Решение № 11605 от 27.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5375/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / ОДОП / София при ЦУ на НАП против Решение 2029 от 29.03.2023 г. постановено по адм. дело 8779/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт Р-22221421005236-091-001 от 04.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1148 от 25.07.2022 г. на директора на дирекция ОДОП - София, с който на Ц. Йосифов за данъчен период 2017 г. са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ в размер на 7 310,99 лв. и лихва за забава в размер на 2975,40 лв. Решението се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че обосновано ревизиращите органи са приели наличие на основание за провеждане на ревизията по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Излага подробни съображения в подкрепа на това, че установените задължения с ревизионния акт са законосъобразно определени. Претендира отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на ревизираното лице. В съдебно заседание поддържа касационната жалба и претендира разноски. Ответникът - Ц. Йосифов, чрез адв. Тодорова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на производството пред Административен съд София град е бил Ревизионен акт Р-22221421005236-091-001 от 04.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1148 от 25.07.2022 г. на директора на дирекция ОДОП - София, с който на Ц. Йосифов за данъчен период 2017 г. са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ в размер на 7 310,99 лв. и лихва за забава в размер на 2975,40 лв. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК на основание чл. 122, ал.1, т.2 ДОПК- данни за укрити приходи от наложени платежи и парични преводи, изплатени от Еконт експрес ООД на Ц. Йосифов за продажба на стоки. За да постанови решението, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По фактите съдът е приел, че Йосифов е местно лице по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ и като такова следва да се облага за доходите си получени, както в страната, така и в чужбина. От Еконт експрес ООД, дружество предоставящо куриерски услуги, са представени писмени обяснения, ZIP-файл със снимки на документи, показващи изплащането в брой на наложен платеж и пощенски преводи. На технически носител са представени файлове с информация в табличен вид за извършени куриерски услуги, както и информация за суми в полза на ревизираното лице от наложен платеж и парични преводи. Въз основа на предоставените доказателства е прието, че за проверявания период Ц. Йосифов е получавал и изпращал пратки с наложен платеж и пощенски парични преводи. В хода на ревизионното производство ревизираното лице е представило 6 броя договори за извършени услуги с личен труд, с предмет дистрибуция на стоки чрез куриерски фирми, сключени с дружеството СЕНТОПАЛ 89 ЕООД, като наред с тях са представени разписки за предадени суми в брой от ревизираното лице към управителя на дружеството. От извършена проверка в регистъра на НАП се установява, че на Йосифов са изплатени суми по договори през 2018 г. от дружеството в размер на 2 187,89 лв. и е удържан данък в размер на 158,85 лв. за посреднически услуги и дистрибуция на стоки. Ревизиращият екип е приел, че Ц. Йосифов е извършвал търговска дейност и е реализирал приходи в общ размер на 48 739,94 лв. Прието е, че тази сума представлява приход от дейност на лицето като едноличен търговец. За да отмени РА, съдът е съобразил въз основа на събраните по делото доказателства, че е опровергана презумираната с нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК истинност на направените от органите по приходите фактически констатации. На първо място позовавайки се на съдебната практика е приел, че представените справки в табличен вид, както и преснимани и качени на електронен носител снимки на документи, дори и да се съдържат в преписката не съставляват годни доказателства, като същите не могат да се вземат предвид изобщо като документи с достоверни данни и особено като официални документи, каквото е основанието по чл. 122, ал. 2, т. 4 от ДОПК. На следващо място съдът не е приел изводът на приходните органи, че получените суми за 2017г. от наложени платежи от Ц. Йосифов в размер 48739,94 лв. са негови доходи от търговия на дребно със стоки, доставяни до крайни клиенти чрез куриер, които следва да бъдат обложени по реда, по който се облагат ЕТ и да се определи данъчна основа като доход от стопанска дейност като ЕТ по реда на чл.122 ДОПК. Счетено е, че от представените документи се установява, че не са реализирани от жалбоподателя доходи в посочените размери в резултат от извършвана регулярна търговска дейност чрез куриерски дружества и не подлежат на облагане тези доходи по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно и обосновано съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спорът и пред настоящият касационен състав се свежда до това дали правилно ревизията е проведена по особения ред при наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. На следващо място спорът е и относно това дали ревизираното лице е извършвало търговска дейност осъществявайки продажби, доставяйки стоки до клиенти чрез "Еконт Експрес" ООД или е действало в качеството на дистрибутор на СЕНТОПАЛ 89 ЕООД. В случая при отговорите на така поставените въпроси съдът е извел обосновани изводи от фактическа страна, довели и до постановяването на съдебния акт в съответствие с материалния закон. Следва да се посочи, че при провеждане на ревизионно производство по особения ред на чл. 122 ДОПК, какъвто е и процесният случай, в тежест на органа по приходите е да установи основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на процесуалниа ред за това. За да бъде издаден ревизионния акт, органите по приходите са се позовали на изисканите от трето за производството лице "Еконт експрес" ООД документи, представени в табличен обобщен вид. В тази връзка следва да се посочи, че съобразно трайната практика на ВАС таблиците с обобщаваща информация, изходящи от "Еконт Експрес" ООД, при липсата на оригинални първични документи и каквито и да било други доказателства, не могат да бъдат доказателства за получаване на стоки както и за получаването на парични суми за тези продажби, тъй като въпросните документи нямат характер на счетоводен документ, а съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора страна. От значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от доставчика и получателя по сделките, каквито документи не са нито таблиците, съдържащи се в технически носител, нито самият технически носител. Независимо от изложеното, в случая правилно решаващият състав на административният съд е счел, че приходната администрация не се е справила с доказателствената тежест за установяване на обстоятелство по ал. 1 на чл. 122 ДОПК и съобразно представените от ревизираното лице писмени доказателства. В конкретния случай, както правилно е съобразил административният съд действително ревизираното лице не оспорва изпращане на стоки чрез куриерското дружество, но съобразно представените по делото доказателства и заключението на вещото лице, същият следва да се приеме, че е действал от името и за сметка на търговско дружество Сентопал 89" ЕООД. От представените 6 броя договори за извършени услуги с личен труд, с предмет дистрибуция на стоки чрез куриерски фирми, сключени със СЕНТОПАЛ 89 ЕООД, се установява, че ревизираното лице е изпращало пратки чрез куриерската фирма Еконт Експрес" ООД като е действало от името и за сметка на дружеството СЕНТОПАЛ 89 ЕООД. Анализът на правата и задълженията по договора, установяват неговия двустранен и възмезден характер. Видно от представените разписки за предадени суми в брой от ревизираното лице към управителя на дружеството, получените суми от продадените чрез дистрибуция стоки са отчетени на дружеството от Ц. Йосифов. Това обстоятелство се потвърждава и от доказателствата за изплатено възнаграждение съобразно договореното между страните по представените договори за посреднически услуги и дистрибуция на стоки на ревизираното лице през 2018 г. в размер на 2 187,89 лв, за което е удържан данък в размер на 158,85 лв. Представените доказателства не са оспорени от приходната администрация и липсват доказателства опровергаващи истинността им. Позоваването в касационната жалба на писмени обяснения на третото лице П. Петров не водят до различен извод, тъй като липсва уточнение какви стоки са поръчани и за каква стойност и не изключва възможността ревизираното лице да е действало в качеството на дистрибутор на СЕНТОПАЛ 89 ЕООД. Посочените обстоятелства се потвърждават и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. В заключението си вещото лице е извършило анализ на счетоводството на дружеството съобразно който е установило, че СЕНТОПАЛ 89 ЕООД е осчетоводило приходите получени от дружеството чрез ревизираното лице. Действително вещото лице е установило неточности и пропуски в счетоводството на дружеството СЕНТОПАЛ 89 ЕООД, но тези обстоятелства са ирелевантни за настоящият казус съобразно което и възраженията на касационния жалбоподател в тази насока са неоснователни. С оглед изложените правни съображения, решението на административния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора в полза на ответника по касация се следват разноски в размер на 1 620 лв. за адвокатско възнаграждение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,