Решение № 12229 от 12.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7929/2018 г.

Решение № 12229 от 12.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7929/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Х. Христов против заповед № РД-48-36 от 11.05.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на атакувания административен акт. Ответникът по жалбата - министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. Петков, изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на административния акт. Претендира присъждане на съдебни разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и след като служебно, на основание чл. 184, във връзка с чл. 168 от АПК, провери законосъобразността на админстративния акт, намери за установено следното: Жалбата е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, която има правен интерес от оспорването. Жалбоподателят е притежател на билет за любителски риболов № 1432723, валиден за периода от 11.03.2018 г. до 11.03.2019 г., поради което следва да се приеме, че със заповедта на министъра на жалбоподателя са му засегнати права и законни интереси. За да прецени основателността на жалбата и се произнесе по законосъобразността на оспорения акт, съдът взе предвид следното: С оспорената заповед № РД-48-36 от 11.05.2018 г. министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 32, ал. 5 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), чл. 3, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието, храните и горите, и във връзка със съгласувателно писмо с изх. № 12-00-421/20.04.2018 г. на Министерство на околната среда и водите, и възникнала необходимост за опазване на биологичното разнообразие и създаване на оптимални условия за естествено възпроизводство на популациите от бяла риба в определени рибностопански обекти, съобразно надморска височина, намиращи се до 500 м и от 500 до 1 500 м надморска височина, е изменил крайния срок на забраната за улов на бяла риба /Sander lucioperca/, установен в Приложение № 1 към ЗРА. В рибностопански обекти, намиращи се до 500 м надморска височина той е променен до 31.05.2018 г., включително, а в рибностопански обекти, намиращи се от 500 м до 1 500 м надморска височина крайният срок се променя до 15.06.2018 г., включително. В случаите на прилов по време на забраната уловените екземпляри се връщат незабавно във водата независимо от тяхното състояние. По делото се установява, че с цел създаване на оптимални условия за естествено възпроизводство на пролетно размножаващите се риби и в съответствие със ЗРА, се въвеждат срокове за забрана на улова им през периода на тяхното размножаване в рибностопанските обекти. В съответствие с Приложение № 1 от ЗРА срокът за забрана на улов на бяла риба е определен от 15 март до 15 май. В Института по рибарство и аквакултури (ИРА) е постъпило предложение от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) за удължаване на крайната дата на забрана за риболов на бяла риба, като то е под № 3300-5249(1)/9.03.2018 г. (стр. 16 от съд. досие). То е съгласувано от в. и. д. директор на ИРА (стр. 17). С уведомление № z - 5638 от 9.03.2018 г. по чл. 66 от АПК (стр. 22) за предстоящо издаване на общ административен акт, изпълнителният директор на "Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури" (ИАРА) е отправил предложение за участие в административно производство за издаване на такъв акт. С доклад изх. № 0420-8370 от 24.04.2018 г. изпълнителният директор на ИАРА (стр. 31) е предложил на министъра издаването на процесната заповед. С доклад изх. № 93-3741 от 11.05.2018 г. (стр. 28) зам. министърът на земеделието, храните и горите е представил проект на тази заповед на министъра на МЗХГ, с подробно изложени съображения относно необходимостта от издаването й, съдържанието й и целта, която тя преследва. Заповедта на министъра на земеделието и храните е била съгласувана предварително с Министерството на околната среда и водите, като министърът писмено е изразил съгласието си без забележки, съгласно писмо изх. № 12-00-421 от 20.04.2018 г. (стр. 26). При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни изводи: В разпоредбата на чл. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) изрично е посочено, че с този закон се уреждат отношенията, свързани със собствеността, организацията, управлението, ползването и опазването на рибните ресурси във водите на Република България, търговията с риба и други водни организми. В чл. 2 от него е уредена законовоустановената цел, която трябва да се постига чрез тази правна регулация, а именно устойчиво развитие на рибните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми; развитие на стопанския и любителския риболов и аквакултурите; прилагане на правилата за отговорен риболов и повишаване потреблението на риба и рибни продукти в страната. В изпълнение на чл. 5 от ЗРА управлението, наблюдението и контролът върху рибарството, аквакултурите и търговията с риба и други водни организми се извършват от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) към министъра на земеделието, храните и горите. Законово определени са и дейностите, която тази агенция следва да осъществява, като в чл. 6, т. 4 от него е посочено, че тя осъществява и дейност по опазване на рибните ресурси и контрол по спазването на правилата за любителския риболов и рибностопанските дейности. Именно в изпълнение на това законово задължение, тя чрез изпълнителния директор е инициирала административното производство, предмет на съдебен контрол, което е финализирано със сега оспорения административен акт за удължаване на крайната дата на забрана за риболов на бяла риба. Осъществяването на това производство е в съответствие с разпоредбите на чл. 29 и сл. от Глава четвърта на закона "Опазване на рибните ресурси". Конкретно в чл. 32, ал. 1 от него е посочено, че във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, се