска република Македония. За допустимостта на разхода е необходимо разходите да са заложени като разход в проектното предложение, да са направени в срока съобразно графика на дейностите и да са необходими за постигане на поставените цели. Верифицирането на извършените от бенефициера разходи по изпълнение на проекта се изразява в извършването на проверка досежно допустимостта на извършените разходи. По направено искане за плащане разходите се верифицират въз основа на документите по чл. 60, ал. 3 ЗУСЕСИФ, представени от бенефициера, чрез извършване на управленски проверки. Управленските проверки за верифициране на разходите включват: 1. документална проверка на всяко искане за плащане, подадено от бенефициера, включително и на придружаващата го документация; 2. проверки на място на бенефициерите, включително на мястото на изпълнение на проекта, финансови посредници или крайни получатели, партньори на бенефициера, когато това е приложимо, по преценка на управляващия орган, с изключение на финансови инструменти, изпълнявани по реда на чл. 39 от Регламент ЕС № 1303/2013. В конкретната процедура е извършена документална проверка на разходооправдателни документи и проверки на място, отразени в протоколи за измервания. Съдът подробно е обсъдил представените относими писмени доказателства. Както пред първоинстанционния съд, така и в касационната жалба Община Кюстендил поддържа бланкетни твърдения за недоказаност на фактическите констатации на органа, без да обосновава конкретни твърдения. Първоинстанционният съд е извършил служебна проверка за законосъобразност на решението на УО на ОПРР на всички основания по чл. 146 АПК, като е обсъдил представените и неоспорени от страните доказателства по административната преписка. Допуснал е съдебно-техническа експертиза по поставени от страните въпроси, която е приета по делото като неоспорена. Съдът е възприел заключението на вещото лице, обсъждайки го ведно с останалите доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Производството по верификация на разходи започва по искане на бенефициера и той е този, който следва да представи пред УО всички документи по искането за плащане. С писма до Община Кюстендил УО е изискал допълнително документи и информация във връзка с изясняване допустимостта на конкретно претендирани разходи, направил е и проверки на място. Дейностите по проекта се верифицират въз основа на фактури и/или други документи с еквивалентна доказателствена стойност. УО е извършил пълна документална проверка преди плащане и проверка на мястото на проекта за удостоверяване на извършването на заявените за плащане дейности, проверил е дали извършените дейности са допустими, съответно, дали заявените разходи са допустими. Както правилно е приел първоинстанционният съд, УО е посочил точните хипотезите на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, конкретно нарушените разпоредби на актовете по чл. 59, ал. 1 и 2 ЗУСЕСИФ. Видно от съдържанието на оспорения индивидуален административен акт, органът е посочил и фактически основания за издаване на акта, част от тях отразени в табличен вид. В решението са посочени конкретно и достатъчно кои са фактите, въз основа на които е формирал фактическия си извод за всеки един неверифициран разход. Съдът е направил анализ на относимите фактите и подробно е извел онези факти, чиято съвкупна преценка води до фактическия извод на органа. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на Община Кюстендил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за разноски е основателно. По делото са представени писмени доказателства за реализирането им /л. 28-30/, поради което в полза на МРРБ следва да бъдат присъдени съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение 4607, 93 лв. с ДДС. В писменото становище на касатора, докладвано в съдебно заседание, е направено възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски, като се твърди, че следва да бъдат определени в минимален размер съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в настоящата редакция, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес, възнаграждението е 3530 лв. плюс 1 % за горницата над 100 000 лв. Уговореното и платено адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника в случая не надвишава определения по Наредбата минимум, без ДДС, доколкото материалният интерес по делото е 130 994, 27 лв., предвид решението на УО. Воден от горното, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 73 ЗУСЕСИФ