Решение № 6804 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3631/2013 г.

Решение № 6804 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3631/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Ани Василева Цоневска и на Румен Стоянов Цоневски, чрез техния пълномощник, срещу решение № 6936/14.12.2012 г. по адм. д. № 2871/2012 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното решение за недопустимо, а също и за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, според формулировката в жалбата. Претендират от съда отмяната му и разноски. Ответникът кметът на район "Искър" - СО не взема становище. Ответниците "Институт по заваряване" АД и "Институт по металолеене и леярски технологии" АД чрез своите процесуални представители намират касационните жалби за неоснователни и претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за касиране, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "Институт по заваряване" АД и "Институт по металолеене и леярски технологии" АД срещу заповед № 115/13.02.2012 г. на кмета на район Искър, с която на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР във връзка с § 4, ал. 1, т. 2 ПЗРЗКИР, чл. 134, ал. 2 ЗУТ е одобрено попълването на кадастрален план в план за регулация, ж. к. Дружба, кв. 79, УПИ II, в който се създава нов имот УПИ № 438 по показаните линии съгласно приложената скица към заповедта. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбата е допустима, тъй като жалбоподателите са собственици на имот, засягащ се от новонанесения, не са налице предпоставките на чл. 53, ал. 2, т. 3 ЗКИР, нито на чл. 134, ал. 2 ЗУТ, не е налице акт за непълноти и грешки, подписан от заинтересованите лица. Решението е допустимо като постановено по допустима жалба: В случая имотът, собственост на жалбоподателите пред първата инстанция, е нанесен в регулационния план от 1969 г. След като е налице регулационен план, то е налице и кадастрален план, в който регулираният имот на жалбоподателите е нанесен. Решението е и материалнозаконосъобразно: На първо място, не са налице материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР: Цитираната в заповедта като правно основание норма на чл. чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР е неприложима, тъй като визираните в хипотезиса й юридически факти не съвпадат с осъществените такива. В случая се нанася нов имот, а не допълнителни кадастрални данни-специализирани данни по смисъла на чл. 34, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 1 ЗКИР. След като се нанася нов имот, то нанасянето му изисква промяна на кадастралната карта и регистър в хипотезата на непълноти или грешки, както и съставянето на акт за непълноти и грешки, подписан от всички заинтересовани лица. Тези условия в случая не са налице. На последно място, "попълването на кадастрален план в план за регулация" съобразно формулировката в обжалваната заповед, е недопустимо да се извършва, тъй като планът за регулация се изменя след изменението на кадастралния план в хипотезата на попълване с нов имот. Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за унищожаем и е отменил същия, първоинстанционният съд е постановил допустимо и съответно на материалния закон решение. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответниците следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат за първия ответник. Претендираният размер от 1 000 лв. следва да бъде уважен, тъй като е представено пълномощно за реално внасяне на сумата и няма постъпило възражение от касатора като насрещна страна. Искането за присъждане на разноски от страна на "Институт по металолеене и леярски технологии" АД не следва да се уважава, тъй като доказателства за направени такива пред касационната инстанция не са представени. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение