Решение № 1606 от 12.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5040/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на ТП на НОИ Шумен срещу Решение 44 от 30.03.2023 г., постановено по адм. дело 49/2023 г. по описа на Административен съд Шумен. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата. Претендира разноски. Ответникът Ф. Талиб, чрез адв. Сабриева, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето й в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени издаденото от касационния жалбоподател решение и изпрати преписката на пенсионния орган, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приел, че установеният осигурителен стаж на Ф. Талиб в периода 01.01.1976 г. до 03.01.1976 г.; от 13.07.1976 до 01.01.1977 г.; от 14.09.1978 г. до 07.03.1980 г., в който е била неработеща майка, представлява действителен осигурителен стаж. Същият е доказан с представени три броя удостоверения за раждане на три деца. Настоящият касационен състав намира този извод за законосъобразен. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Спорът се концентрира само върху времето от 1 г. 2 м. и 24 дни общ осигурителен стаж, който според административния орган не е действителен съобразно §1, т.12 от ДР на КСО, когато Ф. Талиб не е работила, а отглеждала децата си. От страна на пенсионния орган и на касатора при осъщественото задължително административно обжалване, е прието, че в случая е налице осигурителен стаж за лицето, който обаче не е действителния осигурителен стаж, необходим за пенсиониране в хипотезата на чл. 68, ал. 3 КСО, а нормата на чл. 9 КСО има действие само за напред. Настоящият касационен състав намира, че законосъобразно административният съд не е споделил изводите и на пенсионния орган, а и на касационния жалбоподател. Приложима за процесния период материалноправна разпоредба е нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. В процесния период относима е и уредба регламентираща правата на "неработещите" жени майки, а именно ПМС 61/28.12.1967 г./ действащо до 1984г./ и Инструкция 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на дете която уредба е възпроизведена и в сега действащият чл. 9, ал. 7 от КСО. Съгласно последната цитирана разпоредба за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, пред което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията." Според нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Изложеното дава основание да се достигне до извод, че в областта на общественото осигуряване при майчинство законодателят не прави разлика между жените, които не работят, поради отглеждане на децата си и жените, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. В този смисъл не се подкрепя тезата от пенсионния орган и от горестоящия му Ръководител ТП на НОИ Шумен за ограничително тълкуване на чл. 68, ал. 3 от КСО, при преценка дали този стаж е действителен осигурителен и следва да се включи при определяне правото на пенсия на жена отглеждала в спорния период децата си. Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, визира понятието "действителен стаж", но не прави изчерпателно изброяване на хипотезите, в които такъв е наличен. Там са включени периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Липсва ограничение за майките, които не са упражнявали реално трудова дейност, но са подлежали на задължително осигуряване. Подобно тълкуване е в съответствие и с нормите на чл. 17 и чл.47 от Конституцията, регламентиращи особената закрила на майчинството и равенство на майките относно техните трудови и осигурителни права. В тази връзка и Решение по к. д. 9/2005 г. на КС на РБ. Изложеното и прието от първоинстанционния съд, в оспореното решение, че придобитият от майките трудов (осигурителен стаж) съгласно чл. 80 от ППЗП (отм.) е приравнен на трудовия (осигурителен стаж) при фактическото полагане на труд в предприятието, се подкрепя и от касационната инстанция. Спорният въпрос е правен и се свежда до приложението на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която посочва кой е действителен осигурителен стаж. По този спорен въпрос съдът в обжалваното решение е изложил свои мотиви относно приложението на материалния закон, които се споделят напълно от настоящата инстанция. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски се дължат на Ф. Талиб предвид представени доказателства за извършването им в размер на 500 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,