Решение № 3975 от 26.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 687/2022 г.

Решение № 3975 от 26.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 687/2022 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по:

1. касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуален представител ст. юрк. Велева, срещу решение № 5822 от 15.10.2021 г., постановено по адм. д. № 5359/2021 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на Я. Ч. е отменена заповед № 1519/14.05.2021 г., издадена от касатора за прекратяване на служебното правоотношение между страните на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Направено е възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК на адвокатското възнаграждение.

1. частна жалба на Я. Ч. против определение № 9344/25.11.2021 г., постановено по същото дело, с което е отхвърлено искането на Червеняков за изменение по реда на чл. 248 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, на решение № 5822 от 15.10.2021 г., в частта за присъдените разноски. В частната жалба са развити доводи за неправилност на определението и се иска отмяната му, като се присъди сумата до пълния претендиран размер на адвокатско възнаграждение, а именно 1500 лева.

По касационната жалба:

Ответникът по касация - Я. Ч., чрез пълномощника си адв. П. Василев, оспорва жалбата, като подробни съображения за нейната неоснователност развива в депозирания писмен отговор. Претендира разноски за касационното производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на съдебното решение.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

В обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил мотиви, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел.

На първо място настоящият касационен състав намира за правилен извода на АССГ за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на обжалвания пред него административен акт. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя е сочено, че държавният служител не отговаря на специфични изисквания, предвидени в нормативни актове и в утвърдената от главен секретар на ДФЗ на 01.04.2020 г. длъжностна характеристика, а именно – не притежава изискуемата дигитална компетентност. Органът по назначаването не е установил всички факти и обстоятелства от значение за издаването на заповедта. Последният не е указал дали необходимите нови умения за дигитална компетентност следва да се придобият чрез нов образователен ценз или чрез допълнително обучение и преквалификация. Нещо повече - не е дал възможност на Червеняков да представи удостоверения, че притежава необходимите дигитални умения, необходими за изпълнение на заеманата от нея длъжност. Такива са били представени като доказателства по преписката.

На следващо място, съдът правилно и обосновано е отменил като материално незаконосъобразен оспорения административен акт - заповед № 1519/14.05.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл, считано от 14.05.2021 г., е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя на длъжност "главен експерт" с ранг ІІ младши, в дирекция "Договориране по ПМРСР", отдел "Договориране по частни мерки" в ДФЗ.

Върховният административен съд многократно е постановявал в практиката си, че обективна невъзможност в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е налице, когато в резултат на възникнала нова фактическа обстановка, по причини, които са извън волята на страните по служебното правоотношение, служителят е поставен в невъзможност да изпълнява служебните си задължения.

В случая посочените от органа по назначаването фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителят да изпълнява задълженията си, тъй като включеното в длъжностната характеристика за длъжността "главен експерт" изискване за дигитална компетентност не представлява обстоятелство, създаващо нова фактическа обстановка по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. По отношение на измененията в длъжностната характеристика, трябва да се подчертае, че промените в изискванията за изпълнение на присъщите функции и задачи на длъжността следва да са обосновани от обективно настъпили нови фактически и/или нормативни промени и съобразени със законовите условия за това. От длъжностна характеристика, връчена на служителя на 14.05.2021 г., е видно, че в раздел необходими компетентности присъства изискването за дигитална компетентност, като с това изменение не са променени нито изискванията за заемане на длъжността, нито необходимите компетентности, нито областите на дейност, а е добавено ново задължение. Това допълнително изискване не е въведено на основание на нормативен акт, а е едностранно поставено от утвърдилия длъжностната характеристика орган. Следователно причините за прекратяване на служебното правоотношение в случая не са непреодолими, а зависят от волята на едната от страните по него. Служителят не е в хипотеза на обективна невъзможност да изпълнява функциите, задачите и дейността си, очертани в длъжностната характеристика.

Правилна е и констатацията на АССГ, че длъжностната характеристика за процесната длъжност, където фигурира изискването за дигитална компетентност е утвърдена на 01.04.2020 г., а служебното правоотношение за длъжността, на която е възстановен Червеняков с влязъл в сила съдебен акт, е било прекратено на 27.07.2020 година. Този факт затвърждава категорично извода на решаващия съд за липса на възникнала нова фактическа обстановка, обусловила обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от Червеняков.

Естеството на извършените промени в длъжностната характеристика на Червеняков не обосновава законосъобразност на заповедта за прекратяване на правоотношението на посоченото правно основание, в каквато посока съдът подробно и аргументирано се е мотивирал.

С оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, без да преповтаря в цялост мотивите на АССГ, настоящият касационен състав препраща към тях и счита, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение и то следва като правилно да се остави в сила.

Отделно от горното, правилно АССГ е констатирал противоречие на издадената заповед с целта на закона.

Настоящият касационен състав намира, че при прекратяването на служебното правоотношение с оспорената заповед е налице недобросъвестно, до степен превратно упражняване на правомощието на органа по назначаването. Съдът установи, че настоящото производство се явява трето за служителя Ч. на длъжността "главен експерт" в дирекция "Договориране по ПМРСР", отдел "Договориране по частни мерки" в ДФЗ за оспорване на прекратяване на служебно правоотношение от страна на назначаващия орган. Българският съд непротиворечиво се е произнесъл в посока незаконосъобразност на действията на органа, като е отменил заповед на изпълнителния директор на ДФЗ за прекратяване на служебното правоотношение на Ч., издадена на основание:

• чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (решение № 957 от 14.02.2020 г. по адм. д. № 7271 по описа за 2019 г. на Административен съд - София град, оставено в сила с решение № 9143 от 08.07.2020 г. на ВАС, пето отделение на настоящия съдебен състав) и

• чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл (решение № 7329/16.12.2020 г. по адм. д. № 7912/2020 г. на Административен съд - София – град, оставено в сила с решение № 5098 от 21.04.2021 г. на ВАС, пето отделение на настоящия съдебен състав).

Хронологията на издаваните заповеди и резултата от съдебното им обжалване, сочат на единствен извод за целенасочени действия от страна на органа по назначаването за прекратяване на служебното правоотношение на служителя Червеняков на всяка цена, независимо от наличието или не на законово правно основание за това. Очевидно е налице тенденциозност и последователност в действията на органа по назначаване и незачитане на волята на българския съд.

По тези съображения, настоящата инстанция приема, че постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноските за касационната инстанция в размер на 1500 лева съобразно представения списък и доказателствата за реалното им заплащане в договор от 14.12.2021 г. за правна защита и съдействие. Тази сума ДФЗ следва да се заплати в полза на Червеняков. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед обема на извършената от процесуалния представител на ответника по касация работа - изготвяне на подробни възражение против касационната жалба и писмени бележки, възражението за прекомерност на адвокатския хонорар се явява неоснователно.

По частната жалба:

Ответникът по частната жалба - изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуален представител ст. юрк. Велева, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение в настоящия съдебен състав счита, че частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

С решение № 5822 от 15.10.2021 г. АССГ е присъдил на жалбоподателя сумата от 500, 00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, а не цялата заявена претенция в размер на 1500, 00 лв., като е развил съображения за прекомерност на претенцията.

Размерът на адвокатското възнаграждение се определя по договор между адвоката и клиента, съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.07.2004 г., определя размерът на възнаграждението в неговия минимален размер, като не ограничава неговия максимум.

Противно на изложените от първоинстанционния съд доводи по посока липса на фактическа и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че договореното адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на разгледания спор. Присъденото възнаграждение съответства на характера на производството, на сложността на правните и фактически обстоятелства, на обема на реално осъществените от адв. Василев процесуални действия, включващи изготвяне на жалба и осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание и пледиране по същество. В случая действително заплатеният на адв. Василев хонорар в размер на 1500 лева за първоинстанционното производство (договор за правна защита и съдействие от 17.05.2021 г.), при отчитане на минималния размер на адвокатското възнаграждение за дела от вида на процесното (500 лева съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г.), не се явява прекомерен.

По тези съображения настоящият състав намира, че са налице основания за отмяна на определение № 9344/25.11.2011 г. и допълнително присъждане на разноски в размер на още 1000 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,