забранява уловът . на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно Приложение № 1. В ал. 2 от тази разпоредба, изрично е посочено, че при нетипични промени в климатичните условия, засягащи развитието на рибните ресурси, министърът на земеделието, храните и горите съгласувано с министъра на околната среда и водите по предложение на изпълнителния директор на ИАРА променя със заповед началната дата, крайната дата или увеличава сроковете на забраната по Приложение № 1 с до 30 дни. В ал. 3 и ал. 4 от цитираната и обсъждана разпоредба на чл. 32 от ЗРА са уредени случаите на забрана на риболов в технологичните обекти по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2, а именно със заповед от министъра на земеделието, горите и храните, ежегодно, в определени от закона и от нея срокове, както и отсъствието на забрана във водни обекти, определени отново със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, т. е. в които се разрешава любителски риболов и в периода на забраната по ал. 1. И за двете хипотези, уредени в двете алинеи, обаче е предвидено, съгласно чл. 32, ал. 5 от ЗРА, министърът на земеделието, храните и горите съгласувано с министъра на околната среда и водите, по предложение на изпълнителния директор на ИАРА, да променя със заповед началната дата, крайната дата или да увеличава сроковете на забраната по ал. 1 - 3 за определени водни обекти съобразно с надморската височина и климатичните особености на региона. Процесната заповед е издадена на посоченото правно основание, чл. 32, ал. 5 от ЗРА, поради което след неговата преценка следва да се направи извод, че тя е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за съдържание и форма на акта. От съдържанието на посочените разпоредби от Глава четвърта, които уреждат и административнопроизводствените правила, следва да се направи извод и за тяхното спазване. От изложената по-горе фактическа обстановка по делото безспорно се установява, че са осъществени в изискващата се последователност производствени дейности по реализиране на предложение за издаването му, както и неговото съгласуване. От административния акт се констатира, че издателят му е изложил и мотиви затова, като от съдържанието на направените предложение и съгласуване, се реализира и детайлизирането на последните, което е в съответствие с Тълкувателно решение № 16 от 3.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Преценката на материалната законосъобразност на процесния административен акт изисква анализ на Приложение № 1, което е част от ЗРА и по този начин урежда по законов ред сроковете, които следва да съобразява и съблюдава издателят му, а след влизането му в сила и от адресатите му. В т. Б от него, в раздел "Пролетно-лятно размножаващи се шаранови, сомови и други топлолюбиви риби", т. 6, бяла риба, е определен срок от 15 март до 15 май, който е такъв на забрана на улов през периода на размножаване. Така крайният срок за посочения вид риба, а именно бяла риба е 15 май. В процесната заповед са определени два крайни срока, като те са до 15.05.2018 г., според Приложение № 1, т. 6. Първият е удължен до 31.05.2018 г., с 16 дни, а вторият е удължен до 15.06.2018 г., с 31 дни. И в двата случая сроковете са удължени в съответствие с чл. 32, ал. 1 от ЗРА, в която разпоредба изрично е посочено, че това може да се осъществи с до 30 дни. Независимо дали разпоредбата се преценява като материалноправна или процесуалноправна, във втория случай е налице удължаване с 1 ден повече, което нарушение не е съществено и не рефлектира върху крайния извод, че актът е материалнозаконосъобразен. По повод на възражението на жалбоподателя, че административният орган не е спазил изискванията на чл. 66 от АПК относно уведомяване за започналото производство, което е закъсняло и е рефлектирало върху правната му сфера, то е неоснователно. По делото не се оспорва, че уведомяване е осъществено чрез публикуване на проекта на заповедта на интернет страницата на ИАРА. През цялото време жалбоподателят е могъл да се организира, респ. да осигури защитата на правата си и законните си интереси, което е и направил с жалбата, с която е сезиран настоящия съдебен състав. Неоснователно е и възражението за липсата на мотиви, респ. непълни такива, относно материалноправната предпоставка, уредена в чл. 32, ал. 2 от ЗРА, а именно, че при "нетипични промени в климатичните условия, засягащи развитието на рибните ресурси", компетентният орган може да увеличи сроковете за забрана. Преценката е от компетентността на издателя на акта и не може да се приеме, че такава липсва и се свежда само до отчитане на температурните изменения на въздуха и водата. Периодите на забрана се съобразяват с климатичните условия и биологичните особености на отделните видове риби, и други видове водни организми. Анализът е осъществен от компетентните органи, което е направено от ИРА и ИАРА в представените цитирани писма - становище и предложение. Представените доказателства от жалбоподателя за стойностите на температурите за процесните периоди не обосновават друг извод, като следва да се посочи по повод направените съображения от него в първоинстанционната жалба, че не само тези подготвителни актове, но и проектът за процесната заповед не подлежат на съдебен контрол. Също така следва да се посочи, че в компетентност на посочените орган и институт е конкретно, за кои обекти по смисъла на чл. 3 от ЗРА, се отнася забраната, което също е предмет на законова регулация. Доколкото преценката на вида на водните обекти също формира материалната предпоставка по чл. 32 от ЗРА в съответните нейни алинеи, то административният орган се е съобразил конкретно с нея при издаване на акта. При това е съобразена и целта на закона, обсъдена по-горе от настоящия съдебен състав. Обжалваната заповед се явява и материалнозаконосъобразно, поради което оспорването й следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение