Решение № 5586 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11579/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу Решение 13332 от 30.07.2024 г. на Административен съд София-град по адм. д. 7488/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на общината срещу Решение РД-02-36-798 от 04.07.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж (ОПРР) 2014 - 2020 г. за отказ за верификация в частта му по т. 1, 2 и 3.

В касационната жалба се сочат касационни основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че са налице всички условия за допустимост на разходите. Възпроизвеждат се оплакванията за незаконосъобразност на административния акт, изложени в първоинстанционното производство. Иска се касационната инстанция да реши спора по същество и да отмени оспорения административен акт. Претендират се направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът ръководителят на УО на ОПРР 2014 - 2020 г., чрез процесуалния си представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност, в случай че другата страна претендира адвокатско възнаграждение над установените минимални размери.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Столична община срещу Решение РД-02-36-798 от 04.07.2023 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014 - 2020 г. за отказ за верификация в частта му по т. 1, 2 и 3:

1. разходи в размер на 1 122 297,20 лв. (един милион сто двадесет и две хиляди двеста деветдесет и седем лева и двадесет стотинки) по договори с Джи Пи Груп АД и ПСТ Груп ЕАД - според административния орган промените в инвестиционния проект в хода на строителство не се дължат на извънредни обстоятелства, които не е могло да бъдат предвидени, следователно разходите не са непредвидени и не отговарят на условията по чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) във връзка с чл. 23, ал. 3 от Административния договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) РД-02-37-20/16.02.2018 г.;

1. разходи в размер на 180 439,74 лв. (сто и осемдесет хиляди четиристотин тридесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки) по договори с Джи Пи Груп АД и ПСТ Груп ЕАД - на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ във връзка чл. 82 и 96 от Общите условия към АДБФП поради неизпълнение на препоръки за доказване на реалност;

1. разходи в размер на 93 381,79 лв. (деветдесет и три хиляди триста осемдесет и един лева и седемдесет и девет стотинки) по договори с Джи Пи Груп АД и ПСТ Груп ЕАД - на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 3 от Общите условия към АДБФП поради липса на реално изпълнение на дейностите, за които се претендират тези разходи установено е несъответствие между отчетени и реално извършени дейности.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена и подробно описана в обжалваното съдебно решение от първоинстанционния съд, поради което по арг. от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК касационната инстанция препраща към нея и не следва да я възпроизвежда. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за недоказаност на фактите, на които се основава отказът. По направеното от бенефициера искане за окончателно плащане органът се е произнесъл въз основа на документите по чл. 60, ал. 3 ЗУСЕФСУ, извършвайки документална проверка на разходооправдателни документи и проверка на място. При отказ за издаване на благоприятен административен акт доказването на условията за основателност на искането е в тежест на заявителя чл. 170, ал. 2 АПК. Това е лицето, което е инициирало административното производство, в случая бенефициерът.

От правна страна съдът е мотивирал правилни изводи за липса на основания по чл. 146 АПК за незаконосъобразност на административния акт. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон, изразяващо се в смесване на производството по верификация и финансова корекция. Първо, волеизявлението на органа за извършване на финансова корекция на основание чл. 75 ЗУСЕФСУ е инкорпорирано в т. 4 от процесния административен акт, за която в открито съдебно заседание, проведено на 30.04.2024 г., пълномощникът на жалбоподателя изрично заявява, че не се обжалва. Второ, за яснота следва да бъде посочено, че извършването на финансова корекция по реда на чл. 75 ЗУСЕФСУ не представлява определяне на финансова корекция, а изпълнение на вече издаден акт за финансова корекция. Няма пречка с един и същи административен акт органът да се произнесе по искане за верификация и да извърши финансова корекция по чл. 75 ЗУСЕФСУ. Разбира се, необходимо е волята му да е достатъчно ясно изразена и да е мотивирана от фактическа и правна страна. Трето, съдът правилно е приел, че посоченото в акта основание по чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ не касае основанието за отказ за верификация на разходи, както неправилно се твърди от бенефициера, а възможност на по-късен етап да бъдат верифицирани такива, за които към момента не са налице условията за допустимост. Поради това не е налице смесване или неяснота относно основанието за постановения отказ, както счита бенефициерът.

Съображения на касационната инстанция по приложението на материалния закон относно отделните групи разходи са следните:

1. Ръководителят на УО е приел за недопустими разходите по т. 1 с мотив, че не отговарят на условията за допустимост по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, тъй като не попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 разходи. Сключеният между страните административен договор, освен че препраща към Насоките за кандидатстване по конкретната процедура и общите условия за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, предвижда основанията, при които заявени разходи са недопустими за плащане. Органът в мотивите си се е позовал на чл. 23, ал. 3 от АДБФП, където са дефинирани непредвидени разходи за СМР. Именно в съответствие с установяването им по даденото определение както органът, така и съдът са анализирали представените от бенефициера документи. Посоченото от ръководителя на УО правно основание съответства на описаните в акта фактически установявания, които съдът е подложил на проверка и анализ. Констатациите на органа относно недопустимите СМР са изложени в отделни таблици, конкретизирани са и са обосновани в достатъчна степен и не са опровергани от бенефициера.

1. Ръководителят на УО е приел за недопустими разходите по т. 2 с мотив, че не са извършени. Относно вида и количеството на неизвършени СМР органът подробно е изложил констатациите си в табличен вид вид и количество СМР и точно местонахождение. Съдът правилно е установил, че за тези СМР административният орган е дал препоръки за изпълнение, но същите не са били изпълнени към момента на издаване на отказа. Фактическите установявания на органа правилно са квалифицирани като неизпълнение на условията по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ и не са опровергани в съдебното производство.

1. Ръководителят на УО е приел за недопустими разходите по т. 3, тъй като при проверката на място е констатирано несъответствие между количествата отчетени и реално извършени СМР. Относно несъответствието на количествата отчетени и реално извършени СМР органът подробно е изложил констатациите си в табличен вид. Установените несъответствия по двата договора са отразени в измервателни протоколи от 01.02.2023 г., подписани без възражения от представители на бенефициера. Фактическите установявания на органа правилно са квалифицирани като неизпълнение на условията по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ и не са опровергани в съдебното производство.

По изложените съображения няма основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение