Решение № 37 от 20.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4432/2015 г.

Решение № 37 от 20.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4432/2015 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 603 от 27.11.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № II-37 от 25 май 2015 г. по гр. д. № 342/2015 г. на Бургаски окръжен съд, постановено в производство по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, с което са отменени три решения на общото събрание на етажна собственост на сграда в [населено място], [община]. За да отмени решенията въззивният съд се е позовал на липсата на специален кворум при вземането им, което се дължи на изключване идеалните части на съсобственика [фирма], тъй като за датата на събранието не е било представено пълномощно на представляващия го адвокат С. П. Касационното обжалване е допуснато по жалбата на А. П. - управител на етажната собственост, по въпроса за правомощията на въззивната инстанция и в какви рамки дължи произнасяне въззивният съд. Констатирано е, че по тези въпроси има противоречие с ТР № 1/17.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, посветени на проблеми на въззивното производство. В касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост на решението, а по същество и за неправилност, тъй като решението противоречи на представените по делото доказателства, според които, видно от протокола на общото събрание, не е имало спор, че един от съсобствениците се представлява от адвоката С. П. Ответникът [фирма] оспорва жалбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. Въззивният съд е инстанция, която решава спора по същество, поради което следва да изложи свои фактически и правни изводи по предмета на делото, така както е очертан с исковата молба и твърденията и възраженията на страните. Когато се касае до проверка на законосъобразността на решения на общото събрание на етажна собственост по реда на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, предметът на делото се определя от твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени. В рамките на подадената жалба въззивният съд не би могъл да отмени решение поради наличието на порок, който не е бил заявен с исковата молба или добавен по-късно по реда за отстраняване нередовностите в исковата молба или чрез изменение на иска. Тези правомощия на въззивния съд и естеството на производството пред въззивната инстанция са разяснени в ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Отмяната на решение на общото събрание на етажната собственост поради наличието на порок, който не е бил въведен като предмет на спора, представлява изненада за страната, която не е обжалвала първоинстанционното решение и съответно не е организирала защитата си срещу новото основание за нищожност /респ. незаконосъобразност/, възприето от въззивния съд. С оглед на дадения отговор на въпроса, обусловил крайното решение на въззивния съд, следва да се приеме, че решението му е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и същото следва да се отмени, а искът за отмяна на решенията по т. 4, 7 и 8, взети от Общото събрание на етажната собственост, следва да се отхвърли. Това е така, тъй като въпреки че приема твърдението за липсата на представено пълномощно за един от етажните собственици за преклудирано като заявено едва във въззивната жалба, на практика съдът разглежда този довод и основава на него извода си за незаконосъобразност на съответните решения на ОС на ЕС. Тъй като останалите оплаквания във въззивната жалба са намерени за неоснователни, а съобразно установената съдебна практика /опр. № 588/18.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4046/2014 г. на ВКС, 4 г. о./ искът по чл. 40 ЗУЕС е един, независимо колко основания за незаконосъобразност са въведени и какви нарушения са допуснати при вземане на решението от ОС, следва въззивното решение в частта относно отмяна на решенията по т. 4, 7 и 8 да се отмени в неговата цялост и да се постанови решение по съществото на спора, като се отхвърли иска за отмяна на тези решения. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение